Историята често може да бъде абсурдна и объркваща. В сръбски документ можем да прочетем: "Ще работим с всички сили, за да придобием знания възможно най-скоро, за да бъдем от полза за нашата среда, а с това и за цяла Сърбия, за да не ни притесняват българи и други чужденци." За тези, които не знаят, това е молба от септември 1888 г., изпратена до Владан Георгиевич, сръбски министър на просветата и църковните дела, от македонски студенти. Сред подписалите искането е Дамян (Даме) Груев от Смилево – бъдещият апостол на ВМРО. На пръв поглед документът показва, че Даме Груев и други македонци са обещали да работят за сръбската идея. И сега сръбските историци могат да ни кажат, че Даме Груев е бил сърбин! Но историческата истина не е толкова проста, пише скопският вестник “Нова Македония“ в материал представен без редакторска намеса и изразяващ позициите единствено на автора му, с които Агенция "Фокус“ не се ангажира.

В сръбските архиви има няколко документа, които показват, че няколко видни македонци в определени моменти от живота си са приемали публично сърбизма. Но днешната сръбска държава и съвременната сръбска историография в нито един момент не си присвояват Даме Груев, нито отричат националните особености на македонците. Сръбските политици и историци разбират, че споменатите македонски изявления са били моментни и не злоупотребяват със собствен архивен материал, точно обратното на българския политически и обществен елит.

Да се върнем на темата. През последните десетилетия може би хиляди пъти сме чували, че "македонците обичат Сърбия" (?!) И тук българският националистически наратив не спира. Постоянно и неприлично се повтаря, че македонците искат да слушат сръбска музика и да гледат сръбска телевизия.

Човек не трябва да е много интелигентен, за да разбере. Кой е този македонец, който би пуснал българска телевизия и да слуша унижението на своите национални и културни особености, кой е човекът, който би търпял някой, който се отнася с него неприлично, без уважение и почит. Е, точно това може да се чуе или прочете в българските медии: македонците са изкуствена нация, създадена от Тито! Гоце е българин! Гоце е българин! Гоце е българин! И така до безкрайност.

Нека отговорим на въпроса защо македонците нямат еднакви стандарти за България и Сърбия. Македоно-сръбските отношения не са национално шовинистично обременени. Сръбската държава няма претенции към Македония и македонския народ. Сръбското общество ясно и недвусмислено признава езиковите, културните и исторически особености на македонската нация. Понякога можем да чуем или прочетем някой сръбски историк да казва, че македонците са изкуствена нация, но това не е официалната позиция на сръбската държава.

Напротив, македонците имат всички права на малцинствата в Сърбия и имат три политически партии, които са легални и регистрирани в сръбската държава. Затова не бива да се учудваме, че между македонци и сърби съществуват големи културни, политически и икономически връзки. Днес Сърбия е един от най-големите икономически партньори на (Северна) Македония, стотици компании и фирми инвестират и си сътрудничат от двете страни на границата, имаме директна железопътна и въздушна линия между Белград и Скопие и т.н. Тъй като отношенията между двата народа са спокойни, често можем да чуем македонец да пее сръбска песен или обратното.

Относно тези написани редове съм убеден, че ще ни кажат: "Най-после сърбинът отвори сърцето си и написа химн за своя Белград." Да, химн, но основан на неоспоримата истина. София може да научи много от Сърбия как да изгражда добросъседски отношения. В момента, когато българският политически и обществен елит спре да си присвоява македонските национални особености, тогава македонците ще уважават България.

Превод и редакция: Юлиян Марков