"Колко мощна е "Хизбула"? Милицията, обучена от КНДР и закалена във войната срещу "Ал Кайда", на този въпрос се опитва да отговори материал на Military Watch Magazine.

Издигнала се на власт по време на Ливанската война през 80-те години на ХХ век, ливанската политическа партия и милиция "Хизбула" е създадена като съпротивителна група в южната част на Ливан, където мнозинството са шиити, по време на израелската военна окупация. Милицията придобива първия си боен опит, извършвайки множество нападения срещу израелски сили в Южен Ливан, като се твърди, че е подкрепила и удар срещу американските сили в страната, при който загиват 241 морски пехотинци и 58 френски парашутисти.

След изтеглянето на Израел в средата на 2000 г. "Хизбула" получава значително по-голяма свобода да увеличи военния си капацитет с подкрепата на Иран, Сирия и Северна Корея, а голяма част от централното ѝ ръководство, включително генералният секретар Хасан Насрала, ръководителят на службата за сигурност и разузнаване Ибрахим Акил и ръководителят на контраразузнавателните операции Мустафа Бадредин, са обучени в Северна Корея. Споделянето на разузнавателна информация, командните структури и апаратът за сигурност на Хизбула продължават да отразяват това влияние, като се съобщава, че корейски инструктори също са били изпратени в Ливан още през 2000 г.

Сражавайки се с тактика, повлияна от Северна Корея, в началото на 2000-те години "Хизбула" се възползва в голяма степен и от подкрепата на корейски специалисти, които контролират изграждането на огромна мрежа от подземни тунели, бункери и други военни съоръжения, простиращи се на километри в Южен Ливан.

Израелски експерти описват бойния капацитет на "Хизбула" като "отбранителна партизанска сила, организирана по севернокорейски образец", като заключават: "Всички подземни съоръжения [на Хизбула], включително складове за оръжие, хранителни запаси, амбулатории за ранени, са били изградени предимно през 2003-2004 г. под надзора на севернокорейски инструктори".

Мрежата много прилича на тази в северната част на междукорейската демилитаризирана зона, като командните бункери са изградени на дълбочина 40 метра с помощта на излят бетон, което ги прави на практика неуязвими за израелски удари. Смята се, че само в района на юг от река Литани има над 600 бункера за боеприпаси и оръжия, разположени на осем и повече метра под земята, и още стотици бункери в целия регион, което прави нападението срещу "Хизбула" особено трудно за Израел. Въпреки че Израел и повечето западни държави класифицират "Хизбула" като терористична организация, тя не е класифицирана по този начин нито от ООН, нито от по-голямата част от незападните държави, което позволява на държавата да поддържа законни връзки с групировката.

Повратна точка за международния престиж на "Хизбула" е 34-дневната война с Израел през юли-август 2006 г., по време на която Израел претърпява първото и до днес единственото си поражение в историята. Голяма част от ракетната артилерия и тактическите балистични ракети на "Хизбула" се състоят от системи корейско производство, а тя широко използва руски противотанкови ракети "Корнет", за да нанеся сериозни поражения на около две дузини израелски танкове, включително няколко от най-новите танкове Merkava IV.

Продължавайки да укрепва силата си след това, по-малко от шест години по-късно Хизбула започва военни операции на сирийска земя в подкрепа на Сирийската арабска армия в лицето на атаките на подкрепяни от Запада и Турция бунтовнически групи, повечето от които са сунитски ислямистки сили, насочени срещу шиитските и християнските малцинства. Действайки заедно с иранските и севернокорейските специални сили, а от края на 2015 г. и в тясна координация с руските военни, които се присъединиха към военните усилия, "Хизбула" натрупа значителен опит в операции извън територията на страната, включително в най-различни терени.

Пример за това са операциите ѝ в планински райони като част от защитата срещу офанзивите на "Ислямска държава" в края на 2010 г. Свързаните с "Ал Кайда" фронт "Ал Нусра" и терористичните групировки на "Ислямска държава" ще се окажат сред най-сериозните ѝ противници, а частите на "Хизбула" в Сирия ще трябва да се справят и с това, че ще бъдат обект на израелски и турски въздушни удари, тъй като дестабилизацията на Сирия сериозно е подкопала способността ѝ да защитава въздушното си пространство. Израел и Турция остават единствените държавни субекти, за които е известно, че са влизали в многократни сблъсъци със силите на "Хизбула" от 80-те години насам.

"Хизбула" се смята за най-мощната недържавна военна сила в света днес, като в оценките на нейните способности постоянно се посочва висока степен на дисциплина и ефективно командване и контрол, които значително надхвърлят нивата, наблюдавани в арабските армии, с които Израел се сблъсква по време на Студената война. След като се е сблъсквала с уахабитски терористични организации, с Израел и с турските сили, които често се намесват в подкрепа на джихадистките групировки в Северна Сирия, милицията има опит в борбата с много по-широк кръг противници, отколкото повечето държавни военни сили. В израелските доклади се коментират особено положително специалните сили и офицерският корпус на милицията, които според много източници функционират в собствена лига сред арабските сили в региона.

Въпреки че е способна да провежда операции извън територията на страната, подобно на Корейската народна армия, основната сила на "Хизбула" остава способността ѝ да води война на собствена територия в Южен Ливан, където подкрепата на местното население и обширната мрежа от тунели правят позициите ѝ едни от най-добре защитените в арабския свят. Те са и ключът към разполагането на нейния арсенал от стотици хиляди ракети, безпилотни самолети и балистични и крилати ракети, който става все по-усъвършенстван и по-труден за защита от израелските сили. Макар че от 2006 г. насам Израел често провежда мащабни военни операции в Сирия и срещу различни милиционерски групи в ивицата Газа, фактът, че от 2006 г. насам се въздържа да прави това срещу "Хизбула", свидетелства за мощта на милицията и възпиращата стойност, която тя е придобила чрез огромния си капацитет за ответни действия.