Най-накрая има мирно споразумение в Близкия изток. Не между Израел и арабите, а между Саудитска Арабия и Иран, които се бяха хванали за гушите от десетилетия. И то с посредничеството не на САЩ, а на Китай, пише The New York Times в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Това е сред най-големите и най-превратни събития, които някой можеше да си представи, промяна, която накара главите да се завъртят в столиците по целия свят. Съюзите и съперничествата, управлявали дипломацията от поколения, поне за момента са преобърнати.

Американците, които бяха централните действащи лица в Близкия изток през последните три четвърти век, почти винаги бяха в стаята, където се случваха нещата. А сега се оказват встрани в момент на значителна промяна. Китайците, които години наред играеха само второстепенна роля в региона, изведнъж се превърнаха в новия силен играч. А израелците, които ухажваха саудитците срещу техните общи противници в Техеран, сега се чудят какво да правят.

"Няма начин да се заобиколи – това е голяма работа“, казва Ейми Хоторн, заместник-директор по изследванията в Project on Middle East Democracy, нестопанска група във Вашингтон. "Да, Съединените щати не биха могли да сключат подобна сделка точно сега с Иран, тъй като нямаме отношения. Но в по-широк смисъл престижното постижение на Китай го вкарва в по-висока дипломатическа лига и засенчва всичко, което САЩ са успели да постигнат в региона, откакто Байдън дойде на поста.“

Белият дом на президента Байдън публично приветства възстановяването на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран и не изрази явна загриженост относно ролята на Пекин в сближаването на двете страни. В частни разговори помощниците на г-н Байдън предположиха, че се обръща твърде много внимание на пробива и се присмяха на твърденията, че това показва някаква ерозия на американското влияние в региона.

Но остава неясно, казват независими анализатори, докъде всъщност ще стигне сближаването между Саудитска Арабия и Иран. След десетилетия на понякога жестока конкуренция за лидерство в Близкия изток и по-широкия ислямски свят, решението да се отворят отново посолствата, които бяха затворени през 2016 г., представлява само първа стъпка.

Това не означава, че сунитите от Рияд и шиитите от Техеран са оставили настрана всичките си дълбоки и интуитивни различия. Наистина е възможно това ново споразумение за размяна на посланици дори да не бъде изпълнено в крайна сметка, като се има предвид, че беше поставено в предпазлив двумесечен график за уточняване на подробностите.

Ключът към споразумението, според това, което саудитците са казали на американците, е ангажиментът на Иран да спре по-нататъшни атаки срещу Саудитска Арабия и да ограничи подкрепата за въоръжени групи, които атакуват кралството. Иран и Саудитска Арабия ефективно водят опустошителна прокси война в Йемен, където бунтовниците хути, обединени от Техеран, се бият със саудитските сили в продължение на осем години. Примирието, договорено с подкрепата на ООН и администрацията на Байдън миналата година, до голяма степен спря военните действия.

В началото на миналата година ООН изчисли, че повече от 377 000 души са загинали по време на войната от насилие, глад или болести. В същото време хусите са изстреляли стотици ракети и ударни дронове по Саудитска Арабия.

Саудитска Арабия търсеше спиране на военните действия с Иран от години, първо чрез преговори, проведени в Багдад, които в крайна сметка не доведоха до нищо. Представители на администрацията на Байдън казват, че саудитците са ги информирали за дискусиите в Пекин, но американците изразиха скептицизъм, че Иран ще изпълни новите си ангажименти.

Престолонаследникът принц Мохамед бин Салман, фактическият лидер на Саудитска Арабия, който имаше силни връзки с президента Доналд Тръмп и помогна за осигуряването на 2 милиарда долара финансиране за инвестиционната фирма, създадена от Джаред Кушнер, зет на бившия президент, играе сложна дипломатическа игра, откакто г-н Байдън дойде на поста.

Байдън веднъж се зарече да превърне Саудитска Арабия в държава "изгой“ заради организирането на убийството на Джамал Хашоги, саудитски колумнист за The Washington Post, живеещ в Съединените щати. Но той неохотно се съгласи да посети кралството миналата година, тъй като се опитваше да намали цените на горивото, които бяха повишени отчасти от инвазията на Русия в Украйна.

Опитвайки се да изглади отношенията със саудитците, г-н Байдън понесе ожесточени критики за широко рекламирания юмручен удар с престолонаследника, който беше определен от ЦРУ за отговорен за убийството и разчленяването на Хашоги.

Но г-н Байдън и неговият екип бяха вбесени, когато според тях саудитците по-късно нарушиха необявеното споразумение, постигнато по време на това посещение, и ограничиха производството на петрол миналата есен, за да поддържат цената на горивото висока. В този случай официалните лица на САЩ вярваха, че принц Мохамед застава на страната на руския президент Владимир Путин и г-н Байдън заплаши с неуточнени "последствия“ без да наложи официално такива.