Европейските страни обещават подкрепа за Украйна, но не могат да постигнат съгласие за евентуално разполагане на войски, пише The New York Times след срещата на върха на "коалицията на желаещите“.

Френският президент Еманюел Макрон подчерта, че все още се разглежда възможността за изпращане на европейски войски в Украйна след края на войната. Все още обаче няма конкретни подробности.

По време на пресконференция след срещата на европейските лидери в Париж Макрон заяви, че "коалицията на желаещите“ ще продължи да подкрепя Украйна във войната ѝ срещу Русия и ще помогне за запазването на мира. Някои държави обмислят възможността да разположат умиротворителни сили в Украйна след края на военните действия.

Макрон обаче призна, че форматът на такава мисия все още не е определен и не е предоставена конкретна информация кои държави са готови да се присъединят към този проект:

"Трябва да ускорим преговорите за постигане на прекратяване на огъня, трябва да ускорим способността си да финансираме и доставяме оръжия и трябва да подготвим планове за украинската армия и умиротворителните сили.“

След продължителни дискусии обаче само Франция и Обединеното кралство изразиха подкрепа за тази идея, докато Русия рязко я отхвърли. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова нарече евентуалното разполагане на европейски сили "военна интервенция в Украйна под прикритието на мироопазваща мисия“ и заяви, че "това може да доведе до пряк военен сблъсък между Русия и НАТО“.

Макрон увери, че европейските войски няма да бъдат на фронтовата линия и няма да наблюдават или налагат прекратяване на огъня. Той предложи такива задачи да бъдат изпълнявани от мироопазващи сили на ООН или други независими наблюдатели, докато европейските сили ще бъдат разположени по-далеч от фронта, за да възпират Русия. Те ще участват и в обучението и подкрепата на украинските военни.

Френският президент призна, че сред европейските лидери няма единодушие по въпроса за "мироопазващи сили“. Например Италия обмисля изпращането на войски само като част от мисия на ООН, докато Полша отхвърля идеята изцяло. В същото време Франция и Обединеното кралство вече планират да изпратят военни делегации в Украйна, които да разработят по-нататъшни стратегии за украинската армия и формирането на мироопазващи сили. Очаква се по-подробна информация да бъде предоставена след около месец.

България предлага да бъде домакин на многонационален морски координационен център за осигуряване на безопасност в Черно море

"Именно този обмен между военните ще определи мястото, броя на силите, за да бъде процесът надежден... Все още нищо не е изключено. Разглеждаме възможностите за морски, въздушни и сухопътни сили“, заяви Макрон.

Срещата в Париж беше продължение на предишните разговори между лидерите и военните командири на Франция и Обединеното кралство, които активно подкрепят Украйна въпреки несигурността на позицията на САЩ. Европейските лидери също така потвърдиха намерението си да увеличат краткосрочната военна помощ за Украйна, по-специално чрез ускоряване на изплащането на заемите, обезпечени със замразени руски активи.

"Единодушно се съгласихме също, че сега не е моментът да отменяме санкциите, каквито и да са те“, заяви Макрон.

Междувременно Кремъл обеща да изпълни някои условия от постигнатото тази седмица споразумение за прекратяване на огъня в Черно море, но само ако бъдат отменени западните ограничения върху руския износ на селскостопански продукти. Европейските държави обаче отхвърлиха тези искания.

"Ясно е, че руснаците се занимават с филипика“, заяви британският министър-председател Кийр Стармър.

Специалният пратеник на президента Тръмп, Стив Уиткоф, разкритикува идеята за разполагане на европейски сили в Украйна. В същото време администрацията на Тръмп многократно е критикувала европейските държави, че не допринасят достатъчно за собствената си сигурност. Самият Доналд Тръмп не е изразил готовност да предостави на Украйна американски гаранции за сигурност, което според Стармър е ключово условие за повечето европейски държави, обмислящи изпращането на военни контингенти.

Макрон отбеляза, че подкрепата на САЩ остава важен фактор, но Европа трябва да е готова да действа самостоятелно: "Трябва да се надяваме на най-доброто, но да се подготвим за най-лошото.“

Той също така заяви, че е провел телефонен разговор с Тръмп преди срещата и планира отново да го информира за резултата от разговорите. Макрон намекна, че Русия може да се опита да използва ситуацията в своя полза, по-специално като откаже да даде ясни отговори относно прекратяването на огъня. Макрон заяви:

"Ако няма такъв ясен отговор от страна на Русия, президентът Тръмп ще се почувства измамен, предаден и тогава ще трябва да реагира“.

След срещата украинският президент Володимир Зеленски изрази задоволство от резултатите, като подчерта значението на европейските обещания да инвестират в производството на безпилотни самолети и оборудване за електронна война, както и да поддържат санкционния натиск върху Русия.

"Мисля, че всички лидери са обнадеждени. Вярвам, че те няма да ни изоставят и ще продължат да подкрепят Украйна“.