В сряда, 4 декември, заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков заяви, че на този етап позициите на Украйна и Русия са несъвместими. И това като цяло е вярно: Киев и Москва виждат диаметрално противоположни условия за прекратяване на войната. Има обаче един момент, в който позициите и на Банкова, и на Кремъл съвпадат. Нещо повече, те съвпадат до конкретната формулировка, пише "Страна.ua“ в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

"Не ни трябва Минск-3“, казват и Зеленски, и Путин, намеквайки, че не са доволни от просто "замразяване“ на войната чрез въвеждане на примирие (както се случи през 2015 г. в Донбас). И Киев, и Москва искат да сложат край на войната чрез "окончателно решение“ на въпросите, които ги интересуват, с пълно правно официализиране за постигане на "устойчив мир“, а не примирие.

В частност за това говориха и Путин, и Лавров. Зеленски, Ермак и други представители на украинското правителство постоянно говорят за това.

Така американските медии, коментирайки посещението на Ермак във Вашингтон, пишат, че украинската страна е изразила готовност да започне преговори с Руската федерация за мир, но в същото време е заявила, че "това трябва да бъде устойчив мир. Един нестабилен, временен мир не отговаря на интересите нито на САЩ, нито на интересите на Украйна.

Всъщност представителите на руското правителство представят позицията си приблизително по същия начин.

Проблемът обаче е, че под "устойчив мир“ в Киев и Москва имат предвид съвсем различни неща.

Украйна, на първо място, го разбира като получаването на гаранции за сигурност чрез присъединяване към НАТО. Зеленски наскоро обяви, че е готов да се съгласи с прекратяването на огъня по фронтовата линия, премахвайки искането за излизане на границите от 1991 г., но в замяна на присъединяване към Алианса. Съществува мнение, че подобна постановка на въпроса е само опит на Киев още от самото начало да осуети всякакви споразумения с Русия, която изисква неутрален статут на Украйна. Но въпреки това това отразява логиката на украинските власти - резултатът от войната трябва да бъде ситуация, която да гарантира, че Руската федерация няма да атакува отново страната. И присъединяването към НАТО в Киев се разглежда като най-прекият път за решаване на този въпрос. Вярно, самият Алианс все още не иска да отвори вратите си за Украйна, но това е отделен въпрос.

Що се отнася до Русия, Путин лично очерта нейните условия за "устойчив мир“ още през юни 2024 г. Те включват неутрален статут на Украйна, прехвърляне на Русия на цялата територия на четири региона, анексирането на които Руската федерация обяви през 2022 г., фиксирането на новия кордон като международно призната граница на Руската федерация, вдигането на всички санкции срещу Русия, "демилитаризацията“ и "денацификацията“ на Украйна.

Западните медии периодично пишат, позовавайки се на източници, че руските власти са готови да разглеждат като компромис отказа на искането за прехвърляне на цялата територия на четирите региона, за да се сложи край на войната по фронтовата линия (при условие на изтегляне на украинските войски от Курска област). Вярно е, че такава готовност все още не е официално потвърдена от Москва. В същото време Кремъл непрекъснато подчертаваше неизменността на поне две условия – неутрален статут на Украйна и сключване на пълноценно мирно споразумение (а не примирие) с юридическо признаване от Украйна, а следователно и от света, на новите граници на Русия. Киев е категорично против последната точка, като заявява, че ако се съгласи да спре войната по фронтовата линия, то ще бъде само без официално признаване на руската юрисдикция над окупираните територии.

И така, и двете страни имат желание за "устойчив мир“, но условията за постигането му са противоположни. Следователно ситуацията може да бъде разрешена теоретично по три начина.

1. Една от страните прави отстъпки, като оттегля исканията си и се съгласява с исканията на противника. Това обаче е възможно само ако ситуацията на фронта или в държавата за една от страните радикално се влоши.Или ако една от страните бъде принудена да направи отстъпки от външни сили.

2. Страните стигат до компромис, който удовлетворява част от исканията на всяка от воюващите страни. Например Русия се съгласява с присъединяването на Украйна към НАТО, а Украйна признава нови граници по фронтовата линия и руска юрисдикция над окупираните територии, след което санкциите срещу Руската федерация се премахват.

3. Страните се съгласяват да прекратят войната въз основа на "нулевия вариант“, заложен в плана Келог, който не отговаря на нито едно от основните изисквания на никоя от воюващите страни: прекратяване на огъня по фронтовата линия, мораториум относно присъединяването на Украйна към НАТО, няма международно признаване на териториалните придобивки на Русия. Тоест не "устойчив мир“, а примирие по "корейския сценарий“, което обаче, както показва опитът на Корея, може да бъде и много дълго.

Засега нито Киев, нито Москва са демонстрирали готовност да се откажат от ключовите си условия. В случая с Украйна обаче Западът разполага с лостове, за да принуди украинските власти да приемат условия, които те първоначално не искаха да приемат. С Русия всичко е по-сложно. Западът няма много неизползвани начини за оказване на натиск, които могат да бъдат използвани без заплаха от пряка война между НАТО и Руската федерация. Страните от Глобалния Юг имат лостове, но не е факт, че ще искат да ги използват, за да окажат натиск върху Кремъл по отношение на Украйна.

Затова ключовият въпрос от гледна точка на по-нататъшния ход на събитията ще бъде изходът от преговорите между САЩ и Руската федерация – дали те ще успеят да се договорят за нещо. Също така, естествено, пряко влияние ще има ситуацията на бойното поле - дали една от страните може стратегически да я обърне в своя полза, за да накара противника да се съгласи с необходимите условия за прекратяване на войната.

Или ако всяка страна стигне до извода, че стратегическата безизходица, до която е стигнала войната, може да ги подтикне да започнат търсене на компромиси, основани на общото желание за постигане на дългосрочен устойчив мир.