Израел си постави сериозно предизвикателство в стремежа си да победи радикалната палестинска групировка ХАМАС. Но възниква още по-сложен въпрос: след като веднъж влезе в Ивицата Газа, как и кога Израел ще излезе оттам, отбелязват в редакцията на американския вестник The New York Times.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Докато израелските войници се събират, за да влязат в Ивицата Газа със сила, министърът на отбраната Йоав Галант обеща: "Сега виждате Газа от разстояние; скоро ще я видите отвътре“.

Но въпреки това обещание от страна на Галант, не е ясно кога Израел ще предприеме сухопътна операция. И ако правителството изглежда се колебае да влезе в Ивицата Газа - повече от две седмици след атаката на ХАМАС, която отне живота на повече от 1400 израелци - има основателни причини за това.

Това, което предстои, е един вид продължителна градска война, с каквато военните сили на страната не са се сблъскали от почти десетилетие, и в преследване на политическа цел, която остава неясна, освен побеждаването на ХАМАС по начин, по който групировката никога повече да не може да заплашва израелски граждани.

Сама по себе си това е тежка задача, която ще изисква израелците да установят контрол над Ивицата Газа вероятно по начин, които ще струва значителни количества кръв и международно възмущение от смъртта на цивилни.

А над всичко витае политическата главоблъсканица какво ще се случва с Ивицата Газа след края на войната. След като влезе, как Израел ще излезе? След като разбие ХАМАС, ако може, на кого ще предаде ключовете? Ако ХАМАС вече не управлява Газа, кой ще го прави?

За момента израелските официални лица казват, че тези въпроси не са тяхна непосредствена грижа. Но те ще бъдат неизбежни, дори ако Ивицата Газа стане отговорност на ново израелско правителство.

"В интерес на истината няма добри възможности за израелската сухопътна офанзива в Газа“, пише в кратък анализ Том Бекет, пенсиониран генерал-лейтенант от британската армия и изпълнителен директор за Близкия Изток в Международния институт за стратегически изследвания.

"Без значение колко успешна ще се окаже операцията за победата над ХАМАС като военна организация, политическият императив на ХАМАС и подкрепата на населението за съпротивата ще продължат“, пише той. "Израел или повторно ще окупира Газа, за да я контролира, или, като се оттегли след офанзивата, ще отстъпи земя на хора, за които съпротивата е съществуване“.

Контраадмирал Даниел Хагари, говорител на израелската армия, заяви, че военните "са фокусирани върху целите на войната, определени от политическия ешелон: разгромът на ХАМАС и елиминирането на неговите лидери след клането, извършено от тях на Шабат“.

"Тази организация няма да управлява Газа военно и политически“, добави той.

Но някой трябва. Това е една от слабостите на израелската стратегия, защото ХАМАС представлява политическа и религиозна идея, която не може да бъде разрушена, и това е организация, която процъфтява благодарение на репутацията си сред палестинците за приемане на въоръжена борба и "мъченичество“ срещу Израел.

"Дори и да бъде победен военно, ХАМАС не може да бъде неутрализиран“, уверена е Лина Хатиб, директор на Института за Близкия изток към Лондонския университет SOAS. "Това, че съществуването или легитимността на ХАМАС е свързано с нейния военен успех, е невярно. Тя може да бъде победена военно и да остане политически релевантна. ХАМАС може да представи всяка защита като героично мъченичество в името на освобождението на палестинския народ“.

За Лорънс Фридман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон, предизвикателството пред Израел е "да приведе военните си средства в съответствие с политическите си цели“. Колкото и компетентна да е армията, твърде амбициозната политическа цел ще доведе до разочарование или провал.

Примери има много, включително американските военни победи в Ирак и Афганистан в името на широки и амбициозни политически цели, като демократизация и равенство между половете, които доведоха до провал. Лесните завоевания завършват с дълги, тежки кампании срещу бунтовници, местни милиции и радикални ислямистки бойци, които познават територията, които живеят сред населението и които не се подчиняват на Женевската конвенция или правилата на войната.

А правителствата, създадени от американците, се нуждаеха от огромни и постоянни количества западни пари и военна подкрепа, за да оцелеят.

Фрийдман писа за някои от опасенията си в статия за британския вестник The Financial Times. Израелците, заяви той в последващо интервю, рискуват подобна съдба. "Те са си поставили амбиция, която е изключително трудна за постигане, защото дори и да нанесат тежък удар на ХАМАС, те не могат да спрат възраждането му“, казва той. Израел не може да окупира Ивицата Газа за неопределено време и не иска. "И не може да изтласка населението в Египет, който също не иска да има нищо общо с Ивицата Газа“.

През август 2014 г., след сериозен конфликт между Израел и ХАМАС, бяха изнесени идеи какво да се прави с Газа в поверителен документ за опциите, предоставен на вестник The Times. В него се заявява, предвидливо, че "връщането към статуквото ще доведе до нова война“ и че палестинската власт е "твърде слаба и разделена, за да управлява“.

Най-доброто решение, предложи вестникът, е да се разреши на силите на ООН да контролират границите на Ивицата Газа, докато палестинските милиции бъдат разпуснати и разоръжени и израелската и египетската блокада постепенно бъде вдигната. През 2014 г. вестникът предположи, че ХАМАС все още ще контролира Газа, но може да се съгласи да смекчи поведението си в замяна.

Вестникът също така изтъкна, че съществуващата Организация на ООН за наблюдение на примирието, основана през 1948 г., запазва законов мандат да патрулира в Ивицата Газа, въпреки че е напуснала през 1996 г. след Споразуменията от Осло. При преконфигуриран мандат UNTSO би могъл както да патрулира границите на Ивицата Газа, така и да помогне за разоръжаването на милициите, докато друг съществуващ международен комитет ще координира донорската помощ.

Девет години по-късно документът може да послужи като отправна точка. Ако ХАМАС и други подобни групировки бъдат унищожени в Газа, както се зарича Израел, може би UNTSO може да помогне да се запази мира като вид допълнителна полицейска сила, докато статутът и доверието в палестинската власт някак си се възкресяват там.

Дискусията от 2014 г. беше истинска, казва Роберт Сери, нидерландски дипломат, който е служил като специален координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток. "Надявахме се, че палестинската власт може да бъде върната“.

Въпреки че това може да е също толкова нереалистично сега, колкото и тогава, всеки път "позволявахме на ситуацията да се върне към статуквото“, с крехко прекратяване на огъня и "минимални мерки за поддържане на Ивицата Газа над водата“, обяснява Сери.

Сега той каза: "Надявам се Израел да си вземе поука. Ако продължат да пренебрегват палестинския въпрос, той от време на време ще експлодира, въпросът е само кога“.

По-рано Израел се опита да се освободи от отговорността за Ивицата Газа веднъж и не успя. Неговият политически отговор кой ще управлява Газа се оказа погрешен и по същество хвърли ключовете за анклава на улицата.

През 2005 г., когато Израел изтегли всички свои войски и граждани от Газа, той предаде властта там на властта на Махмуд Абас, доминирана от "Фатах“. Но "Фатах“ загуби изборите на следващата година от ХАМАС, а през 2007 г., когато "Фатах“ наруши споразумението с ХАМАС, бойците на групировката завзеха властта в Газа в кратка и брутална гражданска война, разделяйки палестинците не само териториално, но и политически.

В настоящия конфликт Израел ще трябва да контролира това, което е останало от Ивицата Газа и да разположи гарнизон там, докато някое политическо решение не им позволи да напуснат. Подобна ситуация ще разтегне армията, особено ако "Хизбула“ отвори втори фронт от Южен Ливан или ако се отприщи вълна от насилие в окупирания Западен бряг между израелски заселници и палестинци.

Разбира се, ако градските центрове на Газа бъдат разбити и наземните операции доведат до разселването на големи части от населението, за израелските военни ще бъде по-лесно да контролират Газа, без да я окупират напълно, твърди Хатиб от SOAS. "Това е тактика на война, използвана от други режими в Близкия Изток“, обяснява тя и като пример дава сирийския президент Башар ал Асад и неговата тактика на "изгорената земя“ срещу опонентите му в страната.

Бекет е съгласен. "Жестокостта може да намали числеността, необходима за борба с бунтовниците“, пише той, цитирайки смазването на съпротивата през 1982 г. в Хама от бившия сирийски президент Хафез ал Асад. Неговият син, "Башар Асад, подкрепян от Русия, прилага безразборна бруталност по време на гражданската война в Сирия“, добави той.

Докато светът е ужасен от убийствата на ХАМАС и вероятно ще даде на Израел повече време, отколкото в миналото, за да победи групировката, вече има призиви еврейската държава да се подчини на Женевската конвенция и правилата на войната, включително от президента на САЩ Джо Байдън и държавния секретар Антъни Блинкен.

Неизбежната смърт и раняване на цивилни, както винаги се е случвало, в крайна сметка ще доведе до значителен натиск върху Израел да преговаря за прекратяване на огъня, натиск, особено от Вашингтон, който може да стане твърде голям за понасяне, дори още преди евреите да са изпълнили заявената си военна цел.

Израел вече се опитва да подготви своите поддръжници по света и особено в САЩ да устоят на този вид натиск за спиране на операциите, преди ХАМАС да бъде разбит.

Подполковник Джонатан Конрикус, говорител на израелската армия, наскоро призова Комитета по обществени въпроси на "Американския Израел“, лобистка група, базирана във Вашингтон, да се придържа към Израел, независимо от критиките.

"Дори когато нещата станат грозни и сцените от Газа бъдат трудни за поемане – не толкова трудни като картините от Беери и Кфар Аза, но ще бъдат трудни за поемане – тогава ще имаме нужда от подкрепата на всеки, който обича свободата и иска да отстоява това, което е правилно“, заяви полковник Конрикус в уебкаст.

В миналото, след "малък прозорец на международна легитимност и подкрепа“, общественото мнение се променя "и Израел е бил принуждаван от мощни държави по света да ограничи действията си. Виждали сме това и за съжаление сме се сблъсквали с такава ситуация в миналото. Този път, казва той, трябва да е различно.