НСИ на Румъния (INS) обяви, че България е била най-евтината държава в ЕС при алкохолните напитки и поддръжката на дома през 2022 година, а Румъния в категория "Храна". 

Най-ниско ниво на цените на потребителските стоки и услуги от крайното потребление на домакинствата, в рамките на страните членки, е отчетено през 2022 г. в България и Румъния, което е с 41% по-ниско от средното за ЕС, показват данните (полуокончателни), публикувани В в петък от Националния статистически институт на Румъния (INS), пише специализираната медия Еconomedia.ro. 

INS уточнява, че данните са изчислени от Евростат през декември 2023 г., както на базата на потребителските цени, събрани от участващите страни за обща номенклатура от сравними стоки и услуги, избрани като представителни за моделите на потребление в 36-те европейски страни, така и на базата на относно данните за разходните елементи на БВП и друга основна информация, предадена съгласно Регламент (ЕО) №. 1445/2007. 

Индекси на ценовите нива за крайното потребление на домакинствата спрямо средното за Европейския съюз 

Индексите на ценовите нива изразяват колко единици от една и съща валута са необходими за закупуване на идентичен обем стоки и услуги в различни страни, за всяка група стоки и услуги. През 2022 г. за потребителски стоки и услуги в състава на крайното потребление се плащат 100 евро на ниво Европейски съюз, а в двете крайности съответно 149 евро в Дания и 59 евро в Румъния и България. 

Най-ниско ниво на цените на потребителските стоки и услуги от крайното потребление на домакинствата, в рамките на страните членки, е отчетено през 2022 г. в България и Румъния, с 41% по-ниско от средното за ЕС, следвано от Полша (39% под средното за ЕС ). 

През 2022 г. сред страните членки на Европейския съюз най-високо ниво на цените за крайното потребление на домакинствата е регистрирано в Дания (49% над средното за ЕС), следвано от Ирландия (42% над средното за ЕС), Люксембург ( 37 % над средното за ЕС) и Финландия (26 % над средното за ЕС).

Според Евростат Румъния е най-евтината страна-членка за групата "Храни и безалкохолни напитки" (72%), следвана от Полша (73%), а на противоположния полюс са Дания и Люксембург с най-високо ниво на цените за тази група продукти (121%). 

България е с най-ниско ниво на цените в групите "Алкохолни напитки и тютюн" (66%), "Облекло и обувки" (80%) и "Поддръжка на дома, вода, електричество, газ и други горива" (38%), следвани от от Полша, за групите "Алкохолни напитки и тютюн" (73%) и "Поддръжка на дома, вода, електричество, газ и други горива" (39%).

Дания е с най-високо ниво на цените на продуктите, включени в групата "Облекло и обувки" (133%), а Ирландия е най-скъпата страна в ЕС за продуктите в групите "Алкохолни напитки и тютюн" (216%) и "Поддръжка жилища, вода, електричество, газ и други горива“ (195%). 

България и Румъния са с най-ниско ниво на цените сред страните от ЕС за групата "Мебели, домакинско оборудване и текуща поддръжка на дома" (71%). 

Унгария остава най-евтината държава-членка за групата "Транспорт“ (70%), следвана от Полша за групата "Отдих и култура“ (62%), а България отбелязва най-ниското ниво на цените за групата услуги за настаняване и ресторантьорство (50%). 

Люксембург има най-високото ниво на цените за "Мебели, домакинско оборудване и поддръжка на дома" (128%) сред страните членки, а Дания е най-скъпата страна в ЕС за групите "Транспорт" (129%), "Отдих и култура" ( 143%), както и настаняване и ресторантьорство (154%). 

Индекси на обема на брутния вътрешен продукт на глава от населението, изчислени на базата на паритета на покупателната способност

Румъния заедно с Унгария регистрират еднаква стойност на индекса на обема на БВП на глава от населението, изчислен на базата на PPC, и е на ниво от 76% спрямо средното за Европейския съюз. Най-ниската стойност на брутния вътрешен продукт на глава от населението, през 2022 г., е отчетена от България, с 38% под средното за ЕС. Най-високо ниво на БВП на глава от населението в Европейския съюз регистрира Люксембург, който надвишава средното за ЕС със 156%. Това отчасти се обяснява с факта, че голяма част от чуждите граждани имат повишен дял в общата работна сила на страната и допринасят за реализирането на БВП, но не са част от местното население.