Французите губят математическите си умения, заключава Le Figaro въз основа на нови статистически данни, публикувани от Службата за оценка, прогнозиране и изпълнение (DEPP). Тази организация проучи подробно какъв избор на специализация правят студентите в предпоследните и последните класове след реформата на матурите. Според това проучване през учебната 2021-2022 година само 37% от учениците са избрали да продължат обучението си по математика като един от двата специализирани предмета в допълнение към задължителните предмети и двуезичните.

Според френския вестник преди реформата учениците не са имали избор: 85% от тях е трябвало да учат математика до края на училище. Във вестник La Croix от 24 ноември председателят на Асоциацията на учителите по математика в държавните образователни институции Себастиан Планчно се оплаква, че след реформата на изпитите учениците "или се занимават с математика на експертно ниво, или изобщо не се занимават“.

Статията повдига въпроса: Трябва ли да се тревожим от факта, че младите хора все повече изоставят математиката? Този понякога труден за мнозина предмет предизвиква такъв страх, така че в началното и средното училище нивото на знания по него продължава да намалява. Според последните данни от Международното мониторингово изследване на качеството на училищното математико и естествено образование (TIMSS), Франция се нарежда на последно място сред европейските страни по знания по математика в 7-ми клас, въпреки факта, че страната преди това е отглеждала блестящи математици които са били удостоени с наградата на Фийлдс.

В същото време този обрат, коментира изданието, може да се нарече "отмъщение на хуманитарните науки“: не се губят в уравнения и теореми, те разбират по-добре сътресенията на съвременния свят, разкриват страховете му и намират смисъл в него. Неслучайно най-престижните бизнес училища и компании сега приемат студенти по хуманитарни науки по-охотно, отколкото преди 20-30 години.

Във Франция обаче има остър недостиг на инженери: всяка година 35 хиляди млади специалисти завършват 200 университета, което не е достатъчно за заявките на различни предприятия в области като информационни и цифрови технологии, роботика, изкуствен интелект и други. Според експерти, за да се решат проблемите на третата индустриална революция, е необходимо да се дипломират не 35, а 50 хиляди инженери годишно. Еманюел Перин, директор на Политехническия университет в Лион, потвърждава, че в някои индустрии експоненциалното нарастване на търсенето на работна ръка се дължи на продължаващото повишаване на нивото на техническо оборудване за разработване на нови продукти и услуги. Повече от всякога компаниите се нуждаят от ефективни и усъвършенстващи се инженери, които могат да се справят с широк спектър от задачи, бързо да намират решения за пречки пред напредъка и да направят цифров, екологичен или социален преход.

"Като се има предвид скоростта, с която светът се променя, предполагаме, че половината от професиите, които ще бъдат изпълнявани от инженери след пет години, не съществуват днес“, добавя Перин. Той обаче подчертава, че тези професионалисти, благодарение на тяхната способност за формиране на концепции, която до голяма степен е заложена в уроците по математика, могат почти естествено да развият своите способности, за да се адаптират към иновациите. "Ето защо така наречените френски инженери със солидна научна база, които могат да работят ефективно за доброто на компанията, са ценени не само във Франция, но и в международен план“, цитира Le Figaro директорът на Политехническия университет в Лион.

Превод и редакция: Иван Христов