Светът е в разгара на борбата за редки метали. Става дума за десетки елементи от периодичната (Менделеева) таблица, които са в основата на световния технологичен прогрес. Икономична Правда посвещава обширен материал за добива на метали, редкоземни елементи и как те могат да бъдат гарант за сигурност за Украйна.

Амбициите на великите сили нарастват по-бързо, отколкото се разработват находищата. Съединените щати се стремят да станат лидер в областта на изкуствения интелект и полупроводниците, ЕС се стреми да екологизира енергийния сектор и да премине към електрически превозни средства, а Китай иска да получи технологична независимост в ключови отрасли и да запази статута си на световна фабрика.

В стремежа си към суровини големите сили си налагат мита една на друга и търсят доставчици на редки метали, които са разпръснати по целия свят. От години Украйна се опитва да се включи в тази борба и да се превърне в източник на ценни ресурси за западните си партньори, които се опитват да се откажат от китайските суровини.

Местните метални залежи са история за нереализиран потенциал. В момента американският президент се интересува от този ресурс, виждайки в него възможност да се "разплати“ за американската помощ. От друга страна, Украйна се стреми да използва суровините, за да привлече западни частни инвестиции и да получи гаранции за сигурност.

Защо всички се нуждаят от тези метали

Технологичният прогрес е невъзможен без редица метали. Например литият, кобалтът и манганът се използват за производството на батерии, силицият и галият - за полупроводници, от титан и алуминий се правят фюзелажите на самолетите, а редкоземните метали се използват в повечето домакински уреди.

Веригите за доставка на тези суровини обаче са нестабилни. Добивът и преработката на метали са разпръснати по целия свят, включително в доста нестабилни държави. Например 70% от кобалта се добива в Демократична република Конго (ДРК), 20% от мангана - в Габон, а 15% от урана - в Намибия и Нигер.

Друг фактор за нестабилност е Китай, който някога инвестираше много в добива и преработката на критични суровини, придоби монополно положение на пазара, а сега го използва за политически цели.

Пекин контролира 70 % от световния добив на редкоземни елементи и значителна част от преработката на литий, мед, кобалт и алуминий. Китайските фирми контролират 75% от капацитета за преработка на никел в Индонезия, 80% от производството на кобалт в ДРК, около една трета от световното производство на литий, инвестират в находища в Австралия и дори наблюдават Гренландия.

Китай използва монополното си положение като оръжие в търговските войни със САЩ и ЕС. През 2023 г. китайските власти забраниха износа на технологии за преработка на редкоземни метали и ограничиха износа на графит, а през 2024 г. ограничиха продажбата на антимон, галий, германий и засилиха контрола върху преработвателните предприятия.

През 2025 г. Пекин въведе контрол върху износа на волфрам, индий, бисмут, телур и молибден. Властите на страната планират да забранят износа на технологии за преработка на литий и галий. Тези ограничения застрашават не само икономиките на западните държави, но и националната им сигурност, тъй като от тези метали се произвеждат и технологични оръжия. Някои сплави се произвеждат само в Китай.

През последните години САЩ и ЕС се опитват да натрупат запаси от стратегически суровини и да диверсифицират каналите за доставка, за да станат по-малко зависими от Пекин. Намирането на некитайски източници на редкоземни елементи обаче не е лесно. От 2018 г. насам САЩ са увеличили дела си в световното производство на такива суровини от 9% на 12%. Делът на Китай все още е 68 %, а по отношение на преработката достига 90 %.

Стратегическите метали всъщност не са толкова редки. Има доказани запаси в много държави. Например Бразилия и Виетнам имат залежи на редкоземни метали, сравними с тези на Китай, но те се добиват в малки количества. Боливия има едни от най-големите запаси на литий в света, но страната почти не го изнася.

Проблемите започват още на етапа на превръщането на металния източник в печеливш бизнес проект. За минните компании е трудно да създадат условия за добив, преработка и логистика, както и да намерят общ език с местните регулаторни органи.

За инвеститора една държава трябва да е политически предвидима, сигурна, бюрократично изчистена, да има инфраструктура и да е близо до пазара за продажби. Ако това не е така, инвеститорът ще потърси по-благоприятна юрисдикция.

Например Гренландия разполага с големи запаси от редкоземни метали, но инвеститорите не могат да изградят конкурентни находища там поради липсата на пътища и морски маршрути. Властите на острова дори са отнели лицензите на някои компании, тъй като те не са успели да започнат пълномащабно производство.

Стратегическите суровини стават все по-малко икономически и все повече политически, а цените на металите постепенно се повишават. Вследствие на това страните с несъвършен инвестиционен климат и инфраструктура увеличават шансовете си да привлекат големи чуждестранни инвестиции за разработване на собствените си находища.

Украйна също иска да се възползва от ожесточеното търсене и споровете между големите сили. Тя предлага находища, които в редица отношения са най-големите в Европа.

Какво притежава Украйна

Украйна предлага на САЩ ценни изкопаеми ресурси за аерокосмическата, военната, електронната, ядрената и химическата промишленост. На какви подземни богатства е богата страната?

Държавната служба по геология и подземни богатства представя целия списък на критичните минерали на страната преди началото на войната в Инвестиционния атлас на ползвателите на подземни богатства. Американските партньори се интересуват предимно от редкоземни метали.

Запасите от танталов пентоксид, ниобий и берилий в Украйна се отчитат в шест комплексни находища. Танталът и ниобият се добиват в нетърговски обеми само като съпътстващ компонент на титанови находища. Перспективите за производство на редкоземни метали са свързани до голяма степен с разработването на Новополтавското апатитно находище и няколко други рудни находища.

В Украйна има едно находище на берилий със запаси от 13,9 хил. тона и свързани с него елементи. През 2019 г. BGV Group, украинска компания, собственост на Генадий Буткевич, съсобственик на ATB Corporation, и неговите партньори, получи специално разрешение за него.

Литий

Понастоящем в Украйна не се добива литий, въпреки че запасите му представляват около една трета от доказаните европейски залежи и почти 3 % от общите световни запаси. Съществуват три проучени находища и една зона за предварително проучване, както и няколко находища на литиева руда. Всички запаси се намират в твърди скали.

Графит

Украйна е една от петте най-големи държави в света по отношение на запасите от графит с около 19 млн. тона. Понастоящем са известни шест находища, като едно от тях се експлоатира с търговска цел от австралийската компания Volt Resources. BGV Group и турската Onur Group са операторите на проучвателни дейности в три находища. Останалите находища и повече от десет обещаващи открития са отворени за лицензиране.

Титан

Украйна е една от десетте страни с най-големи доказани запаси от титан в света и осигурява около 7% от световното производство. Понастоящем са регистрирани 28 находища в пластове и местни находища. Основните титаносъдържащи минерали, илменит и рутил, често се откриват заедно със свързания с тях минерал циркон.

През октомври 2024 г. ФДМ продава 100% от "Обединена минно-химическа компания", най-голямото украинско дружество за добив и преработка на титанов концентрат. Търгът е спечелен от Цемин Украйна, компания, собственост на азербайджанския бизнесмен Насиб Хасанов. В състава на дружеството влизат Вилнохирският рудодобивен и преработвателен завод в Днепропетровска област и Иршанският ГЗК в Житомирска област.

Друг голям играч в титановата индустрия е частната компания Velta. Преди войната тя добива около една трета от титана в Украйна и дори усвоява производството на готови продукти от собствен титанов прах. Главният изпълнителен директор на Velta Андрий Бродски отбеляза, че в момента компанията работи с 50-60 % от капацитета си поради енергийни и логистични проблеми.

Никел, кобалт и мед

В Украйна има 12 силикатно-никелови находища със запаси от кобалт (9 хил. тона) и никел (215 хил. тона), които могат да се извличат като страничен продукт. Най-обещаващите кобалтови находища са Капитановско и Прутивско.

Уран

Украйна се нарежда на първо място в Европа и на единадесето в света (около 2%) по отношение на залежите на уранова руда. Държавният баланс на урановите запаси включва 21 находища, от които четири са в процес на разработване (45% от запасите на страната), а останалите са предложени за участие в търгове за СРП (споразумение за споделяне на производството).

Само дружеството "СхідГЗК" добива и преработва уранова руда. Всички доказани запаси са концентрирани в Кировоградска, Днепропетровска и Николаевска област.

Какви са перспективите

Местните компании не разполагат с капитал, за да реализират потенциала на своите находища, затова правителството се стреми да привлече чуждестранни инвестиции. Този интерес към индустрията доведе до десетократно увеличение на световните цени на лития през 2021-2022 г.

Две седмици преди началото на войната Украинският бизнес съвет организира кръгла маса с участието на геолози, политици и инвеститори. Като причини за неуспеха на отрасъла те посочват липсата на държавен списък на полезните изкопаеми, за които да се ползват облекчения, непрозрачната система за лицензиране, остарялата класификация и информация за запасите, честите промени в правилата на играта и лошата репутация сред западните инвеститори.

Според Нейтън Калвърт, вицепрезидент на Privateer Capital Management, компания, която иска да добива украински литий, бюрократичните проблеми са били по-притеснителни за инвеститорите, отколкото заплахата от руска инвазия.

Три години по-късно темата за разработването на украинските находища на стратегически метали е повдигната на най-високо ниво. Интересът на американските партньори и изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп са добър сигнал за Украйна.

"Ако от 1991 г. насам бяхме чували такива изявления от президентите на силните държави, нямаше да имаме война с Русия. Всяка чуждестранна инвестиция в нашата земя и минерални ресурси е гаранция за сигурност. Инвеститорите ще бъдат заинтересовани да защитят Украйна и активите си“, заявява Ксения Оринчак, ръководител на Националната асоциация на добивната промишленост.

"Солидният интерес от страна на президента на САЩ и неговия екип трябва да даде увереност и да гарантира идването на инвеститори. Това показва, че се движим в правилната посока“, съгласява се Роман Опимах, бивш ръководител на Държавната служба по геология и минерални ресурси.

Според Михайло Хончар, президент на Центъра за глобални изследвания "Стратегия XXI“, всичко, което се случва около редкоземните метали в Украйна, все още е виртуален проект, който трябва да бъде проучен в дълбочина. "Наличните геоложки данни датират още от съветската епоха, така че първо трябва да се проучи всичко и след това да се стигне до заключение за търговската привлекателност на проектите“, смята Гончар.

Какви варианти за сътрудничество между Украйна и партньорите могат да бъдат разгледани? Володимир Бойко, основател на информационната агенция Nadra.Info, описа няколко потенциални сценария в разговор с ЕП.

Първо, държавата ще продаде на търг специални разрешения за използване на обекти, съдържащи редкоземни елементи, "както си е“ - без по-нататъшни проучвания, въз основа на данни от съветските геоложки проучвания. Те ще бъдат закупени от този, който предложи най-висока цена. "Това е малко вероятен вариант, ако решението за привличане на бизнес от страни стратегически партньори се взема на политическо ниво“, коментира Бойко.

Вторият вариант е правителството да обяви търгове за, например, 50-годишни договори за съвместно ползване на добив на находища "в сегашния им вид“.

Третият вариант е Украйна първо да инвестира в допълнителни проучвания и да обяви на търг блокове с резерви, потвърдени по международните стандарти.

"Третият вариант изглежда най-логичен. Той ще подобри преговорната позиция на държавата и общностите по отношение на ползите ни от сътрудничеството. Става дума за проекти за поне няколко десетилетия, затова е много важно в бъдещите споразумения да се включат най-разбираемите, прозрачни и изгодни за Украйна условия“, предупреждава Бойко.

За каква инвестиция става дума? Само първият етап от производството на суровини изисква инвестиции от над 100 милиона долара.

"Производството на поне някакъв междинен продукт ще струва 250-300 млн. долара. През последните пет години търсим партньорство, което да осигури инвестициите и необходимите технологии. Партньорите, които ще дойдат, трябва да имат опит в разработването, преработката, обогатяването и производството на крайния продукт. САЩ определено разполагат с необходимите инвестиции и опит“, заявява Опимах.

Създаването на целия процес ще отнеме поне четири години. "Това е бавна история. Не защото Украйна прави нещо лошо, а защото това е сложен процес, целият свят се развива по този начин“, обяснява бившият ръководител на Държавната служба по геология и подземни богатства.

Като цяло перспективите пред тази област са огромни, но първо трябва да се преодолеят инвестиционните бариери. Една от тях е сътрудничеството с общините, заявява Оринчак.

"Хората все още имат лошо отношение към новината, че някой ще добива нещо на тяхна територия. Трябва да работим от общностите до най-високите политически кръгове, за да разберем как ще посрещнем тези инвеститори. На местно ниво инвеститорите се възприемат като зло. Няма значение дали става въпрос за САЩ или Великобритания“, заявява ръководителят на асоциацията.

Други проблеми в отрасъла са трудностите при потвърждаване на достоверността на данните за запасите от полезни изкопаеми и нуждите от проучвателни сондажи, необходимостта от модернизиране на оборудването, честите промени в правилата на играта и пропуските в нормативната уредба на отрасъла.

"Засега всичко е на ниво лозунги, но е добре, че има такива изявления. Това може да бъде основа за по-нататъшно сътрудничество. Главното е всичко да не остане на ниво приказки, както често се случва в Украйна“, заключава Гончар.