Изминаха шест месеца от началото на военния конфликт между Русия и Украйна. Междувременно, в сряда, 24 август, Украйна празнува 31-ата годишнина от обявяването на независимостта си, пише "Анадолската агенция“ в обзор на най-важните моменти от продължаващата вече половин година война. Материалът е предаден без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Хиляди хора станаха жертви на военните действия в Украйна от края на февруари, десетки хиляди бяха ранени, а милиони станаха бежанци и вътрешно разселени лица.

На 24 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин в телевизионно обръщение обяви началото на "специална военна операция“ в Донбас в Източна Украйна, след което руската армия нахлу на украинска територия.

Руските войски навлязоха в териториите, контролирани от Киев през окупираните от сепаратистите райони на Донецка и Луганска област. В същото време войски от територията на Русия навлязоха в Харковска, Сумска и Черниговска области, а през територията на Беларус в района на Чернобил в Украйна. Край Киев бе осъществен десант и започна сухопътна операция за блокиране на украинската столица.

Още в първия месец на войната руските войски също се концентрираха върху превземането на брега на Азовско море и скоро превзеха пристанищния град Бердянск. След продължила месеци обсада падна Мариупол - един от най-важните пристанищни градове на Украйна на Азов.

В Мариупол руската армия среща силна съпротива. Част от града, където в началото на годината живееха стотици хиляди хора, е превърната в руини.

В началото на февруари в град Буча, Киевска област на Украйна, се състояха ожесточени сблъсъци между украинските войски и руските спецчасти. От първите дни до 31 март Буча беше под контрола на руските войски, които създадоха тилова база в града за нападение срещу Ирпен. След като украинските войски влязоха в Буча на 1 април, международните информационни агенции започнаха да публикуват снимки и видео доказателства за убийствата на цивилни, за които украинските власти обвиниха руските военни.

Украинската армия си възвърна пълния контрол над тези райони на страната. На фона на продължаващите военни действия в източната и южната част на държавата животът в украинската столица започна постепенно да се възстановява.

Съпротивата в "Азовстал“

В средата на май руското министерство на отбраната обяви пълното освобождаване на територията на завода "Азовстал“ в Мариупол.

"Територията на завода "Азовстал“ в Мариупол, където от 21 април е блокирана групировка от украински войски, е напълно освободена. Подземните съоръжения на предприятието преминаха под пълен контрол на руските въоръжени сили“, обявиха тогава от министерството.

От руското военно ведомство съобщиха, че 16 май 2439 бойци от полка "Азов“ и военнослужещи от Въоръжените сили на Украйна, които бяха блокирани на територията на завода, са се предали. Ведомството добави, че на 20 май се е предала последната група от 531 военнослужещи.

Украинската страна твърди, че бойците са се предали при условията на последваща размяна с пленени руски войници.

Присъединяването на Херсон към Русия чрез референдум

Друг град, който попадна под контрола на руската армия, беше Херсон в южната част на страната.

В Херсонска област вече е пусната в обращение руската рубла и се обсъжда обявяването на референдум за присъединяване към Русия.

Руският външен министър Сергей Лавров в едно от изявленията си допусна възможността територията да се присъедини към Русия. "Украинският народ сам ще определи съдбата си“, каза ръководителят на руската дипломация.

През последните месеци зачестиха обстрелите на руски региони, граничещи с Украйна, нанесени са щети на цивилни обекти, има и жертви.

Статистика за военните жертви

Руските власти за последен път огласиха данни в края на март, според които безвъзвратните загуби на руската армия в Украйна възлизат на 1351 души, а 3825 войници са ранени.

В същото време от Москва заявиха, че безвъзвратните загуби на украинските въоръжени сили към този момент възлизат на 23 367 души.

На 22 август главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни съобщи, че почти 9000 украински военнослужещи са загинали във войната.

На 23 август Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщи, че от началото на войната са убити 45 550 руски войници.

Нито руската, нито украинската страна официално потвърждават предполагаемите загуби на страните и не предоставят данни за жертви сред цивилното население.

Повече от 12 милиона украинци станаха бежанци поради конфликта

Според ООН броят на украинските бежанци от началото на конфликта възлиза на над 12 милиона души. Повечето от тях бяха приети от Полша.

По-рано еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон заяви, че от началото на руско-украинската война 8 милиона украински граждани са пристигнали в страните от ЕС.

Йохансон отбеляза, че това число съответства на населението на почти една страна в ЕС.

Според нея 4 милиона украинци са кандидатствали и са се регистрирали за временна закрила, прилагана от ЕС и предоставяща възможности като живот, работа и образование.

Някои украинци вече са се върнали в страната си, каза еврокомисарят и добави, че те могат да се движат свободно от Украйна към страната от ЕС, където са намерили убежище.

Прекратяване на преговорите за примирие

След началото на войната руска и украинска делегации се срещнаха четири пъти лично, за да установят условия за примирие: три пъти в Беларус и един път в Турция.

В Беларус страните успяха да се договорят само за хуманитарни коридори за евакуация на цивилни от зоните на конфликта.

В резултат на преговорите в Истанбул, проведени на 29 март с посредничеството на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, украинската страна предаде на Русия принципите на евентуално бъдещо писмено споразумение.

Споразумението предвиждаше отказ на Украйна от присъединяване към НАТО, неутрален статут, отказ от ядрени оръжия и други видове оръжия за масово унищожение, отказ от разполагане на чужди войски и бази в страната, военни учения със съгласието на държавите-гаранти, включително Русия.

Предвиждаше се гаранциите за сигурност да не засягат Крим и териториите на Донбас, а в замяна нямаше възражения срещу членството на Украйна в ЕС.

По-късно на 17 май украинската страна заяви, че ситуацията в Украйна се е променила драматично от началото на войната и Киев спира преговорите с Русия.

Зърненото споразумение

Важен момент от руско-украинската война беше постигането на историческо споразумение за износа на зърно в Истанбул, което предотврати предстояща хуманитарна криза.

На 22 юли в Истанбул в присъствието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш беше подписано споразумение за безопасно транспортиране на селскостопански продукти от пристанищата на Украйна. Документът беше подписан от представители на Украйна, Русия, ООН и Турция.

Споразумението за зърно обхваща украинските пристанища Одеса, Южни и Черноморск.

Като част от изпълнението на разпоредбите на Инициативата за разбирателство за безопасно транспортиране на зърно от пристанищата на Украйна беше създаден Съвместен координационен център за наблюдение на безопасното преминаване на кораби със селскостопански продукти по морския коридор, инспекция на кораби за предотвратяване контрабанда на оръжия и изключване на провокации.

Към 22 август от пристанищата на Украйна по зърнения коридор са изнесени 721 449 тона селскостопанска продукция.

Запорожката АЕЦ и заплахата от ядрена катастрофа

Военните действия в близост до Запорожката АЕЦ предизвикват тревога у цялата световна общност. ООН предупреждава, че около станцията се е създала изключително тревожна ситуация, ядрена катастрофа може да настъпи всеки момент.

Запорожката АЕЦ е най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Намира се в град Енергодар в северозападната част на Запорожка област, на язовир Каховка близо до левия бряг на река Днепър. Днес ЗАЕЦ е под руски контрол. МААЕ не е успяла да посети окупираната от Русия станция от началото на войната в Украйна. Москва и Киев се обвиняват взаимно в обстрела на атомната електроцентрала.

По-рано официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Западът не е призовал Украйна да спре "ядрения тероризъм“ около Запорожката атомна електроцентрала и за това няма извинения.

А генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг поиска изтегляне на руските войски от района на Запорожката атомна електроцентрала и да се осигури достъп на експерти от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини Русия, че осъществява шантаж с действията си около ЗАЕЦ.

Отбелязвайки, че ядрената сигурност е критична за целия свят, Зеленски каза: "Русия трябва незабавно да изтегли войските си от ЗАЕЦ без никакви условия. В същото време трябва да сложи край на всички атаки и провокации“.

ЕС продължава дискусията за визите за гражданите на Руската федерация

Веднага след началото на конфликта редица страни, главно САЩ и ЕС, наложиха строги санкции срещу Русия, включително във финансовия и енергийния сектор. Санкциите обхванаха почти всички сфери на руската икономика, засегнаха политическото ръководство и елита на страната.

В шестия месец на войната в Европа продължават активните дискусии около темата за необходимостта от забрана на издаването на туристически визи на граждани на Руската федерация.

Така Западът се надява да окаже натиск върху политическото ръководство на Руската федерация и да постигне прекратяване на "специалната военна операция“ в Украйна.

Някои държави смятат, че трябва да се въведе забрана за издаване на туристически визи на руски граждани на ниво ЕС - например Латвия, Литва и Чехия призоваха за това.

Полша работи върху концепция, която ще позволи да се откаже издаването на визи на руснаци, Естония взе решение, според което на гражданите на Руската федерация, които имат шенгенска виза, издадена от републиката, ще бъде отказан достъп в страната, а Литва спря издаването на шенгенски визи на руски граждани веднага след началото на войната. Чешката република отказа да издава визи и разрешения за пребиваване на руснаци до края на март 2023 г.

Финландският премиер Сана Марин също се застъпи за ограничаване на издаването на туристически визи за руснаци на европейско ниво, а Зеленски призова западните страни да затворят влизането за руснаци.

Усилията на Турция за разрешаване на конфликта

От първите дни на войната политическото ръководство на Турция, главно президентът Реджеп Тайип Ердоган, полага големи усилия за прекратяване на военните действия и постигане на примирие.

Работи се активно както в дипломатическа плоскост, така и на ниво Министерство на отбраната на Турция.

От началото на военните действия на територията на Украйна Турция полага многостранни усилия за разрешаване на конфликта по дипломатически път, като същевременно заема активна позиция за премахване на глобалния недостиг на храни.

Още преди края на първия месец от войната, с посредничеството на Турция, в кулоарите на дипломатическия форум в Анталия се проведе тристранна среща на руския, украинския и турския външни министри.

Преговорите лице в лице за прекратяване на огъня между украинската и руската делегация бяха проведени четири пъти, последните - на 29 март в Турция.

Благодарение на посредническите усилия на президента на Турция, украинската страна, след резултатите от преговорите, предаде на руската страна принципите на евентуално бъдещо споразумение.

По-късно обаче Киев заяви, че ситуацията в Украйна се е променила много и преговорите с Русия са спрени. От май и двете страни си отправят обвинения.

В такава трудна ситуация, благодарение на дипломатическите усилия на Турция, беше изготвена Пътна карта за разрешаване под егидата на ООН на световната хранителна криза, предизвикана от руско-украинската война.

В резултат на 22 юли в Истанбул беше постигнато споразумение за износ на зърно и селскостопански продукти от пристанищата на Украйна.

Турция продължава да работи в тясно сътрудничество с ООН за прекратяване на хуманитарната криза.

Анкара подпомага евакуацията на цивилни в Украйна и доставката на хуманитарна помощ в региона, като същевременно работи за прекратяване на войната между Русия и Украйна и поддържа контакти с двете страни в конфликта.

Последни новини от фронта

В момента сблъсъците между армиите на двете страни са съсредоточени в Донецк и южните райони на Украйна.

Според съобщението на Министерството на отбраната на Украйна напрегнати боеве се водят на 1300-километров участък от фронтовата линия.

Руските военни отряди бяха дислоцирани в Донбас от първия месец на войната. Първо руската армия прекъсна връзката на Украйна с Азовско море, а миналия месец пое контрола над цялата Луганска област.

През последния месец руската армия се опитва да завземе контролирани от Киев райони в границите на Донецка област. В момента руските сили са забавили малко настъплението си и нанасят артилерийски удари по районите източно от Краматорск.

В опит да превземат град Краматорск, руските войски се бият и пред Северск, насочвайки се към град Славянск от север. Руската армия вече няколко месеца води интензивен огън по тези райони, опитвайки се да сломи съпротивата на украинската армия.

Интензивни боеве продължават и в градовете Авдеевка и Угледар, малко на юг от Краматорск и западно от административния център Донецк. Руските военни са превзели редица райони в околностите на Угледар и подлагат Авдеевка на интензивен артилерийски обстрел.

Украинската армия спорадично обстрелва Белгородска област на Руската федерация, в отговор руските военни - обектите на украинската армия в Суми и Чернигов.

Що се отнася до Харков, руската армия се опита да превземе града в началото на войната със силен огън, но срещна твърда съпротива от украинските въоръжени сили.

Руската армия също окупира повече от две трети от територията на Запорожка област.

Превод и редакция: Иван Христов