"С постоянното именуване на Македонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ-ОА) като Църква на Северна Македония от новия патриарх на Българската православна църква Даниил, става ясно, че Българската църква следва държавна политика и че държавата е силно замесена в политиката на църквата в страната. А подобна практика не допринася за сближаване между православните вярващи в Македония и България, нито духовно, нито в светски план, имайки предвид настоящите политически условия от българска страна, които дълбоко навлизат в сферата на недопустима "намеса във вътрешните работи на Македония“, пише в последния си брой вестник "Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

БПЦ следва българската политика в наименуването и общението с МПЦ-ОА

След интронизацията на новия патриарх на Българската православна църква Даниил (в края на юни) делегацията от МПЦ-ОА беше представена като "от Църквата на Северна Македония", изглежда, че подобно обръщение се превръща в практика в комуникацията на БПЦ. В първото интервю след скорошното встъпване в длъжност патриарха на Българската православна църква и Софийски митрополит Даниил няколко пъти е назовавал Македонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ-ОА) като православна църква в Северна Македония. Обяснявайки отношението към "братята" от (юго)запада, наследникът на починалия патриарх Неофит пропусна да каже "Македонската църква", а веднага се коригира с "Църквата в Северна Македония".

"Светият синод на Българската православна църква има решение по този въпрос. В края на 2022 г., когато приехме решението на Архиерейския събор на Сръбската православна църква, с което те й предоставят самостоятелен статут, т.е. автокефален статут на православната църква в Северна Македония и българският патриарх, още дядо Неофит, с това решение архиепископът включи в диптиха православната църква в С. Македония, според който българският патриарх го споменава на всяка литургия като предстоятел на една от поместните църкви. Така че имаме решение и смятам, че Македонската църква (той самият се коригира с: Църквата в Северна Македония) даде изключителен пример, защото кризата при тях продължи повече от 50 години, след като те се обявиха за независима църква в 1967 г. и оттогава са изолирани от всички поместни православни църкви, през 2022 г. те се обърнаха с писмо до Архиерейския събор на Сръбската православна църква и декларираха, че приемат тяхното решение от 1959 г., с което Сръбската църква им дава статут на широка автономия. Те го приеха и след това СПЦ им даде автокефален статут и в момента те са самостоятелна църква. Ние го признахме, ние сме в общение, техните владици идват, отиваме, служим заедно“, заяви патриарх Даниил пред БНТ и добави, че "това е църковният начин за решаване на един проблем – да си признаем грешката, да поискаме прошка. И ето какъв мир, каква радост последва“.

Но въпреки заключението на българския патриарх Даниил за "мир и радост“ и "споменаването“ на македонския архиепископ в литургиите на българския патриарх, решението на БПЦ да наименува МПЦ-ОА като църква на Северна Македония се противопоставя на позицията на Синода и духовенството, както и на вярващите от Македонската православна църква за промяна на името поради двустранни политически споразумения, които църквата, като независим от държавата субект, не е длъжна да изпълнява. Точно затова изглежда, че настояването на БПЦ за именуване на МПЦ-ОА по модела на българската политика (който се отнася до Преспанския договор) не допринася за сближаване нито на духовно, нито на светско ниво между Македония и България, имайки предвид сегашните политически условия от българска страна, които са на ръба да се намесят във вътрешните работи на Македония.

Къде е проблемът: БПЦ е част от българската конституция и в Бтлггария (както в Гърция) премиери и президенти целуват ръка на патриарха при полагането на клетва.

Отчитайки духовното измерение на църквите и тяхната мисия за сближаване и намиране на пътища за взаимно разбирателство, основано на ценностите на общата религия, се прави логичното предположение, че църквата (в случая на БПЦ) с духовните ценности на взаимно уважение, единство и разбирателство трябва да установят по-силен авторитет над амбивалентните интереси на (българската) държавна политика. Според това разбиране на нещата църквите трябва да бъдат този духовен мост за сближаване и преодоляване на предизвикателствата в общуването и взаимоотношенията в светския контекст. Но в противоречивата история на македоно-българските отношения Българската църква (историческата Екзархия) също има спорна роля.

"Когато става въпрос за възможността за евентуална положителна роля на БПЦ в македоно-българските двустранни отношения чрез отношенията с МПЦ-ОА, различните концепции на конституциите в Македония и в България и ролята на църквата трябва да бъдат взети под внимание. В Македония църквата е независим субект (тя е по-стара от държавата) и участва и представлява важен социален актьор, но все още не е част от конституционната структура на държавата. За разлика от тук, БПЦ е част от българската конституция. В България (както и в Гърция) министър-председателите и президентите целуват ръка на патриарха, когато полагат клетва. Затова в България църквата следва държавната политика, а държавата е силно ангажирана с църквата. Установената практика в БПЦ, тоест взетото от тях решение да наименуват МПЦ-ОА като Църква в Северна Македония е в този дух да следва държавната политика на България спрямо Македония. Разбира се, в Македония такова решение не се приема като добронамерено и дразни както македонското духовенство, така и вярващите. Това отношение няма да допринесе за сближаване между Македония и България нито духовно, нито светски, няма да помогне и за спора с малцинствата. Дори сътрудничеството между църквите ще бъде в някаква трудна форма. Разбира се, обръщението на БПЦ към МПЦ-ОА по начин, различен от самоназоваването й, не е в интерес на развитието на добрите отношения“,  казва бившият посланик на РСМ в България Марян Гьорчев, изключителен познавач на македоно-българските отношения във всяка аспект.

Що се отнася до налагането и натиска за назоваване на МПЦ-ОА на промененото име на държавата Македония, наложено от двустранни политически споразумения, посланик Гьорчев казва, че църквата в Македония не е обвързана от тези договорни политически задължения.

"Въз основа на факта, че МПЦ-ОА е независим субект, институция на държавата и не е част от конституционния ред, тя няма задължение да спазва и прилага Преспанското споразумение в контекста на промяната на името. Макар и спорен от гледна точка на международното право, Преспанският договор е задължение за държавата и държавните институции в Македония в контекста на именуването според новото име на държавата. Но МПЦ-ОА дори не се финансира от държавата (дори като социална институция има съдебни спорове с държавата), така че не е обхваната от задължителните разпоредби на Преспанското споразумение от никакъв правен аспект. Другият въпрос е, че МПЦ-ОА е институция, по-стара от държавата, с корени в Охридската архиепископия, които датират от IX век. Архиепископът и Синодът на МПЦ-ОА, както и вярващите, изразиха категорично мнение, че името на Македонската православна църква-Охридска архиепископия не трябва да се променя, така че всяко различно име и позоваване не допринася за сближаване и добронамереност в отношенията“, казва Гьорчев.

От БПЦ и новия български патриарх се очакваше подкрепа, а не обструкции

От БПЦ и новия български патриарх се очакваше подкрепа, а не обструкции. Контекстът на пълните със заплахи и обтегнати междусъседски отношения, заложен за Македония от двустранните споразумения, свързани и с евроинтеграционния процес, в т.нар. светска област на живота, в известен смисъл се очакваше да бъде по-спокойна, добронамерена, дори по-братска (сестринска). Това е така, защото всъщност, когато комуникацията продължава на т.нар духовно ниво, поне между институциите от духовната сфера, като църквите, се очакват отношения на уважение в духа на християнството и православието, в дух на добра воля, уважение и подаване на подкрепяща ръка, както и мирно и спокойно взаимна комуникация за преодоляване на евентуални недоразумения.