Новият премиер на Северна Македония определи като "срамно“ включването на обозначението "Северна“ в конституционното име на страната, но заяви, че е трябвало да "капитулира“ пред използването му, тъй като то вече е част от правната система на страната, пише Kathimerini.

Християн Мицкоски говори късно в неделя, малко преди неговата дясноцентристка партия да получи одобрението на парламента да ръководи ново коалиционно правителство при гласуване.

Независимо че Мицкоски нарича държавата "Македония“ по време на двудневния парламентарен дебат, водещ до гласуването в неделя, той използва конституционното име на страната, Република Северна Македония, в своята клетва.

"Казвам, че това наименование, което трябва да заявя по време на моята клетва, е срамно, тъй като лично ми напомня за позора, който донесохте на моята страна, моето семейство и моите неродени внуци и тези, които ще дойдат след тях“, заяви той. "И докато съм жив, както политически, така и като личност, ще правя всичко по силите си, за да поправя тази несправедливост“.

46-годишният Мицкоски е изправен пред значителни предизвикателства през четиригодишния си мандат – най-вече да напредне в дългите усилия на члена на НАТО да се присъедини към 27-членния Европейски съюз, коментира Associated Press. В същото време националистическият уклон на неговата партия ВМРО-ДПМНЕ антагонизира съседните членки на ЕС, в рязък контраст с предишното лявоцентристко правителство, което бе победено разгромно на парламентарните избори през май.

Общо 77 депутати от 120-местната камара гласуваха в подкрепа на новото правителство, а 22-ма гласуваха против. Останалите 21 народни представители отсъстваха по време на гласуването.

Водената от Мицкоски ВМРО-ДПМНЕ коалиция спечели 43% от гласовете на 8 май, спечелвайки 58 места – три по-малко от управляващо мнозинство. След това Мицкоски сключи сделка за съставяне на правителство с етнически албанци и лява партия, които заедно имат 20 места.

Мицкоски, бивш професор по инженерство, обеща да продължи усилията на своите лявоцентристки предшественици за вкарване на Северна Македония в ЕС.

Въпреки това поставянето под съмнение на ВМРО-ДПМНЕ на ключови споразумения с България и Гърция – и двете от които могат да блокират присъединяването на Северна Македония – може да постави спирачките на проекта ЕС, казва политическият анализатор Петър Арсовски.

ВМРО-ДПМНЕ "основно изисква ново тълкуване както на Преспанския договор с Гърция, така и на Договора с България“, отбеляза той пред AP.

"Те ще бъдат изправени пред сериозно предизвикателство от международната общност, която ще третира тези споразумения като свършен факт“, казва още той. Арсовски добави, че дясноцентристката партия трябва да поддържа доволни и собствените си консервативни избиратели, чиито очаквания повдигна по време на кампанията.

"Не очаквам да направят пробив твърде бързо по някой от тези въпроси“, е мнението на коментатора.

Северна Македония се присъедини към НАТО през 2019 г. след историческо споразумение с Гърция за промяна на официалното си име от Македония на Северна Македония след десетилетия на спорове относно историята и културното наследство.

Но ВМРО-ДПМНЕ ясно показа неприязънта си към споразумението.

Новият президент на Северна Македония Гордана Силяновска Давкова – кандидат на ВМРО-ДПМНЕ – вече беше разгневила гръцки и европейски служители, като направи същото, когато положи официалната клетва. По-късно тя настоя, че има "човешко право“ да нарича страната си както иска.

Отношенията с България също вероятно ще пострадат. Предишното правителство на Северна Македония прие – но не успя да спечели подкрепата на парламента – българското искане за признаване на българско малцинство чрез конституционна поправка. В замяна България се съгласи да оттегли възраженията си срещу присъединяването на Северна Македония към ЕС.

ВМРО-ДПМНЕ заклейми перспективата за конституционна поправка като "капитулация пред българския диктат“.

Преговорите за членство в ЕС със Северна Македония и съседна Албания започнаха през 2022 г. и се очаква да отнеме години.

Вътрешните предизвикателства на Мицкоски включват укрепване на върховенството на закона, като същевременно се бори с корупцията и бедността и съживява една мудна икономика.

В събота той обеща да намали данъците и да повиши пенсиите, като същевременно увеличи икономиката с 5% тази година и намали инфлацията до не повече от 2,5%.