В шаха съществува понятието "цугцванг". Това е ситуация, в която ходът на един играч може само да влоши позицията му. Естествено, това означава, че партията върви към края. Може спокойно да се изтъкне тезата, че такъв термин е доста подходящ за описание на ситуацията в Украйна. Президентът Зеленски сега е в цугцванг: каквото и да направи, ще бъде лошо. Ако той атакува Донбас, Русия ще започне военни действия, за което вече предупреди. Ако той се съгласи с руските искания, тоест започне да се съобразява с Минските споразумения, опозицията ще го атакува, преди всичко Порошенко и националистите. Зеленски може да се опита да се справи с нея, но засега той е твърде слаб за това. Той може също да се опита да сплаши Русия, но силите са толкова неравностойни, че е малко вероятно да успее, освен това потенциалните съюзници заявиха нежеланието си да изпращат войски в Украйна. Невъзможно е също така да се опитва да запази ситуацията в сегашния й вид за неопределено време, защото има тенденции за влошаване, пише полският седмичник Mysl Polska в материал, представен без редакторска намеса.

Путин също не е в най-удобното положение. Той не предприема решителни стъпки, тъй като резултатът от пълномащабна конфронтация със Запада е невъзможно да се предвиди, както и колко ще струва на Русия. Западът също избягва открити сблъсъци. Има поне две причини за това. Първо, сега Москва, очевидно, има както числено (по посока на възможни военни операции), така и качествено предимство, поне в някои видове оръжия. Например има хиперзвукови ракети, с каквито Западът изобщо не разполага. Освен това Китай чака само западните страни да затънат в конфликт в отдалечен от него район.

Ако САЩ са заети с войната с Русия, всеки, който има зъб на американците или техните съюзници, ще има възможност да си реши проблемите. Такава възможност, която използва Майкъл Корлеоне от безсмъртния роман на Марио Пузо "Кръстникът". В решителния ден той заявява: "Тази вечер искам да платя всички сметки. Не казвай, Карло, че си невинен."

Ясно е, че Китай, Иран, Северна Корея и няколко други страни биха решили да "платят сметките си", като по този начин ще разрушат сегашния и без това крехък баланс. И Русия, и Западът разбират това и разчитат на някакво споразумение, докато хибридните действия, на които сме свидетели, служат само за оценка на реалния баланс на силите. Путин смята, че той се е променил в негова полза и това трябва да се вземе предвид на масата за преговори.

Тук обаче няма нищо ново, защото дори полският крал Ян III Собиески е казал навремето: "Мирът и договорът ще бъдат силни, когато страните първо премерят силата си“. Създава се впечатлението, че Западът, поне Обединеното кралство и САЩ, биха искали да изпробват силата на Русия, използвайки за това Украйна и вероятно Полша. Те изпращат оръжие на украинците, но намаляват собственото си присъствие, дори напускат дипломатическите си мисии.

Особено показателно, следвайки вековна традиция, е Обединеното кралство. Отначало, още през ноември, то започна с войнствени жестове. Появи се информация, че 600 британски специални части са готови да летят за Украйна, а министърът на външните работи на Обединеното кралство (засега) Лиз Тръс във военна униформа се качи на танк в британската военна база в Естония.

Тази проява на решимост, в съответствие с британската стратегия от 19-ти век за "изпреварване на кривата“, не впечатли Путин. В началото на декември, когато наистина миришеше на война, англосаксонците обявиха, че няма да изпращат войски в Украйна. Това обаче не означава, че са спрели да търсят доброволци. Очите им отново паднаха върху Полша и гореспоменатият министър на танка, г-жа Тръс, обяви, че Обединеното кралство обмисля тристранен съюз с участието на Киев и Варшава.

Малко са хората в Полша, които не знаят какви плачевни последици се стовариха върху страната след сключването на съюз с Великобритания през 1939 г. Разчитайки на него, Варшава влезе във войната. В началото британците не оказаха никаква помощ, а по-късно стана само по-зле. През 1943 г. те се съгласиха с загубата на почти половината от полската територия и в допълнение към това на конференцията в Потсдам се опитаха да сведат до минимум компенсациите за поляците.

С такъв съюзник не са необходими врагове. Всеки, който общува с подобни съюзници, си вреди. Слабостта на британската армия, която разполага само с 227 танка (данни от "Военния баланс" за 2021 г.), обаче не позволява на Лондон да се изправи срещу Русия. Още през декември британският министър на отбраната Бен Уолъс призна: "Изключително малко вероятно е някой да изпрати войски, за да предизвика Русия. Не заблуждавайте хората, че ние ще го направим."

Вижда се, че Великобритания отново няма нито желание, нито възможност да се включи в екшъна, но тя, както обикновено, се старае някой друг да измъкне кестените от огъня вместо нея. Всички надмина обаче заместник-министърът на отбраната Джеймс Хипи, който сравни на страниците на изданието The Sun текущата ситуация с 1939 г. и каза, че се гордее с действията на Великобритания. "Да бъдеш британец означава да си готов да помагаш и защитаваш онези, които не могат да се защитят. Ето защо ние се притекохме на помощ на Полша през 1939 г.", пише той.

Както виждаме, британците не губят положителното си отношение и очевидно смятат поляците за последните глупаци, тъй като отново предлагат такъв "съюз". През 1939 г. обаче не за първи път Полша сгреши, разчитайки на Великобритания. Преди това, след Реформацията, Лондон най-често действаше като враг на страната защото беше католическа. Британците подкрепиха Швеция по време на нахлуването на шведите или, като изпратиха военна мисия при гетмана Хмелницки и се опитаха да подтикнат запорожките казаци да унищожат Реч Посполита (старата полска държава-бел.ред.).

През периода на Четиригодишния Сейм беше решено да се реформира държавата и да се защити нейната цялост на базата на съюз с Прусия. Тя от своя страна беше свързана от съюз с Англия. Привърженик на такъв съюз и противник на сближаването с Русия, влиятелен свещеник и учен, и в същото време радикален общественик, якобинът Хуго Колонтай увери в трудовете си, че няма причина поляците да се страхуват от разделянето на страната, защото Англия, "древният гарант на нашата цялост" няма да го позволи. С такъв "гарант" четири години по-късно нищо не остана от Реч Посполита. Има ли наистина политици в Полша, които сега са готови да стъпят на същото гребло?

С течение на времето се оказа, че предложението за създаване на съюз, състоящ се от Великобритания, Полша и Украйна, произлиза от украинския външен министър Дмитро Кулеба (той се похвали с това във "Фейсбук“). Именно в кабинета му виси карта, на която част от полските територии са отбелязани като украински. Кулеба наскоро го демонстрира пред Блинкен. По този особен начин той иска да насърчи Полша да сключи съюз! В споменатия по-горе статус министърът пише за появата му като уредена работа.

Идеята предизвика значителен интерес. Например, известният руски политик и коментатор Сергей Станкевич нарече инициативата "новата Антанта“ и направи паралели със ситуацията в навечерието на Първата световна война. Както виждаме, руснаците все още имат комплекс от Великобритания, с която Русия активно се състезава още през 19 век, водейки "Голямата игра“

.

Междувременно в украинските и руските медии новият съюз доста често се нарича УПА или УПА 2.0 (УПА е украинска националистическа военна групировка, действала в периода около Втората световна война-бел.ред.) от първите букви от имената на членовете му (Украйна-Полша-Англия). Съкращението вече се появи не само в мемове, но и в сериозни публикации. Имаше го на сайта на Радио Свобода*, което се финансира от американските власти. Вече е премахнато, очевидно някой е разбрал, че ако обозначението се вкорени, проектът едва ли ще предизвика разположението на поляците.

Разбира се, в Полша може да има привърженици на такъв съюз. Ромуалд Шеремиев вече се присъедини към техните редици и дори каза, че тези три държави ще бъдат достатъчен противовес за сдържане на Русия и никой друг, например Турция, не трябва да участва. Може би той вярва, че не си струва Полша да споделя славата на победителите в Москва с твърде много участници. Трябва да се обърне внимание и на още една подробност: виждаме, че Обединеното кралство е навлязло в територията, която след избора на Байдън, САЩ в известен смисъл предадоха под управлението на Германия.

За това трябва да се помисли. Какво става? Дали Германия е станала толкова слаба, че Джонсън е избрал да игнорира намеренията на Германия за влияние в Източна и Централна Европа? Това е напълно възможно, нещо подобно видяхме през 2014 г. в Украйна, когато Виктория Нюланд наруши спокойствието с прословутото си "Fuck the EU“. Сега Джонсън сякаш казва: "По дяволите Германия“. Всички виждат, че Германия е слаба и пасивна. Просто дойдоха времената, когато военният потенциал става все по-важен, а германците го нямат. Почти винаги идва момент в международната политика, когато трябва да се използва сила. Това е, както са казвали в древни времена, "последният аргумент на царете“.

Превод и редакция: Юлиян Марков