Група университетски преподаватели и интелектуалци в открито обръщение към обществото реагират на, както се казва, антимакедонските действия на македонското правителство, чийто дневен ред, според тях, бавно, но сигурно води до преформиране на македонската идентичност и всички нейни съставни части – език, култура и колективна памет. Писмото е публикувано от скопското електронно издание “МКД“.

Агенция "Фокус“ представя текста на обръщението дословно без редакторска намеса, като по никакъв начин не се ангажира в изразените в него позиции

"Омръзна ни от постоянните реакции и индикации, че управляващата политическа структура води антинационална политика, ласкае България и приема неща, които никоя държава в света не би приела, които водят само до нейното унищожение. В този контекст тези дни получихме информация от българска страна за решението за "съвместно честване на паметта на Гоце Делчев“. От македонска страна - все още мълчание. Към това трябва да се добави и искането за постигане на съгласие и приемане на някаква "обща българо-македонска история“, която излиза извън научните рамки на историческата методология“, се казва в реакцията.

Според подписалите реакцията искането за "обща история" е в противоречие с правото на самоопределение на всеки народ, който има своя колективна памет, която никой не може да заличи.

"Историята и нацията не се създават по указ. Македонският народ има своя дълга колективна памет, свой език, традиция и култура, произтичащи от многовековното му съществуване. Личностите и събитията, оставили своя отпечатък в паметта на македонците, поколенията ги почитат с особена гордост, предавайки я на бъдещите поколения. В тази рамка е възпоменаването на Гоце Делчев, апостолът на македонското революционно движение, който се жертва за свободата на Македония и който принадлежи на Македония и македонския народ. За да празнувате нещо заедно, трябва да имате обща история и обща идея. И тъй като македонската и българската история и идея са две различни истории и две различни идеи, тя не може да стане обща история.

Следователно правото и свещен дълг да почетем Гоце Делчев като македонец, борил се за автономна македонска държава в рамките на Османската империя, като стъпка към създаването на независима държава на македонския народ, принадлежи само на македонците. Всеки трябва да уважава и приема това. Делегация от всяка страна, включително и от България, в рамките на официалния македонски протокол, може да дойде и да поднесе венец или цветя на гроба на Гоце Делчев, като отдаде почит на един от най-големите национални герои, чието място е изключително в колективната памет на македонците и чието име се предава от поколение на поколение. "Такова нещо не може да се каже за българската колективна памет“, пишат те.

Според тях българското честване би било в духа на предишните твърдения както от политически, така и от научни среди, че Гоце Делчев е българин и че се е борил за осъществяването на Санстефанска България, т.е. Македония като част от българската държава. Затова, казват те, възниква въпросът: какво е общото тук? Нищо! Всичко това, както се казва, е дори обидно, защото по този начин от "домакините" - ние, македонците, се изисква да чуем в собствената си страна как България не признава нашата идентичност, език, култура и нашата колективна памет.

"Нещо повече – това означава, че приемаме факта, че 70 години живеем в заблудата, че сме обезродени българи, които сме продукт на комунистическата система на бившата Титова Югославия и създадени и измислени по указ. "Няма по-голямо историческо и политическо извращение от това в света“, се казва в текста на реакцията.

Според професори и интелектуалци, вместо да оставят историята на историците и да я обсъждат там, където й е мястото: на научни събрания, конференции и дебати, македонските политици, които със сигурност бързат, и в същото време са сервилни на българските искания, не зачитат историческа методология, диктуват какво и как ще бъде почитано, всичко това заради изнудването от България.

"Оставете историята на историците. Като политици вие нанасяте повече щети само в резултат на вашето невежество. Не унижавайте собствената си история и не подценявайте македонските историци. Поколения македонци, и не само македонци, учени са оставили трайни свидетелства за съществуването на Македония през вековете. Сега това е представено в томове с монографии, сборници с документи, хиляди статии, публикувани в наши (македонски-бел.прев.) и чуждестранни списания. Те носят важни факти за историческото развитие на македонците като народ със собствена идентичност, език, култура и колективна памет. Никой никога не може да изтрие това! Всичко останало е политиканство за постигане на определени цели. "Това литературно съкровище ще остане вечен паметник на хилядолетното съществуване на македонците в различни исторически периоди“, се казва в реакцията.

Превод и редакция: Юлиян Марков