Сръбският президент Александър Вучич "пожертва" своя премиер в опит да успокои протестите, обхванали Сърбия, които са голямо предизвикателство за неговото десетгодишно управление, пише в свой анализ New York Times.

Премиерът Милош Вучевич, близък съюзник на президента Вучич и лидер на управляващата Сръбската прогресивна партия /СПП/ подаде оставка, обяснявайки, че не желае да "увеличава допълнително напрежението в обществото" – само часове след като Вучич поиска "спешна и цялостна промяна на правителството".

Майстор в маневрирането в рамките на дълбоко поляризираната сръбска политика, както и между Русия и Запада, Вучич има дълга история в изхвърлянето на съюзници зад борда, поне за известно време, и изваждането на опозиционни партии от равновесие.

Не е ясно дали напускането на премиера ще успокои или може би дори ще доведе до ескалиране на националните протести, подхранвани от обществения гняв заради смъртта на 15 души заради паднала козирка на реновирана жп гара в Нови Сад.

Студентите, които блокират университетите в страната от седмици насам, се събраха във вторник пред централата на управляващата партия в Нови Сад, където неизвестни поддръжници на Вучич пребиха няколко студенти. Стената на партийното помещение беше покрита с графити с надписи "Убийци", "Крадци". Антиправителствените активисти продължиха протестите и в град Ниш.

Вучич обеща в понеделник да изпълни едно от основните искания на протестиращите студенти - предоставянето на договори и други документи, свързани с реконструкцията на жп гара Нови Сад, извършена от китайска компания и нейни подизпълнители.

Повечето от другите първоначални искания на студентите вече бяха частично изпълнени, включително наказателно преследване на хората, отговорни за бедствието и уволнение на министри, които ръководеха проекта за възстановяване, включително министъра на строителството, транспорта и инфраструктурата и министъра на търговията.

"Вучич се опитва да спечели време, очаквайки, че протестите ще утихнат", каза пред New York Times политическият анализатор Драгомир Анделович. По думите му протестите ще продължат, защото оставката на премиера е "просто опит за нова измама".

Политическата криза в Сърбия създава дилема за новата администрация на САЩ. На този фон Джаред Къшнър, който е зет на Тръмп, работи по осигуряване на сделка за строителство на луксозен хотел на Тръмп в центъра на Белград,

При президента Байдън САЩ се опитаха да ухажват Вучич, опитвайки се да го отделят от традиционно тясното партньорство на Сърбия с Русия, а опозиционните политици ги критикуваха, че са твърде меки към сръбския президент.

Политиките на администрацията на Байдън дадоха някои резултати, включително тайната продажба на сръбски боеприпаси и оръжия на стойност близо 1 милиард долара, които да бъдат използвани от Украйна срещу руските сили. Сърбияподкрепи ирезолюциите на ООН, осъждащи руската инвазия, припомня New York Times.

Сърбия упорито устоя на натиска да се присъедини към санкциите на Запада срещу Русия. Вучич твърди, че протестите са опит за организиране на "цветна революция", водена от "агенти" от Запада. Миналата седмица Сърбия депортира петима активисти от съседна Хърватия, които обвини в подпомагане на сръбски групи, участващи в протестите.

Сърбия подаде молба за членство в Европейския съюз през 2009 г., но нейната ориентация към Русия, съмненията относно ангажимента ѝ към демокрацията и други проблеми забавиха влизането ѝ. Някои анализатори и дипломати казват, че Русия подбужда протестите, за да окаже натиск върху Вучич да се откаже от "периодичните си ухажвания към Запада". Сръбските ветерани от войната се присъединиха към протеста, развявайки руски знамена.

Сред онези, които изразиха подкрепа или поне симпатия към протестиращите, са синдикатът на служителите в държавната обществена телевизия РТС и сръбският тенисист Новак Джокович, чието семейство гласно подкрепяше президента Вучич в миналото.

Предишните протестни кръгове – срещу ограниченията на COVID-19, отстъпването на демокрацията, насилието с оръжие и голямата литиева мина – бяха предимно ограничени до Белград и в крайна сметка се провалиха.

Но срутването на козирката в Нови Сад и обвиненията в корупция при договорите за строителство предизвикаха гняв далеч отвъд столицата, превръщайки се в катализатор за по-широко недоволство срещу високомерни служители, широко разпространената корупция и медиен пейзаж, доминиран от проправителствените таблоиди.

Протестите в Белград, Нови Сад и други градове привлякоха десетки хиляди души, парализирайки движението. Размерът и упоритостта на демонстрациите се сравняват с безредиците от края на 90-те години, които през 2000 г. свалиха от власт сръбският диктатор Слободан Милошевич, който предизвика катастрофални войни.