"Според последния член не може да се преговаря по Преспанския договор, нито може да се прави ново споразумение. Това е крайна детерминанта, чрез която идентичността на Македония се променя завинаги. Когато имаме такова споразумение, което нарушава най-висшите норми на международното право, с което се оспорва една нация и се нарушава принципа на самоопределение и самоидентификация“, пише професор Игор Янев на страниците на своя последен брой на вестник "Нова Македония“  от вторник, 6 юни. Материалът е предаден без редакторска намеса от "Фокус“.

Всички тези неща са гарантирани от член 1 от Хартата на ООН и са включени във всички документи, които гарантират основните човешки права.

Когато става дума за нарушаване на основни колективни човешки права, никой не може да оспорва нечия идентичност, да я отнема или налага, нито да извършва национална асимилация, нито да отрича нечия идентичност.

Споразумението променя не само името на държавата, но и идентичността! Със смяната на своята идентичност Преспанското споразумение влезе в сферата на културния геноцид и затова трябва да бъде едностранно прекратено незабавно и безусловно!

Споразумението е отменимо, ако е геноцидно, културоцидно, етноцидно и т.н. Всички тези геноцидни договори са отменими! Гърците не го виждат като геноцидно споразумение, а като нормално споразумение, в което няма нищо незаконно спрямо тях. Затова и казват, че договорът е неотменим. Това споразумение грубо нарушава принципа на културния суверенитет и следователно трябва да бъде едностранно прекратено от нас чрез едностранно изпращане на писмо до другата страна.

Убеден съм, че Гърция няма намерение да се обръща отново към съда, след като загуби делото от Македония в Международния съд на ООН, Хагския съд на 5 декември 2011 г.

Това, което правят сега със словесни заплахи, е просто опит да ни уплашат. Ако договорът бъде прекратен едностранно съгласно членове 53 и 64 от Виенската конвенция за правото на международните договори от 23 май 1969 г., Международният съд в Хага няма юрисдикция. В такъв случай Хагският съд не е компетентен и не може да направи нищо.

Просто с дипломатическа нота, позовавайки се на тези членове 53 и 64 от Виенската конвенция за правото на договорите, можем да прекратим споразумението, което според нас е незаконно, защото е геноцидно и оспорва правото на културна идентичност. Когато това право е оспорено, можем да подходим към едностранно прекратяване на договора.

Няма значение кой не спазва Преспанския договор - Македония или Гърция.

Няма значение кой нарушава незаконен договор. Когато става въпрос за незаконен договор, е напълно без значение кой не го спазва, въпреки че Гърция е тази, която не го спазва, като не ратифицира протоколите за прилагане на договора. Ако договорът е незаконен и нарушава колективното право на национална идентичност, няма значение дали Македония или Гърция го нарушава. Развалянето на незаконен договор не води до никакви последствия!

Гърция третира споразумението от 17 юни 2018 г. по същия начин като Временното споразумение от 13 септември 1995 г. И тогава трябваше да ратифицираме всичко, не ратифицираха Временното споразумение. Сега дори няма да ратифицират протоколите. С този договор всичко македонско всъщност е гръцко. Ние имаме законово ограничение и не сме македонци, защото ако сме македонци защо ще имаме модификатор на идентичност? Модификаторът на идентичността показва, че нито сме били, нито сме македонци! Това е незаконно, защото никой няма право да променя самоличността на друг! Всички договори за самоличност са незаконни! Договорът за идентичност с България, както и договорът за идентичност с Гърция са незаконни! Всички тези споразумения са незаконни и затова е без значение дали Македония ги е спазвала или не, като постави "северна" пред самоличността, за да каже, че това не са македонци. Ако случаят е такъв, имаме работа с договор, който трябва да бъде развален! Ако не може да бъде анулиран по нормалния начин, тогава се прекратява с дипломатическа нота.

Има разбиране към постъпката на президента Силяновска-Дъвкова да не се използва думата "северна". Тя знае, че това е лично право. Но това не е индивидуално право на президента, министъра или премиера, това е колективно право, което важи за целия македонски народ, да се наричаме както си искаме. Тя има свое лично право да се нарича македонка и да нарича държавата си Македония. Президентът съзнателно направи това, знаейки, че това право принадлежи на индивидуалните човешки права и това индивидуално право тя притежава.

Сравнявайки двете спогодби, с Гърция и България, смятам, че Преспанската е по-вредна.

 Договорът от Преспа изисква по-радикални стъпки за прекратяване. За българския договор срокът на предизвестието е една година и той отпада. Освен това всяка страна може да го оттегли, ако сметне, че е вреден. И двете споразумения обаче работят в една посока. Човек унищожава идентичността, присажда й идентичността като наша, представя българската идентичност като македонска, всъщност асимилира македонците. Преспанският договор е унищожителен договор, който извършва национално унищожение, а българското заличава македонската идентичност и инкорпорира своята и всъщност се извършва асимилация. Това е процесът на българизация. Ако договорът с България бъде прекратен, ние ще бъдем спасени от френската преговорна рамка, защото в основата на тази рамка е българският договор. Ако българското споразумение бъде прекратено, ще трябва да се промени и френската преговорна рамка.