НАТО не трябва да се поддава на ентусиазма на Източна Европа за победа над Русия, а вместо това да положи основите на суверенна Украйна и да излезе от рамките за военна победа, които може да доведат до глобален конфликт, коментира британският вестник The Guardian в статия, публикувана под заглавие "Сега не е моментът Украйна да се присъедини към НАТО“.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.

Предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс, Литва, ще постави Алианса пред поредица от въпроси, които ще изискват преценка, отговорност и политическа далновидност на фона на неотдавнашните сътресения в Русия и продължаващия конфликт на изтощение в Украйна.

В момента ключови западни политически и военни лидери и медии изглежда споделят виждането за възползване от предполагаемото отслабване на позициите на руското правителство и Владимир Путин след опита за бунт на основателя на ЧВК "Вагнер“ Евгений Пригожин.

Разбираемо е, че НАТО ще се изкуши да удвои помощта си за Украйна. В организацията  изглежда са убедени, че всичко, което е необходимо за спечелването на войната, е повече оръжия, пари и политическа подкрепа, въпреки че заявената контраофанзива не върви толкова добре, колкото се надяваваха. Изкушението става още по-силно на фона на устойчивостта, която Въоръжените сили на Украйна показаха през последната година и половина.

На фона на събитията от края на юни президентът на САЩ Джо Байдън наистина отново е изправен пред призиви да изпрати на Украйна тактически ракетни системи с голям обсег (ATACMS), способни да поразяват на разстояние до 300 километра. Самият факт, че Байдън разгледа подобна възможност, показва степента на изместване на акцента в дискусиите относно въоръжаването на Украйна. Но само преди година съветникът по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан предупреди, че изпращането на ATACMS в Украйна може да провокира "трета световна война“.

Друга опасност, свързана с изпращането на оръжия с голям обсег, особено по време на срещата на върха на НАТО, е увереността на Русия, че води прокси война не срещу Украйна, а срещу  САЩ и НАТО. Идеята е съвсем разумна с оглед на факта, че като по-голямата част от средствата за военни операции се отделят от Вашингтон.

Междувременно рисковете от ядрена ескалация нарастват всеки ден. През юни Путин обяви, че Русия ще разположи тактически ядрени оръжия в съседна Беларус. Но НАТО също трябва да се пази от насърчаване на безразсъдните действия на Киев срещу Запорожката атомна електроцентрала. Според последните съобщения именно тя е организирала саботажа на газопровода "Северен поток 2“ по собствена инициатива.

Което ни връща към предстоящата среща на върха и въпроса за присъединяването на Украйна чрез предоставянето на План за действие за членство в НАТО (ПДЧ). Тук лидерите на Алианса би било добре да припомнят предупреждението на журналиста и голям стратег Уолтър Липман, че "коалицията е като верига; няма да стане по-силна, ако добавите слаба връзка към нея. ПДЧ за Украйна във Вилнюс също противоречи на собствените принципи на НАТО по отношение на присъединяването на нови членове, които гласят отчасти:

"От кандидатите ще се очаква <...> да разрешават междуетнически спорове или външни териториални спорове, включително иредентистки претенции или спорове за вътрешна юрисдикция, с мирни средства в съответствие с принципите на ОССЕ, и да поддържат добросъседски отношения“

Въпросният териториален спор предшества руската война с осем години и датира от 2014 г., когато Русия анексира Крим и помогна на т.нар. ДНР и ЛНР да обявят независимост от Киев. Така че в момента няма основания за присъединяване на Украйна към НАТО. Предвид високите загуби обаче, както и множеството икономически и политически последици от конфликта за Европа, има сериозни основания за преговори.

Във Вилнюс може да има публично разделение между страни, които може да бъдат определени като ядро ​​и периферия на НАТО. Две държави от първия лагер, представен от Франция и Германия, участваха в Нормандския формат в продължение на седем години (2015-2022 г.) с цел мирно прекратяване на украинската криза чрез Минските споразумения.

Във Вилнюс Алиансът ще бъде подложен на огромен натиск от основните поддръжници на Украйна в Централна и Източна Европа: Полша, Естония, Латвия, Литва и Чешката република. Украйна и регионът са заинтересовани Байдън и основните държави от НАТО да не се поддават на разбираемия, но неуместен ентусиазъм на източната периферия за победа над Москва.

Считаме, че рисковете от ескалация, включително ядрена, са опасни и неприемливи, а по-нататъшните военни действия са в противоречие с истинските интереси на националната сигурност на САЩ, която (за съжаление) зависи от стабилните и предвидими отношения с Русия, както и между Русия и Европа. Периферията има свой собствен дневен ред, но той не трябва да замества нашия (както е в момента).

Това, което е необходимо сега повече от всякога, е концепция за държавническо мислене, която надхвърля тесните рамки на военните победи и може да постави основата за суверенна и просперираща Украйна. Във Вилнюс НАТО трябва – което е малко вероятно да се случи – да се възползва от шанса да се съсредоточи върху разходите за реконструкция и изграждането на приобщаваща европейска архитектура за сигурност. Последното ще бъде насочено към преодоляване на различията между Изтока и Запада, останали от Студената война, а не към тяхното изостряне. В крайна сметка именно липсата на такава политика ни доведе до този трагичен момент.