Войски на НАТО от 14 страни членки се събраха в Латвия, за да участват в най-голямото военно учение на Алианса след Студената война. Една от основните цели е да се изпрати сигнал до Москва, че Алиансът е готов да защити своите членове, особено тези, които се намират близо до границата с Русия, включително Латвия, пише The Wall Street Journal.

Посочва се, че след Студената война различията в езиците, комуникационните системи и оръжията в рамките на НАТО са били от малко значение, тъй като неговите войски рядко се бият рамо до рамо. Сега подготовката за коалиционна война отново е приоритет на НАТО и войските трябва да знаят как да работят заедно на бойното поле.

НАТО – основните различия в Алианса

Освен това, както отбелязва изданието, Алиансът "страда" от други спорове: лидерите не са съгласни дали Украйна и други кандидати за членство трябва да бъдат допуснати да се присъединят; бъдещото състезание за заместване на генералния секретар Столтенберг вече предизвика разногласия; много страни от НАТО все още са далеч от постигане на нивото на обещания военен бюджет. Отбелязва се, че през 2014 г. страните от НАТО се споразумяха до тази година всяка да харчи поне 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана.

"Едно от най-фундаменталните различия в Алианса е несъответствието в начина, по който страните членки гледат на заплахите. НАТО изброява тероризма и Русия като свои основни заплахи. Много служители в Турция и други средиземноморски страни членки са по-загрижени за регионалните конфликти, нелегалната миграция и тероризма отколкото за Русия“, пише изданието.

Плановиците на НАТО смятат, че пряко руско нахлуване в съседна страна-членка е малко вероятно в близко бъдеще, въпреки че някои военни служители в страните членки наскоро заявиха, че Москва може да бъде достатъчно силна, за да атакува в рамките на няколко години. В краткосрочен план те се опасяват, че Москва може да провокира конфликт в съседните страни, като разгневи местните руснаци и използва напрежението като претекст за намеса, както направи Кремъл в Източна Украйна преди десетилетие, пише вестникът.

Най-големите учения на НАТО - какви проблеми бяха "разкрити"

Но въпреки всички разногласия, НАТО се ангажира да проведе ученията, най-големите от 1988 г. насам. Те ще продължат четири месеца и в тях ще участват около 90 хиляди военнослужещи, 1100 бойни машини, 80 самолета и 50 бойни кораба. Целта на НАТО е да подготви съюзниците да се бият рамо до рамо.

"Партньорствата са по-тясно преплетени между съюзниците, отколкото по всяко време след Студената война, когато САЩ, Обединеното кралство и Франция държаха постоянно разположени войски в Западна Германия. Латвийското учение, което се проведе близо до столицата Рига, беше едно от най-големите международни учения на НАТО учения тази година към 11-те страни членки, които вече имат войски в Латвия, включително Канада, се присъединиха сили от Съединените щати, Исландия и съседната на Латвия Естония“, пише WSJ.

Както се отбелязва, ученията показаха, че за войници, говорещи различни езици, е трудно да общуват. Имаше и проблеми с комуникацията. И стандартизацията на военното оборудване остава предизвикателство за войските на НАТО.

"След Студената война техническите разлики нямаха голямо значение, защото войските на НАТО от различни страни рядко се биеха рамо до рамо. Сега те трябва да могат да споделят оборудване и да знаят, че оръдията на една армия могат да изстрелват снаряди от друга. Организаторите на Алианса определят стандарти за оборудване и се опитват да осигурят взаимозаменяемост на оборудването, но дори за един от най-основните стандарти - 155-милиметрови артилерийски снаряди - членовете на НАТО произвеждат 14 различни модела", се отбелязва в статията.

Като пример се припомня, че много от близо 200-те различни оръжейни системи, предоставени на Украйна за борба с Русия, идват от страни от НАТО и тази каша създаде "истински кошмар“ за Украйна, която след това трябваше да намери резервни части.

Да припомним, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви на пресконференция в Киев на 29 април, че евентуалната победа на Путин във войната срещу Украйна би струвала на западните страни много повече от подкрепата на Киев сега:

"Тази война не е нещо теоретично. Тя продължава 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. И когато не изпълняваме нещата по начина, по който трябва, тогава украинците плащат цената, но и ние, всички съюзници в НАТО“.