Въпреки че ЕС налага санкции на руския петрол, България все още позволява преработката на суров петрол в рафинерията на "Лукойл“ в Бургас. Разследване на украинския журналист Михайло Ткач, работещ за Украинская правда, показва, че българската рафинерия на "Лукойл“ в Бургас все още преработва руски суров петрол. Количествата се транспортират от руския флот в сянка и се прехвърлят в морето близо до българския бряг. Ткач е направил видеозаписи на прехвърлянето от кораб на кораб (STS) точно срещу пристанище Росенец, главното пристанище за доставки на суров петрол за бургаската рафинерия. Украинският репортер показва, че регистрираният в Либерия танкер Lipari, пристигнал на 24 ноември от Новоросийск, Русия, акостира близо до пристанище Росенец. Чрез STS регистрираният в Малта танкер Stames е приел доставката на суров петрол в морето, пише Кирил Уидърсховен за Oilprice.com.

Изглежда, че този STS е доставил руска нафта, за която през 2022 г. ЕС предостави на България освобождаване за внос до края на 2024 г. Доклади, като тези на Global Witness, показват, че през 2023 г. България е внесла много повече руска нафта от необходимото. Global Witness също така заяви, че бургаската рафинерия е преработила 5 милиона тона руски петролни продукти през първите десет месеца на 2023 г., което е допринесло за около 1 милиард евро в руската държавна хазна. В отговор на това през 2023 г. българското правителство обяви, че планира да намали вноса на руски петрол с 80 %, като до 2024 г. спре целия внос. Видеото на Ткач обаче показва, че бургаската рафинерия все още преработва руски петрол.

За да ограничи способността на руския сенчест флот да доставя суров петрол и продукти на европейските пазари, на 1 декември 2024 г. ЕС наложи допълнителни санкции, насочени към още около 50 руски петролни танкера, с което общият брой на санкционирания сенчест флот достигна приблизително 80 кораба. Констатациите на Ткач сочат, че българското правителство продължава да съдейства на руските операции на STS, свързани с дейността на бургаската рафинерия. Анализаторите предполагат, че руските петролни продукти може да бъдат ребрандирани като КЕВКО (Казахски експортен смесен суров петрол), за да се заобиколят ограниченията. Украинските и българските медии твърдят, че българските правителствени служители вероятно са наясно със съответните многомилионни сделки. Съобщенията също така предполагат, че руско-българската петролна връзка е част от стратегията на Москва за дезинформация и влияние.

Като доказателство за влиянието на Москва, българското правителство, ръководено от министър-председателя (Димитър) Главчев, отказа да подпише двустранно споразумение за сигурност с Украйна, създавайки разрив с 25-те държави-членки на ЕС, които са подписали подобни споразумения. Изглежда, че правителството на Главчев следва унгарския Виктор Орбан, който се присъединява към руските интереси.

Интересно е, че българските активи на "Лукойл“, включително бургаската рафинерия - най-голямата на Балканите - са обявени за продажба. Съобщава се, че унгарската петролна и газова компания MOL е в процес на придобиване на активите. Унгарският президент Орбан настоява за сделката, за което свидетелстват посещенията му при български официални лица, включително при президента Румен Радев. Анализаторите предупреждават, че е възможно да бъде привлечено руско финансиране, тъй като финансовите възможности на MOL са ограничени. Участието на Орбан би трябвало да предизвика загриженост у европейските органи, които биха могли да обмислят блокиране на сделката, ако се докажат руски връзки. Унгарската собственост върху активите на "Лукойл“ може да засили още повече влиянието на Москва на Балканите.

Продажбата на активите на "Лукойл“ се усложнява и от друг въпрос. Компанията държи доминираща позиция на пазара на горива в България, но не е плащала данъци върху печалбата. Български източници изчисляват, че "Лукойл“ дължи около 500 млн. лева (265 млн. долара) неплатени данъци.

България не е единствената европейска държава, която внася големи количества руски петрол и продукти. Докладите показват, че Румъния също е нарушила санкциите на ЕС. През ноември регистрираният в Панама танкер " Sredina“ е пристигнал в румънски води близо до пристанище Констанца и е извършил STS прехвърляне с друг регистриран в Панама танкер Melahat. По данни на Marine Tracking по-късно Melahat е акостирал с регистрирания в Русия кораб VF Tanker 3, който е пристигнал директно от Новоросийск, Русия. Други плавателни съдове, като Altai, също са транспортирали руски суров петрол до румънски пристанища като Midia.

Турция е друг маршрут за руски суров петрол и продукти към Европа. Службата за борба с измамите на ЕС разследва турския маршрут, при който кораби от Русия преминават през пристанища без капацитет за рафиниране. Службата Marine Traffic е документирала други кораби, идващи от Новоросийск, което допълнително установява ролята на Турция в продължаващата търговия с руски петрол за европейските пазари.