Докато контранастъплението на Киев срещу руската отбрана се проваля с гръм и трясък, наблюдатели и стратези правят равносметка на това какво е било правилно, какво се е объркало и какво крие бъдещето. Имаха ли украинците правилното количество правилно разгърната огнева мощ? Приложиха ли правилната доктрина? Възможно ли е плановиците на НАТО да са насочили погрешно усилията на украинците?

Всъщност този тип въпроси не са важни. Трудният, но категоричен извод е, че въпреки смъртта на огромен брой украинци, контранастъплението не се състоя. Анализирането на режисирания от медиите спектакъл като че ли е значителна военна операция не само изкривява истината, но и омаловажава значението на цялото кръвопролитие, пише Филип Канлиф в материал за британското издание The New Statesman, предаден без редакторска намеса от "Фокус“.

Освен всичко друго, Украйна също се превърна в поле за интелектуална битка. Това е театър, в който течение на политическата наука, известно като реализъм, се опитва да защити авторитета си срещу либерали и неоконсерватори, които описват битките в Украйна като битка за свобода и цивилизация срещу тиранията и варварството. Реалистите конкретно се противопоставят на подобно тщеславие. Те дължат доверието към себе си на старанието да избягват умишленото изопачаване и самоизмама, характерни за представителите на политическия идеализъм, както и на желанието да се стигне до дъното на геополитическите сблъсъци. Например професорът от Чикагския университет Джон Миършаймър непрекъснато обръща внимание на неудобни факти като възможностите на Русия за индустриална война и мощта на нейната артилерия, които рязко контрастират с тези, които си въобразяват, че украинците лесно ще спечелят, разчитайки на справедливостта и няколко вида wunderwaffe (дронове и танкове Leopard).

Въпреки всичките си силни страни, границата на реалистичния подход към конфликта в Украйна се крие в пренебрегването на факта, че неговият курс сега се диктува точно от тези елементи, които са толкова отвратителни за реализма. Става дума за самонадеяност и самоизмама. Да си представим, че има по-дълбока реалност в настоящата ситуация, която може да бъде анализирана от гледна точка на чисто промишлена мощ и работна сила, рискува да не разберем какво движи този конфликт, тъй като той има много малко общо със защитата на териториалната цялост на Украйна или с възстановяването на нейния суверенитет.

А какво да кажем за военните действия, които Украйна води в защита на суверенитета и в същото време се стреми да се присъедини към Европейския съюз - организация, основана на изтриването на националния суверенитет - и за напредъка на която редовно се пише от западните министерства на отбраната , въпреки че самите те не воюват с Русия? Ако искаме да бъдем реалисти, можем да станем хиперреалисти, базирайки се на концепциите на френския философ Жан Бодрияр.

Чрез въвеждането на концепцията за хиперреализъм, Бодрияр искаше да привлече вниманието към пренасищането на обществото с масмедии, където символите губят връзката си с всяка основна реалност и вместо това стават самореферентни. Той приложи този модел към кампанията на САЩ срещу Ирак през 1990-91 г., войната в Персийския залив, за да докаже, че последната никога не се е случила. По този начин той насочи вниманието към конфликт, станал известен с противоречиви изображения на бомби с лазерно насочване, падащи в отворите на бункерите, за да подчертае театралността на войната, тъй като изходът й никога не е бил под съмнение. Никой сериозен анализатор не би могъл да си представи, че Ирак ще спечели конвенционална война срещу Съединените щати и техните съюзници в НАТО. Най-вероятно войната в Персийския залив е била инсцениран медиен спектакъл – следователно не е съществувала като такава.

Същото може да се каже и за украинската контраофанзива. Резултатът от нея никога не е бил под съмнение, тъй като украинците никога не са планирали да пробият руската отбрана без числено превъзходство или огнева подкрепа от въздуха. Тъй като малката украинска офанзива неизбежно отслабваше, западните медии публикуваха коментари, които обхващаха гамата от висок ентусиазъм и ентусиазирана инвестиционна пропаганда до мрачно примирение - всичко това с постоянно напомняне, че украинците, а не западняците, умират там. Самият президент Володимир Зеленски, както се казва, "обърка“, когато каза на конференция в Киев: "Това не е филм, който продължава час и половина“. Възниква въпросът: в чии интереси беше организирано контранастъплението без никакъв шанс за успех?

Това не беше военна операция, а симулация, разиграна с живи войници и в интерес на всеки, различен от обикновените военни и цивилни. Украинското правителство организира кърваво шоу, за да оправдае милиардите долари, които са му отпуснати от западните държавни бюджети. Провалът на контранастъплението също така дава на правителството на Зеленски алиби за бъдеща стагнация. Западните оръжейни компании се възползваха от гарантирани продажби, по-високи цени на акциите и блестяща нова реклама направо от фронтовата линия. Западните правителства могат да се позовават на силата на отбраната на Русия, за да оправдаят огромните суми пари, инвестирани в Украйна, и да посочат заплаха от изток, ако трябва да повишат популярността сред собствените си граждани. Това е мястото, където са истинските цели на контранастъплението, а не Мелитопол, Крим или друг град. Владимир Путин също е съучастник в този тъжен и кървав спектакъл, тъй като той може да използва контраофанзива, за да поддържа подкрепата на избирателите на желаното ниво, уверен, че това няма да повлияе на хода на войната.

Една военна стратегия, която е сериозна за възстановяването на украинския суверенитет, не би прахосала толкова много жива сила за безсмислени атаки. Неудобната истина на ситуацията в Украйна е, че именно нейната изкуственост и свръхреализъм я прави толкова кървава.

Нашата колективна хиперреалност може да стане още по-интензивна. Документалистът на BBC Адам Къртис отбелязва във филма си HyperNormalization, че Холивуд многократно е фантазирал за унищожаването на забележителности в Ню Йорк и Вашингтон много преди терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Джихадистките терористи разиграха вече популярната западна фантазия с всички неочаквани сюжетни обрати на банален и плитък трилър, в който измамният агент на ЦРУ Осама бин Ладен отмъщава на бившия си господар.

В модерен свят, хипнотизиран от апокалипсиса и перспективата за изчезване на човечеството, на нашите екрани все още може да се появи изтъркания телевизионен сюжет за края на света, причинен от борбата за "индустриалния пояс“ на Украйна.