Мадуро обяви част от съседна Гвиана за 24-ия щат на Венецуела
©
Мадуро предложи да се създадат отдели в анексираната територия, които издават лицензи за добив на газ, петроли и минерали. Той даде три месеца на петролните компании, работещи в неразделеното море, за да приключат операциите си.
"Само с добро. С уважение към международното право, със зачитане на законите, с уважение към добросъседството“, увери Мадуро. Президентът на Венецуела също инструктира парламента да обсъди забраната за сключване на договори с компании, "които оперират с концесии, предоставени едностранно от Гвиана в неразделеното море“. Той добави, че новата карта на Венецуела ще бъде изпратена до "всички училища, колежи и университети“ в близко бъдеще.
На 4 декември се проведе референдум, в резултат на който около 95% от гражданите на Венецуела гласуваха за включването на Есекибо в пределите на страната. В спорната територия са открити богати находища на петрол и газ. Президентът на Гвиана Ирфаан Али определи референдума като повод Венецуела да анексира региона.
На 17 февруари 1966 г. Венецуела и Гвиана подписаха Женевския договор. Той превърна Гвиана в правоприемник на Британската империя в региона. През 1899 г. арбитражен съд в Париж признава територията на Есекибо за част от Гвиана. Властите на Гвиана се обърнаха към Международния съд, за да потърсят потвърждение на това решение. Съдът нареди на Венецуела да не предприема действия, които биха оспорили контрола на Гвиана върху територията, но не забрани на Каракас провеждането на референдума.