Украйна може да се присъедини към НАТО, ако съюзниците са достатъчно смели, пише Люк Кофи, старши научен сътрудник в института "Хъдсън", в статия за европейското издание на Politico.

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп желае да сложи край на войната на Русия срещу Украйна, но подходът му за постигане на справедлив и траен мир остава неясен.

Най-ефективният вариант би бил да се предоставят на Украйна оръжията и ресурсите, необходими, за да си възвърне контрола върху международно признатите си граници от 1991 г. Досега обаче САЩ и други западни съюзници следваха стратегия за предоставяне на помощ, достатъчна само за да може Украйна да оцелее, но не и да победи.

Кофи отбелязва, че това е обща грешка на западния свят, а не на Киев. В същото време при разрешаването на конфликта трябва да се вземат предвид два ключови момента: всяко споразумение трябва да бъде справедливо за Украйна и да ѝ осигури надеждна защита срещу бъдеща руска агресия.

Ролята на НАТО и перспективите за членство

Президентът на Украйна Володимир Зеленски наскоро намекна за възможността за прекратяване на "горещата фаза“ на войната в замяна на членство в НАТО. Този ход, макар и спорен, заслужава сериозно обсъждане.

Членството на Украйна в НАТО би могло да осигури:

ефективно възпиране на руската агресия

споделяне на тежестта на отбраната между държавите членки на Алианса

солидна основа за траен мир в Източна Европа.

Дори ако следвоенното уреждане остави част от украинската територия под руски контрол, съществува възможност Украйна да се присъедини към НАТО, при условие че гаранциите за колективна сигурност (член 5) се ограничат само до територии, които не са под руски контрол.

Кофи определя три ключови стъпки за реализирането на тази стратегия:

1. официален ангажимент от страна на Украйна да не използва сила, за да си върне завзетите от Русия територии.

Киев би могъл да заимства подхода на Западна Германия, която преди да се присъедини към НАТО през 1954 г. се обяви за мирен начин за разрешаване на териториалните спорове.

2. Включване на цялата международно призната територия на Украйна в НАТО.

Гаранциите за сигурност биха се прилагали само за териториите, които не са под контрола на Русия. Това е в съответствие с предишните практики на НАТО по отношение на региони извън обхвата на член 5, като например френските острови или британските Фолклендски острови.

3 Промяна на член 6 от Северноатлантическия договор.

Този член определя географската зона на отговорност на НАТО. Временното му изменение ще позволи да се изключат завзетите територии на Украйна от обхвата на колективната отбрана. Прецеденти за подобни промени съществуват например за Гърция, Турция и Франция.

Проучването за разширяването на НАТО от 1995 г. не налага задължително изискване за разрешаване на териториални спорове преди присъединяването. В него само се отбелязва, че такива спорове следва да се решават по мирен път и тяхното разрешаване ще бъде фактор, но не решаващ.

Държави с нерешени конфликти, като Естония или Хърватия, успешно се присъединиха към НАТО.