Страните от НАТО може да се споразумеят още това лято да изразходват минимум 2% от БВП за отбрана, отказвайки се по този начин 10-годишното обещание на Алианса бюджетите за военните на държавите от организацията да се увеличават постепенно, съобщава Bloomberg.

Генералният секретар Йенс Столтенберг и министрите на отбраната на НАТО ще дискутират въпроса в рамките на двудневната среща в Брюксел с цел да се споразумеят за ревизия на заложените планове до следващата среща на върха, която ще се проведе във Вилнюс през юли.

Страните от Алианса обещаха да харчат повече за отбрана след нахлуването на Русия в Украйна миналата година, но много държави - включително Люксембург, Канада и Италия - все още се борят да покрият старите изисквания. Това затруднява НАТО да засили значително целите си и в крайна сметка може да принуди съюзниците да се съгласят на праг от 2%, разкриват настоящи и бивши служители и дипломати.

Дори и постигането на тази цел може да се окаже трудна борба, особено след като икономиките страдат от високите цени на храните и енергията.

"Ако Столтенберг успее да получи съгласието им, че 2% трябва да бъдат долна граница, тогава това вече би било политически значим процес“, казва Хайнрих Браус, старши сътрудник в Германския съвет за външни отношения и бивш помощник генералния секретар на НАТО за отбранителната политика от 2013 г. до 2018 г. "В действителност това би означавало, че всяка държава ще се очаква да плаща повече от 2%“.

През ноември Столтенберг заяви, че инвестициите в отбраната ще бъдат важна тема на срещата във Вилнюс, добавяйки, че "2% от БВП за отбрана трябва да се считат за долна граница, а не за таван“.

Дискусиите идват на фона на плановете на Алианса да преразгледа отбраната си с оглед войната в Украйна. Лидерите на НАТО се споразумяха на срещата на върха в Мадрид миналия юни да създадат нов модел на силите, който ще постави около 300 000 войници в състояние на висока бойна готовност и също така да изгради ротационни бригади за защита на Източния фланг, като всичко това ще изисква допълнителни инвестиции.

Тъй като Полша вече планира да изразходва 4% от своя БВП за отбрана, съюзниците от НАТО може да се сблъскат с натиск от източните страни-членки за допълнително увеличаване на разходите.

Но по-висока цифра може да срещне съпротива сред по-малки страни, които имат относително висок БВП, но които може да се затруднят да намерят начини да похарчат предвидените средства. Германия например планира да похарчи най-малко 100 милиарда евро за модернизиране на отбранителните си системи, но в Берлин не очакват да постигнат определената цел до края на 2025 г.

Въпреки че съюзниците като цяло са съгласни, че трябва да харчат повече, един от основните нерешени въпроси ще бъде колко бързо трябва да го направят, според високопоставен европейски дипломат, който добави, че има и натиск по-голяма част от тези разходи да бъдат инвестирани във военния капацитет, а не за пенсии или други нематериални разходи. През 2014 г. съюзниците също си бяха поставили цел да изразходват поне 20% от годишните си разходи за отбрана за ново оборудване и изследвания.

На срещата в Брюксел тази седмица министрите на отбраната също се очаква да подпишат нови политически насоки, които ще определят инвестиционните изисквания за съюзниците, за да се подготвят за всяка потенциална бъдеща военна дейност.

Класифицираните насоки ще планират начини, по които НАТО да се ангажира едновременно в т. нар. конфликт по чл. 5 от Северноатлантическия договор.

Освен това съюзниците в НАТО ще бъдат помолени да пренасочат инвестициите към способности, необходими за колективна отбрана, като по-тежки сили, както и повече противовъздушна и противоракетна отбрана, поясни високопоставен служител на Алианса. Ръководството също така ще подчертае необходимостта от повече инвестиции в цифрова модернизация и необходимостта от използване на данни, събрани от силите, по интегриран начин. След като насоките бъдат приети, военното командване на НАТО ще уточни изискванията за всеки съюзник през следващите месеци.