Срещата на върха на ЕС беше открита в четвъртък. Няма съмнение, че на тази среща, последната през 2021 г., руско-украинските теми ще бъдат обсъдени като цяло по същия начин, както и на предишните. Участниците на срещата ще изразят обща подкрепа за Украйна, ще й дадат пари, но не и обещание за ранно присъединяване към ЕС. Разбира се, няма да има и намек за евентуално приемане на някакви правно обвързващи документи, ускоряващи украинската европейска интеграция. Без обсъждане лидерите на ЕС ще удължат антикремълските санкции, но приемането на нови – ефективни и сериозни – за които медиите от известно време тръбят, няма да се обсъжда, пише руският вестник “Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса.

Този път ситуацията може да е коренно различна от предишните срещи на върха, защото обсъждането на руско-украинския дневен ред ще разкрие противоречия между "двете Европи“ . Първата е "стара“ Европа, обвързана с Кремъл от общи икономически и политически интереси, но нямаща общи ценности с днешна Русия, деликатно казано. Втората е "нова“ Европа - балтийските страни, Полша, а сега, след смяната на правителството и напускането на Андрей Бабиш, който подкрепяше Москва, вероятно и Чехия. Там нямат достатъчно общи интереси с Кремъл, а с общите ценности, въпреки целия евроскептицизъм на полските власти и жаждата им за авторитарни методи, нещата също не са много добре. Москва отдавна се опитва да изгради отношенията си с ЕС така, че бившите братя от социалистическия лагер с техните комплекси, амбиции и неразрешимост, ако е възможно, да бъдат извадени от скобите.

И така разговорът между Владимир Путин и Джо Байдън, който се проведе миналата седмица, както изглежда сега, отваря страница в отношенията между Руската федерация и Европейския съюз, в която няма абсолютно никакво място за "нова“ Европа. Не ЕС и НАТО като цяло ще обсъждат бъдещата архитектура на сигурността с Русия, а четири или пет държави, които съставляват тези организации – Германия, Франция, Италия, Великобритания. И САЩ, разбира се.

Сега американската дипломация ще бъде заета, освен всичко друго, да обяснява на източноевропейските си съюзници защо всичко това не е победа за Кремъл, а само изпълнение на условие за диалог с него. В бъдеще, ако диалогът не върви по начина, по който Кремъл би искал, обяснения няма да са необходими - така или иначе всичко ще бъде ясно.

Още през 2009 г. Русия предложи на ЕС всеобхватен договор за европейска сигурност. Това е много любопитен и в същото време и витиеват документ. Целта му е да се увери, че действията на подписалите го страни, които една от тях смята за заплашителни за себе си, попадат под ограниченията. Всъщност всичко - от разполагането на ракети и танкове до някаква университетска лекция за ползите от демокрацията, дадена от американски служител. Ако Западът се съгласи да приеме този договор, преговорите по него с Русия щяха да се проточат с много години. От което в общи линии имаше нужда Кремъл. Докато текат преговорите, НАТО няма да се разширява. И те можеха да продължат наистина дълго време. Путин, за разлика от напускащите и идващите западни лидери, може да си позволи дългосрочни комбинации.

Тогава, преди 12 години, не беше особено прикрито, че споразумението беше предложено с чисто утилитарна цел. Юлия Тимошенко и Виктор Янукович се бориха за президентството на Украйна. Ако Тимошенко победи, въпросът за присъединяването на страната към ЕС и НАТО можеше да остане поне в светлината на прожекторите. Тогава щеше да е необходим начин за затваряне на този въпрос. Победата на Янукович на президентските избори успешно "погреба“ идеята за договор. Сега е възможно именно на базата на предишния документ Москва да предложи на Запада да преговаря.

Вярно е, че сега ситуацията се промени, в смисъл, че Западът също е готов да играе в дългосрочен план. През 2009 г. нямаше конфликт между САЩ и Китай. Сега има такъв и всичко останало преди него избледнява на заден план, поне за Вашингтон. Те се съгласяват да изключат Русия от скобите, стига тя да не пречи на основния геополитически фронт. Това не означава, че Вашингтон и европейските столици изведнъж са решили да забравят веднъж завинаги за идеята за разширяване на ЕС и НАТО, подкрепа на гражданското общество и други неща, които дразнят Кремъл. Настъпва пауза. Кремъл, разбира се, ще се погрижи тя да продължи по-дълго. Но дали ще се получи - времето ще покаже.

Превод и редакция: Юлиян Марков