Драматичната промяна на ситуацията в Сирия, където в рамките на 10 дни режимът на Башар Асад премина от пълно господство към срив, е проява на фундаменталните промени, настъпили в Близкия Изток през последната година, пише американският вестник The New York Times.

Авторите на публикацията посочват 7 октомври 2023 година като отправна точка за процеса, който днес е довел сирийските бунтовници пред стените на Хомс и Дамаск. Денят, в който терористичното движение ХАМАС, което е фактическата власт в ивицата Газа, започна нападение срещу Израел.

"Сирия е барометър за това как се променя динамиката на силите в региона. Регионът, който вече е в пламъци го очаква период на хаос“, заявява Мона Якубиан, ръководител на "Центъра за Близкия Изток и Северна Африка“ в The Washington Institute for Near East Policy (WINEP).

Израелските стратези наричат Сирия: "център на региона“, който служи като канал за хора и оръжия към Южен Ливан. Там "Хизбула“, основният регионален съюзник на Иран, държеше властта преди Израел да изтощи редиците на групировката, като уби дългогодишния ѝ лидер и голяма част от висшия ѝ ешелон. Това беше следствие от тежките бомбардировки на групировката срещу израелската държава, която по този начин се опитваше да отвлече вниманието на Тел Авив от Газа.

Еврейската държава възнамерява да попречи на Иран, който подкрепя правителството на сирийският президент Башар Асад, да възстанови възможностите на "Хизбула“, посочва NYT. В същото време остава неясно как ще реагира Израел, ако Сирия попадне под контрола на протурските ислямисти, които в момента водят успешна офанзива. Особено като се има предвид рязкото влошаване на израелско-турските отношения на фона на събитията в Газа.

За Техеран наличието на лоялно правителство в Сирия е от ключово значение за неговата зона на влияние в региона, която достига до Ливан и дори до Газа. След като в продължение на десетилетие активно подпомагаше Асад, Ислямската република започна да евакуира свои представители от Сирия.

Някои анализатори виждат "ръката“ на турският президент Реджеп Тайип Ердоган в бързото настъпление на групировката "Хаят Тахрир аш Шам“ (обявена за терористична организация от ООН, САЩ и Русия – бел. ред.). Според анализатори, Анкара се е възползвала от възможността да увеличи влиянието си в момент, когато тежестта в региона на Иран е подкопана от противопоставянето му с Израел. Освен това Ердоган иска трите милиона сирийски бежанци, които са се установили в страната му, най-накрая да се завърнат по домовете.

Друг важен регионален играч е Руската федерация. За нея Сирия е основната база, от която Кремъл упражнява влиянието си в Близкия Изток и Африка.

На пръв поглед ситуацията в Сирия днес може да прилича на тази от 2014 година, когато режимът на Асад беше на ръба на краха, но намесата на Техеран и Москва го спаси. Сега обаче сирийският президент няма на кого да разчита. Проиранската "Хизбула“, чиито части изиграха важна роля в сирийската война преди 10 години е силно отслабена. Руските военновъздушни сили, които изравняваха със земята бунтовническите градове в момента са заети в Украйна.

Самият Асад не разполага с достатъчно сили, за да задържи ситуацията.

"Режимът на президента на сирийската република е невероятно разклатен. Той е като стар автомобил, сглобен с резервни части от неизвестни механици“, подчертава Андрю Джей Таблър, старши сътрудник във WINEP.

Радослав Велков