Западът иска Русия да бъде победена, така че САЩ и други членове на НАТО положиха усилия да осуетят китайската подкрепа за Москва. Но Пекин има опции за укрепване на Въоръжените сили на Руската федерация дори без директни доставки на оръжия, коментират в редакцията на Military Watch Magazine.

"Фокус“ представя превод на статията без съкращения и с уточнението, че тя отразява единствено гледната точка на автора й.

На 19 февруари държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и посланикът в ООН Линда Томас-Грийнфийлд предупредиха Китай, че всеки опит за доставка на оръжие на съседна Русия е "червена линия" за Вашингтон. "Трябва да сме ясни, че ако има някаква мисъл или усилия от страна на китайците или други да осигурят смъртоносна подкрепа на руснаците в тяхната брутална атака срещу Украйна, тогава това е неприемливо“, предупреди Томас-Грийнфийлд в интервю за CNN, а държавният секретар Блинкен подчерта, че Вашингтон остава "изключително загрижен, че Китай обмисля да предостави смъртоносна подкрепа на Москва“. Блинкен добави, че в разговор с китайския първи дипломат и държавен съветник Ван И в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността, той "е дал да се разбере, че това е изпълнено със сериозни последици за двустранните отношения“, но призна, че Китай "все още не е преминал тази линия."

През първата година от руско-украинския конфликт Киев получи военна техника на стойност десетки милиарди долари от целия западен свят, както и масивна подкрепа от персонал, разузнаване и други ресурси. Западната помощ варира от стотици британски кралски морски пехотинци, разположени от април във високорискови операции заедно с украинските правителствени сили, до привличането на почти цялата сателитна мрежа на НАТО за предоставяне на ключово разузнаване, комуникационна подкрепа и насочване. Вестник The New York Times съобщи, че в епицентъра на конфликта действа "невидима мрежа" на ЦРУ. Според изданието Съединените щати са разположили "невидима мрежа от командоси и шпиони в Украйна, за да й осигурят възможно най-скоро оръжия, разузнаване и обучение". "Агентите на ЦРУ тайно действат в страната, главно в столицата, разпространявайки по-голямата част от огромния набор от разузнавателни данни, които САЩ доставят на украинските сили“, отбеляза вестникът.

"Признаци за тяхната тайна логистика, обучение и разузнавателна подкрепа се отразяват на бойното поле", допълни изданието, подчертавайки огромния мащаб на секретната помощ за Киев. "Командоси от други страни от НАТО, включително Великобритания, Франция, Канада и Литва, също действаха на територията на Украйна, обучаваха и съветваха украинските войски и осигуряваха сухопътен канал за доставка на оръжие и друга помощ". Тъй като западният свят инвестира сериозно в поражението на Русия, Вашингтон и други членове на НАТО положиха съгласувани усилия да попречат на трети страни, по-специално Китай, да подкрепят Москва.

За разлика от огромната западна помощ за Киев, Русия получи само скромна подкрепа от чужбина, като според съобщенията Северна Корея я е снабдила с артилерийски снаряди, а Иран с редица бойни дронове, макар в Техеран да обмислят и доставки на балистични ракети. Въпреки че отбранителният сектор на Китай е най-големият в света след този на САЩ и се счита за по-модерен от този на Русия в множество области, директните китайски продажби на оръжие остават политически малко вероятни. Въпреки това, в допълнение към икономическата подкрепа и трансфера на ключови технологии към руската цивилна икономика за противодействие на западните икономически санкции, Китай има редица възможности за укрепване на оборудването на руската армия, дори без директни доставки на оръжия.

През последните 30 години производството на руските оръжейни заводи в почти всички области на военно-промишления комплекс е само малка част в сравнение с това от съветската епоха. Помощта на Русия за рехабилитацията на тези съоръжения и потенциалното им модернизиране с ново китайско оборудване ще й позволи да постигне индустриална независимост и да отговори на нуждите си. Пример са бронираните превозни средства: през 2010 г. руската армия получи само десет нови танка от производствените си линии. Дори да произвежда над 100 танка годишно за износ, Русия е доста под производствения мащаб на Съветския съюз от времето на Студената война, когато годишно сглобяваха 3000 танка. Помощта за възстановяване на производството и непрекъснатите доставки на полупроводници и други ключови вносни компоненти биха позволили на Русия бързо да построи няколкостотин танка, за да замени тези, за които се съобщава, че са загубени в Украйна. Същото може да се каже и за други области на отбранителния сектор, където правилно възстановени производствени линии от съветската епоха биха позволили лесно и бързо превъоръжаване на Русия.

Друг индиректен вариант на китайския поддръжката е чрез трети страни. Например Иран може да получи гаранции срещу западните санкции, ако предостави на Русия балистични ракети. Освен това в арсенала на Техеран има голямо количество военна техника руско производство - например танкове Т-72Б и системи за противовъздушна отбрана С-300. Ще бъде много по-лесно да ги препродаде на Русия, ако Китай им предложи по-модерни танкове VT-4 и системи за противовъздушна отбрана HQ-9, които да ги заменят. Оръжейното ембарго на ООН за Северна Корея би затруднило предоставянето на подобна подкрепа, но в никакъв случай невъзможно. И накрая, други страни, като Мианмар, може също да са готови да доставят оръжия на Русия, ако Китай доброволно попълни запасите им.

През април Китай предостави на Сърбия нови системи за противовъздушна отбрана HQ-22, докато демонстрира впечатляващите способности на своя нов транспортен самолет Y-20. Пекин може да продължи да подкрепя Сърбия и може би дори Беларус, единствените европейски страни извън НАТО (и Швейцария – бел. р.). Вярно е, че въоръжаването на Беларус може да приближи Китай до червената линия на НАТО - Минск създава съюзна държава с Русия и разполага с руски части, участващи във войната в Украйна. Освен това е възможно да се доставят резервни части за руска техника - по-специално за изтребители Су-27, които служат и в двете страни, но Китай практически ги извади от въоръжение. Освен това руските фирми могат да наемат транспортни самолети като Y-20, за да разтоварят собствения си флот от Ил-76 и Ан-124. И накрая, китайските специалисти могат да помогнат за модернизирането и ремонта на руските оръжия или да осигурят на руските инженери оборудване и обучение, за да работят сами.

По този начин Пекин разполага с широк набор от възможности за това как да подкрепи руските военни усилия, с различна степен на риск за по-нататъшните отношения със Запада, като същевременно избягва директните трансфери на оръжия.