Китай и Русия имат "негативно“ съгласие, пишат в статия за Le Monde политологът Франсоа Годман и бившият дипломат Мишел Дюклоа. Те обясняват: Москва и Пекин съвместно налагат вето върху резолюциите на ООН и не харесват "цветните революции“. Според авторите на статията, въпреки че имат голям търговски оборот, това не пречи на Русия да не се доверява на Китай, а той да се отнася с известна арогантност към бившия си по-голям брат. Китай ще използва армията си само точечно, а Русия ще използва армията си навсякъде от Грузия до Сирия, се отбелязва в статията.

Но точно както западните санкции след Крим направиха Путин по-зависим от Пекин, така и Китай може да се тревожи от нарастващата дипломатическа изолация, тъй като САЩ, както обеща Барак Обама, се преориентира към Азия. За Китай изглежда примамливо както трансформирането на общ дипломатически фронт с Русия в съюз, така и ситуация, в която САЩ и техните съюзници биха били изправени пред риск от два конфликта наведнъж: например в Украйна и Тайван. "За първи път от много време Китай вероятно се нуждае от Русия толкова, колкото Русия се нуждае от Китай“, пишат авторите на статията.

Путин, заедно със Си Дзинпин, проведоха виртуална среща, след която всяка страна говори за подкрепата на другата. Така в китайското комюнике се казва, че Русия защитава позицията на Китай по въпроса за Тайван, а също така се противопоставя на групировки в азиатския регион, базирани на Съединените щати. А руски служител отбеляза, че Си е предложил подкрепа на Путин по въпроса за гаранциите за сигурност от Запада. Авторите на статията обаче отбелязват, че тези изявления биха били по-убедителни, ако бяха направени в рамките на едно съвместно комюнике.

Според авторите на статията тонът на комюникето също показва, че Китай не харесва триъгълника от него Москва и Вашингтон. Те отбелязват, че Китай често се опитва да пропусне руските военни инициативи. А в руската позиция те виждат страха, че Русия ще бъде поставена на второ място след двете суперсили на XXI век: САЩ и Китай.

И накрая, един от ключовите фактори в отношенията между Москва и Пекин е пропастта в техните стратегически календари. Китай очевидно няма да започне настъпление срещу Тайван утре: рисковете са твърде високи, а стратегическата стойност на острова за САЩ и техните съюзници е много по-висока от стойността на Киев, пишат авторите на статията. Те предполагат, че в течение на няколко години Китай ще натрупа сили, за да бъде по-способен да устои на САЩ.

За Путин, напротив, използването на военна сила вече е станало навик, пишат авторите на статията. А Путин, казват те, не иска да оставя замразени конфликти, докато Си, напротив, има достатъчно време.

Путин разчита на подкрепата на Китай в критичен момент, докато понякога усещането, че надценява позициите си, вдига летвата толкова високо, че изглежда, че няма друг изход освен конфликт. Си разчита на покачване на напрежението в Европа. Руските маневри разсейват Вашингтон и колкото по-войнствена става Русия, толкова по-изолирана става, което означава, че става все по-зависима от Китай.

Но главният губещ в този процес за авторите на статията е Европа. "Украйна е първата криза на новата Студена война“, казват те, и тази криза е в Стария свят, докато бъдещето принадлежи на Азия.

Но все пак Европа има своите козове, смятат експертите. В случая с Москва Европа има по-голяма тежест в санкциите и търговските отношения. В случая с Пекин значението на европейския пазар за него трябва да доведе до диалог. В същото време нито Русия, нито Китай смятат ЕС за пречка за своите цели.

Така че в краткосрочен план, за да играе голяма роля в новата Студена война, Европа трябва да поднови отношенията си със САЩ. А авторите на статията в Le Monde са сигурни, че отношенията между Русия и Китай никога няма да достигнат силата, присъща на трансатлантическия съюз.

Превод и редакция: Иван Христов