В редакционна статия Le Monde изтъкна три региона с най-голям потенциал за война през 2022 г. Това са Украйна, Иран и Тайван.

Според автора на статията Владимир Путин налага играта си в Европа. Журналистът описва ситуацията по следния начин: след анексирането на част от Украйна и организирането на отделянето на Донбас руският президент е готов да тръгне направо срещу Киев и да подчини цялата страна. И преди това той показа колко е нараснала силата на страната му: ракети от последно поколение, възможности за унищожаване в космоса, маневри на границата с Украйна. А украинските генерали признаха, че ще могат да се противопоставят на руската армия максимум четири дни, а след това ще бъде само партизанска война.

Русия заяви директно своите амбиции, когато представи изискванията за сигурност на САЩ. Путин иска по същество да се върне в руската зона на влияние от съветската епоха. Но, разбира се, разговорът е само между големите военни сили: Москва категорично изключи ЕС от тази дискусия.

Авторът на статията отбелязва, че това трудно могат да се нарекат "преговори“: Кремъл е маркирал червените си линии предварително, сякаш си е вързал ръцете, за да му бъде по-трудно да направи каквито и да е отстъпки. И няма значение дали Русия е права и дали самата тя вярва в обвиненията си срещу Запада, пише журналистът. Русия се постави в положение, в което ще трябва да действа, ако не получи удовлетворение по червените си линии. И тази ситуация доближава света до война.

Що се отнася до Иран, той поднови преговорите със Съединените щати с посредничеството на европейците. Тяхната цел е да гарантират, че Техеран никога няма да получи ядрени оръжия. Както припомня авторът на статията, те успяха да постигнат малък напредък, но пространството за компромис става все по-малко.

Иранците не са забравили предишния президент Доналд Тръмп, който едностранно се оттегли от договора, като същевременно наложи санкции на Иран. Така че сега те поставят две условия. Те искат Съединените щати да се ангажират да не се оттеглят отново от договора и също така да изискват отмяна на санкциите от тях дори преди обсъжданията.

В момента Иран достига ниво на обогатяване на уран от 60%, докато по споразумението е разрешено само 3,7%. От 60% до 90% - нивото, необходимо за използването на уран за военни цели, според експерти, това отнема само един месец. И това тласка Израел и Съединените щати да се насочат към иранския ядрен комплекс. Но такъв удар няма да остане без отговор. Отговорът на Израел може да дойде например от територията на Ливан или дори Сирия. И тогава Близкият изток ще пламне отново.

От своя страна Китай също извършва маневри, които според Вашингтон могат да доведат до интервенция в Тайван. Въпреки че Съединените щати се придържат към концепцията за обединен Китай, те се ангажираха още през 1979 г. да доставят на острова средства за отбрана. Това не задължава Съединените щати да се намесят в ситуацията, но Джо Байдън остава двусмислен по този въпрос. И е малко вероятно Китай да проведе операцията си точно сега: през есента на 2022 г. се планира партиен конгрес, който трябва да избере Си Дзинпин за нов мандат.

Оказва се, че САЩ, Китай и Русия се придържат към схващането, че войната все още е възможна в баланса на силите между държавите, войната остава един от инструментите в арсенала на големите държави. Единственият силен блок, който не позволява това за себе си, е Европейският съюз, но това се дължи повече на импотентност, отколкото на неговата философия, смята журналистът на Le Monde.

Превод и редакция: Иван Христов