Отношенията между САЩ и Русия изглеждат зле. И не се подобряват. Около 94 хиляди руски войници са разположени сега по източните граници на Украйна. Президентът Джо Байдън заплаши Русия с нови санкции и каза, че няма да спазва "червените линии“, които тя маркира. Разширяването на НАТО към Украйна се превърна в основен въпрос в дневния ред, както заяви руският президент Владимир Путин в открит текст по време на последната си среща с президента Байдън, пише американското списание Newsweek в материал, представен без редакторска намеса.

Но тук е необходимо да зададем важен въпрос: какви точно са интересите на националната сигурност на САЩ в Украйна? Отговорът обикновено е, че всичко е свързано със защита на авторитета на Съединените щати и доверието на техните съюзници. Коментирайки настоящата криза в Украйна, Тоомас Хендрик Илвес и Дейвид Дж. Крамер заявиха, че отстъпките към Путин и Русия ще подкопаят доверието на съюзниците в бъдещите обещания и ще подтикнат Русия да продължи да се държи по същия агресивни начини. Фредерик Каган потвърди, че военната сила е най-добрият начин да се предотврати превземане на Украйна от Русия. Говореше се също, че отказът да се конфронтира с Русия е равносилен на опит за помирение с Путин. Ако перифразирам Кристофър Лейн, помирението е проклятие от устните на американските политици.

По същество тези аргументи предполагат, че Съединените щати и Западът трябва да се противопоставят твърдо срещу руските маневри в Украйна, за да може Русия да не събере смелост да атакува други страни. Но струва ли си цялата тази защита на украинския суверенитет да се отприщи война с участието на САЩ или НАТО като цяло? Моят отговор е - съжалявам, украинци - не.

Аргументите за необходимостта на защита на доверието в Америка не предполагат критичен поглед върху непредвидените последици от това. Усещаната необходимост от непрекъснато доказване на своята надеждност отдавна е и ще бъде проблем за Съединените щати. Войната във Виетнам е един от случаите, когато това се доказа на практика. По същество САЩ останаха във Виетнам, за да демонстрират на Съветския съюз, че са решени да попречат на Съветите да се осмелят да предизвикат САЩ. Всъщност смъртта на 58 000 американци и повече от 500 000 виетнамци, падането на Сайгон през 1975 г., последвано от никакъв международен кръстоносен поход, воден от Съветския съюз, направиха войната във Виетнам безсмислена и трагична.

По-скорошен пример на проява на тази борба за авторитет и статут на надежден партньор са протестите срещу изтеглянето на САЩ от Афганистан. Критиците твърдят, че американското изтегляне от Афганистан ще насърчи Русия и Китай и че съюзниците ще загубят доверие в американските обещания. Тези хора обаче не предлагат алтернативно решение на изтеглянето на войските. Те предполагат, че САЩ трябва да останат в Афганистан за неизвестно време? Смъртта на 2448 американски войници, 47 245 афганистански цивилни и разходът от около 2,3 трилиона долара само за да превземат талибаните отново страната около 20 години по-късно, доказват абсурда да останеш в Афганистан. Както стана ясно от Робърт Дж. Макмеън, цената на желанието на САЩ да докажат, че може да им се има доверие в контекста на някакъв несъществен ангажимент, не си струва.

В случая с Украйна тези непредвидени последици вероятно ще включват още по-голяма война за украинците и надпревара във въоръжаването за Съединените щати и Русия. Да не забравяме, че Договорът между САЩ и Русия за ракетите със среден обсег на действие вече не съществува. Всъщност увеличаването на ангажиментите на САЩ към Украйна вероятно ще тласне Русия още повече и ще прокара пътя й – класическа версия на дилемата за сигурността. Смисълът на дипломацията е да се отстояват националните интереси, да се търсят възможности за съвместна работа с други сили, а не постоянно да се бодат болните места на друга държава. Нещо повече, това виждане за Украйна като последна крепост на Съединените щати срещу руската агресия не отчита реакцията на други съседни страни, включително Полша и Румъния, на евентуална руска инвазия в Украйна. Полша и Румъния почти сигурно ще започнат активно да изграждат военната си мощ, за да предотвратят по-нататъшна руска агресия.

Както показа Стивън М. Уолт, национализмът е една от най-мощните сили в международните отношения. Западното посегателство върху Украйна само ще направи руснаците още по-големи националисти, агресивни към Украйна и Съединените щати. САЩ имат свободна дипломатическа власт да подобрят ситуацията. До този момент американските политици говореха много за факта, че Русия трябва да спре да изгражда военната си мощ близо до Украйна. Въпреки това, като се имат предвид разходите за защита на техния авторитет и доверието във Вашингтон, американските политици трябва да се запитат: готови ли са да преминат от хубави думи към дела по украинския въпрос?

Бенджамин Гилтнър е завършил студент в Училището за управление и държавна служба Джордж У. Буш в Тексаския университет A&M. Специализира национална сигурност и дипломация, а също така се интересува от международна политика и национална стратегия, конфликти и развитие.

Превод и редакция: Иван Христов