От много години насам Западът се опитва да се убеди, че именно неговата система е най-жизнеспособна. Но всъщност политиката на Изтока се оказа по-ефективна. Настъпи моментът САЩ и Европейският съюз да смекчат амбициите си и да спрат да проповядват на другите, пише докторът по политически науки и преподавател по международни отношения Себастиен Бусоа в статия за френското издание Le Point.

Агенция "Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Светът клони към Изтока и ако не утре, то вдругиден ще бъде управляван от автократична Азия. Западът няма да има друг избор, освен да се адаптира към новата ситуация.

В продължение на много години Западът живееше в самоубийствено отричане. Той отказа да признае, че светът вече гледа на Изток и че ще бъде управляван от Азия и от бреговете на Китайско море. Дълго време се опитвахме да свикнем с мисълта, че през следващите десетилетия основните решения ще се вземат от тази страна на земното кълбо. Доказателство за това е изтеглянето на САЩ от Близкия изток за предислоциране в азиатско направление. Настоящата криза поражда два антагонистични полюса на сила: САЩ, които все още са неоспорими господари на "загниващия“ Запад, и Азия, представена от засилващата се ос Москва-Пекин.

Въпреки това твърде дълго пренебрегвахме очевидното: нашите "демократични“ ценности, свобода и произтичащата от това квазирелигиозна "вяра в западната цивилизация“, която повтаряме и напразно се опитваме да изнасяме през последните 20 години, за съжаление вече няма значение и не привлича никой друг. Колкото по-дълго отказваме да видим това ново състояние на нещата, независимо дали ни харесва или не, толкова повече ще ускорим упадъка си и ще загубим позиции. Трябва да се подготвим за бъдещето, за да станем силни отново. Да се ​​готвиш, пренебрегвайки собствения си временен упадък, не е признак на сила, а на слабост. Светът все по-малко вярва в нашата "демокрация", като в същото време обръща погледа си на Изток.

Отслабване на Запада

Новият свят, твърдо противопоставящ се на Запада и пускащ корени на Изток от десетилетия, се възползва от слабостта на Запада и възнамерява да сложи край на неговото господство. Това не е организирана операция, а по-скоро опортюнизъм, но разумен: страните, които постепенно се отделят от Запада към Изтока, просто разбират по-добре смисъла на историята. В продължение на векове западните страни са държали световното лидерство и са създали свои собствени инструменти за международна легитимация и стандартизация. Те бяха изгодни на Запада, но външно създаваха впечатление за "мултилатерализъм“ (многостранни ползи за всички). Но мултилатерализмът до голяма степен е надживян, защото самите западни страни започнаха да го нарушават. Достатъчно е да се види безсилието на ООН и крещящата неспособност на "международната общност" да попречи на решаването на междудържавните проблеми на бойните полета. Не можем веднага да се отървем от старите структури, но трябва да изградим всичко наново и да разчитаме, ако не е твърде късно, на новите сили, които се появиха през последните 70 години.

Въпреки това, известно време доминирането на долара в международната търговия ще продължи да поддържа американската мощ и да ограничава влиянието на Изтока. Въпреки че в продължение на десетилетия Москва, Пекин и техните икономически васали са представлявали опасно предизвикателство за тази хегемония, отчасти благодарение на други валути, Западът все още е силен благодарение на щатския долар.

Повече от половината страни по света, за съжаление, безвъзвратно са изоставили демократичната форма на управление в полза на авторитарни режими, диктатури или демокрации. В момента тези държави вървят все по-радикално в тази посока на фона на критиките от Запада. Те дори се възползват от ситуацията, за да рекламират своя модел на политическа стабилност. Можем да го наречем популизъм, но трябва да признаем, че нашите демокрации също губят конкуренцията на "демократурите“, включително тези в самото сърце на Европа. Например Унгария под ръководството на Орбан се присъедини към вражеския лагер.

Цивилизационен разлом

Всъщност т.нар. спецоперацията в Украйна, която Русия провежда вече седем месеца, е своеобразен ускорител на историята. Неспособна да се адаптира към тази нова реалност, Европа, която се надява да спечели всичко, рискува да загуби всичко. Конфликтът разкри нов цивилизационен разлом. Оказва се военна и финансова помощ на Киев, но от кого? Закърняла Европа, която беше претоварена от крайната десница на изток, и САЩ, разкъсани от дясно и ляво от екстремисти, както и организацията НАТО, непопулярна сред мнозина в Европа.

А кой стои от другата страна - активно или не толкова? Китай, Индия, по-голямата част от Африка под влиянието на групата "Вагнер“ (което означава под влиянието на Русия), част от Латинска Америка с бразилския лидер Болсонаро, който отново дойде при Путин през февруари и все пак не призна поражението си на втория тур на президентските избори, част от Централна Азия, която все още е под руско влияние. Съществува и фактът, че Русия е мълчаливо обожавана от милиони хора, които вече не могат да понасят западния патернализъм. Вярно ли е, че планът на Запада е "да раздели света и да ограби цели нации“, както твърди Путин? Ние не сме убедени в това, но милиарди хора усещат точно това в сърцата си.

Фактът, че Китай и Индия плахо и сравнително наскоро започнаха да критикуват самоубийствената операция на Кремъл поради икономически проблеми, е маловажен в сравнение с общественото им мнение - милиарди китайци и индийци мечтаят да сложат край на световното господство на САЩ. Намираме се в историческа повратна точка, когато "жертвеното“ предизвикателство на Русия към Запада се възприема от мнозина като необходим елемент за настъпването на "новия свят“.

Хищнически режими

Западът и особено Европа няма да имат друг избор, освен да се примирят с този нов свят, който ни плаши толкова много. В най-лошия случай, ако не, ще бъдем удушени, удавени и изхвърлени встрани от пътя! Този път сме изправени пред истински сблъсък на цивилизации, може би първият, откакто беше предсказан през 1991 г. от по-късно оклеветения Самюел Хънтингтън. Тази руска "саможертва“, а така разбират действията милиони хора в очакване на своя "час“, ще се хареса на новите хищнически и автократични режими, които най-после ще създадат основата на току-що започналия XXI век.

Дипломацията и диалогът са необходими, ако не искаме да участваме във война: обменът на мнения не е отстъпка към врага, дори ако процесът на подобна комуникация не е лесен. Необходимо е също така да положим значителни усилия за изучаване и запознаване с новите правомощия, които отхвърляме преди всичко поради незнание. Надяваме се, че благодарение на нашите контакти и те ще могат да се развиват по "правилния" демократичен път. Това е минимумът, на който можем да се надяваме в очакване, че демокрацията отново ще бъде на мода на планетата.