Бившият нидерландски премиер Марк Рюте ще поеме поста генерален секретар на НАТО на 1 октомври, но той заема важната длъжност в критичен момент, пише The Guardian.

Във вторник ще бъдат поднесени венци пред гранитния паметник на мъжете и жените, загинали в боевете под знамето на НАТО през последните 75 години. Това ще бъде кратък момент на тържественост в централата на трансатлантическия алианс в Брюксел. След това, след като се оттегли в огромната зала без прозорци на Северноатлантическия съвет, Марк Рюте официално ще поеме поста генерален секретар на НАТО.

Рюте, либерал с прям език, ръководил четири нидерландски коалиционни правителства в продължение на 13 години, поема ръководството в опасен за Украйна момент, който е определящ за трансатлантическия алианс. Неотдавна съюзниците от НАТО обещаха да засилят дългосрочната подкрепа за Украйна, "за да може тя да победи в борбата си за свобода".

Далеч от победата, Украйна е изправена пред третата си зима, в която се бори с бруталната инвазия на Русия, докато силите на Владимир Путин продължават да напредват в източната част на страната.

НАТО се промени значително, откакто Йенс Столтенберг, напускащият и вторият най-дълго служил генерален секретар, пое поста преди десетилетие. Когато Столтенберг пристигна в централата на НАТО, Русия вече бе анексирала Крим и, подпомагана от местни сепаратисти, завземаше територии в Източна Украйна. И все пак през 2014 г. съюзниците на НАТО се бяха съсредоточили повече върху Афганистан и както Столтенберг заяви по-рано този месец, подкрепата за Украйна беше "маргинална".

Сега алиансът съобщава за десетки хиляди боеспособни военнослужещи на източния фланг на НАТО в сравнение с нула преди десет години. А 23 от 32-те членки на НАТО изпълняват целта да изразходват поне 2 % от БВП за отбрана в сравнение със само три преди десетилетие.

И все пак НАТО и подкрепата на Запада в по-широк план са твърде малко и твърде късно, за да наклонят везните в полза на Украйна. Западната подкрепа все още е "недостатъчна, за съжаление", заяви Томаш Валашек, бивш посланик на НАТО в Словакия, сега член на словашкия парламент. "Реалността е такава, че две години след това твърде бавно разгръщаме промишленото производство. Руската федерация, чиято икономика по същество е малка част от размера на комбинираната икономика на САЩ и Европа, успя ... със сигурност да ни изпревари в производството на отбранителни продукти, което е малко смешно".

Западните държави например изчакаха една година, за да започнат да се снабдяват с крайно необходими боеприпаси. "Напълно ненужно Украйна е принудена да отстъпва позиции в източната част на страната заради проблеми като липсата на боеприпаси, които би трябвало да са напълно по силите ни да доставим на Украйна".

На срещата на върха във Вашингтон през юли миналата година лидерите на НАТО обещаха 'минимално финансиране" за Украйна за следващата година в размер на 40 млрд. евро (79.98 млрд. лева) и "необратим път" към членство в НАТО. На следващата среща на върха в Хага през юни 2025 г. новият генерален секретар ще трябва да управлява както надеждите на Украйна за членство, така и средствата.

Оана Лунджеску, която в продължение на 13 години бе главен говорител на НАТО, заяви, че парите ще бъдат основно изпитание за Рюте. "Той ще трябва да затвърди авторитета си на силен защитник на увеличаването на разходите за отбрана в целия алианс и това ще помогне да се затвърди доверието към него като генерален секретар на НАТО както от страна на Вашингтон, така и от страна на страните от Централна и Източна Европа, които може би бяха малко хладни в началото, когато името му беше предложено".

Нидерландия, която в продължение на много години изоставаше в разходите за отбрана, бе обявена за изпълняваща целта на НАТО от 2 % само няколко дни преди назначаването на Рюте.

В прощалната си реч този месец Столтенберг заяви, че е очевидно, че съюзниците на НАТО трябва да изразходват "значително повече от 2 %", ако искат да изпълнят плановете си за разходи за отбрана, но отказа да предложи точна цифра. Лунджеску, която сега е сътрудник в Кралския институт на обединените служби, отбелязва, че в НАТО вече повече от година се водят разговори за "поне 3 % или повече", като посочва, че средните разходи за отбрана през Студената война са били около 4 %.

Освен това има и перспективата на Доналд Тръмп, който по-рано тази година заяви, че би насърчил Русия "да прави каквото си иска", когато разказваше за предполагаема среща с натовски лидер на страна, която не е изпълнила целта от 2%.

Камил Гранд, който е бил помощник генерален секретар на НАТО по време на първото президентство на Тръмп, споделя, че е в песимистичния лагер по отношение на втора администрация на Тръмп. Близките до Тръмп анализатори се обявяват за "спящо НАТО", което спира всякакво по-нататъшно разширяване.

Гранд, който сега работи в Европейския съвет за външна политика, заявява, че се опасява не толкова от официално оттегляне при Тръмп, "колкото от изявления или действия, които биха подкопали основната логика на алианса, а именно солидарността, нещо като мускетарския стил "един за всички и всички за един".

Макар че служителите на НАТО ще бъдат облекчени от победата на Камала Харис, натискът върху Европа да допринася повече за собствената си отбрана, тъй като САЩ пренасочват вниманието си към Далечния изток, ще остане. (През юли лидерите на НАТО нарекоха Китай "решаващ фактор" за руската агресия - най-силното упрекване на Пекин, макар и без последствия).

Разговорите за споделяне на тежестта ще продължат и при администрацията на Харис, отбелязва Гранд. "Без значение кой е в Белия дом, [те] ще бъдат по-фокусирани върху Индийско-тихоокеанския регион, по-фокусирани върху вътрешните въпроси, ще имат ограничения в ресурсите и затова е невъзможно да се предположи, че ще се върне старомодното НАТО".

Лунджеску смята, че който и да бъде избран за президент на САЩ през ноември, НАТО ще трябва да засили подкрепата си за Украйна, да увеличи разходите за отбрана, но и да погледне по-далеч, за да запази значението си за американската администрация: "НАТО ще трябва да направи повече, за да се противопостави на амбициите и влиянието на Китай, включително като направи партньорствата си с демокрациите от Индийско-тихоокеанския регион по-съществени".

Бивши служители на НАТО смятат, че Рюте е добре подготвен да регулира отношенията между 32-те членки на НАТО, включително САЩ при управлението на Тръмп. Наричан "шепнещият в ухото на Тръмп", Рюте има заслуга за предотвратяването на почти пълна катастрофа по време на срещата на върха на НАТО през 2018 г. в Брюксел, когато уговори Тръмп за разходите за отбрана. Неотдавна той посъветва съюзниците си да спрат да "мрънкат и да се оплакват от Тръмп", защото Европа трябва да работи "с всеки, който е на дансинга".

Ветеран в срещите на върха на ЕС, Рюте също така е в силна позиция да преодолее всяко несъответствие между нарастващите амбиции на блока в областта на отбраната и НАТО. Скоро ЕС ще има своя първи комисар по отбраната - бившият министър-председател на Литва Андрюс Кубилюс, на когото е възложено да ръководи работата по "отбранителни проекти от общ европейски интерес", като например европейски въздушен щит и киберзащита. НАТО традиционно се отнася с предпазливост към амбициите на ЕС в областта на отбраната, но Рюте, който е фискален консерватор и не се отнася романтично към девиза на ЕС за "все по-тесен съюз", може да бъде човекът, който да преодолее всяка потенциална пропаст.

Дългогодишният опит в изграждането на коалиции в Нидерландия също би трябвало да му помогне. "Като генерален секретар сте много повече секретар, отколкото генерал", заяви Валашек. "Голяма част от работата ти е просто посредничество, убеждаване, понякога молба, изслушване".