"В Западна Африка времето не е на страната на демокрацията“, пише Le Monde в редакционна статия. Всеки ден неспособността на държавите от региона да възстановят конституционния ред в Нигер става все по-очевидна. Това е четвъртата от петнадесетте държави от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), които са претърпели военен преврат през последните три години.

Изминаха две седмици от свалянето на президента на Нигер и членовете на организацията смекчиха реториката си. Вече не се говори за ултиматум и използване на сила, както веднага след преврата. Въпреки че те все още не отказват да разположат резервни сили, приоритет все пак се дава на дипломатическите преговори и диалога. Превратаджиите заплашват да екзекутират бившия президент, ако други държави се намесят в Нигер, а лидерите на съседните държави се опасяват, че може да ги сполети същата съдба. Освен това те се притесняват, че ситуацията може да ескалира в регионална война, която може да бъде използвана както от техните политически опоненти, така и от джихадистите.

Авторите обаче отбелязват, че безизходицата, в която се намират страните от ECOWAS, едва ли трябва да бъде изненадваща. На хартия тази организация има военни, посветени на възстановяването на конституционната легитимност, но те не се намесиха в нито един от последните преврати: нито в Гвинея и Мали през 2021 г., нито в Буркина Фасо през 2022 г. Този път още повече, че местните са толкова разочаровани от рекордните нива на бедност, а антифренската реторика е толкова силна, че всяка намеса става изключително трудна.

Много страни в региона отдавна са под влиянието на Франция и настоящата ситуация показва, че тя се оттегля на заден план, опитвайки се да остане зад кулисите, за да не предизвика пожар, пишат авторите на статията. За американците, както и за французите, Нигер се превърна в платформа за двойна борба: срещу джихадистки групи и срещу руското влияние в Африка. И тъй като Париж се превърна в червен флаг за населението на Нигер, Вашингтон се зае да запази тази стратегическа платформа. И за двете страни възможността за военно присъствие в Нигер е от решаващо значение.

Американците, подобно на французите, обучават много от войниците, които в крайна сметка стават пучисти. Те се опитват да поддържат и използват установени връзки с висшите офицери на Нигер. Ето защо те не наричат ​​пуча държавен преврат, иначе автоматично това би довело до замразяване на военната помощ от Вашингтон. Те могат да постигнат споразумение с хунтата, за да предотвратят пристигането на руската армия в Нигер, те могат да участват в рискована военна намеса, те могат просто да напуснат под предлог, че защитават демократичните принципи, и всичко това няма да осигури добро решение за кризата в Нигер. "Само едно нещо е сигурно: Западът ще трябва да преразгледа фундаментално политиката си спрямо Западна Африка“, пише Le Monde.