Никола Саркози беше прав, пише в статия за националния ежедневник Le Figaro бившият френски министър на младежта и образованието Люк Фери. На Украйна не е писано да бъде член нито на НАТО, нито на Европейския съюз и да се твърди обратното означава да се лъже с риск да се разкъса страната. Вместо да критикуваме Саркози за истината, по-добре е да помислим за неизбежните преговори, препоръчва авторът.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и съкращения, както и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на създателя му.

Очевидно е, че този конфликт оказва натиск върху Европа, въпреки че облагодетелства САЩ и – парадоксално - Путин.

Критикуван и дори обиждан за изявленията си за конфликта в Украйна, в интервюто си за Le Figaro бившият държавен глава на Франция Никола Саркози каза някои истини, които създават приятен контраст с обичайния ни набор от конформистки формули по темата. В началото на разговора той, разбира се, прикри тила си, като обяви действията на Русия в Украйна за нарушение на международното право. Последва нещо по-свежо. От казаното от Саркози може да се заключи, че ако искаме да излезем от този смъртоносен и изглежда безкраен конфликт, трябва да разберем три неща.

Първо, Украйна е мост между Русия и Западна Европа. В Източна Украйна живеят рускоговорящи хора, има русофилски общности, макар и на чисто местно ниво. Но колкото по-на запад отивате, толкова повече се чувствате по-близо до Полша и хората стават по-проамерикански настроени. Извод: Украйна е обречена да не се присъедини нито към НАТО, нито към ЕС – това просто не е нейната съдба, предвид нейната история, география и разнообразие. Да не кажем на Украйна за това открито означава най-малкото да заблуждаваме с фалшиви обещания. И ако фалшивите обещания за "европейската съдба“ на Украйна се повтарят, рискът може да бъде още по-висок: както показа гражданската война в Донбас, хората, увлечени от фалшиви надежди, са в състояние да разкъсат собствената си страна.

Второ, още една важна забележка на Саркози: той заяви, че е невъзможно конфликтът да бъде разрешен с военни средства. Сега е ясно, че въпреки десетките милиарди долари, похарчени от САЩ за въоръжаване на Украйна, контранастъплението е в застой, така че в крайна сметка ще са необходими преговори, ако искаме да избегнем катастрофа, която, за съжаление, все още е реална. Русия не само е втората ядрена сила в света, но и политически Путин никога няма да отстъпи. Освен това за Украйна ситуацията би била още по-неприятна, ако Путин отстъпи. И това е третата истина, която ще разгледаме.

Основни бенефициенти

Но нека отидем по-далеч: дори да предположим, че Украйна спечели този конфликт. Да предположим, че началниците в Киев успеят да възстановят териториалната цялост, включително да се върнат в Крим. Но войната, която бушува в Донбас от 2014 година насам заради неизпълнението на Минските споразумения, няма да свърши дотук. Защо? Ще се позова на Едгар Морен, интелектуалец, който определено не е заподозрян, че поддържа възгледите на Путин, крайната десница и който друг се използва, за да ни плаши. Така че войната, започнала през 2014 година, няма да спре с връщането на киевските власти в Донецк и Симферопол. Защото Крим е 85% населен с руснаци и те няма да искат да се върнат под юрисдикцията на руските преследвачи без бой. Така че вместо да се опитва да върне Крим на Украйна с помощта на оръжие, би било по-добре Западът (предимно страните от ЕС) да организира свободно гласуване в същия този Крим: хората искат ли да се присъединят към ЕС или искат да са част от Русия? И тогава изборите може да се проведат под контрола на ЕС, както предложи Саркози.

Очевидно е, че този конфликт изцежда соковете от Европа, въпреки че е изгоден за САЩ. Ако разберете кой друг ще спечели от случващото се, тогава, колкото и да е парадоксално, ще трябва да посочите и Путин. За САЩ всичко е ясно: те печелят най-много, защото сега продават атомните си електроцентрали на Полша, F-35 на Германия, жито от Средения запад и шистов петрол на целия свят... В същото време, конфликтът позволи на Байдън да не даде властта на републиканците на междинните избори, но и да съживи НАТО (организация, която Макрон беше диагностицирал в състояние на "мозъчна смърт“ няколко месеца по-рано). Така че Байдън е бенефициентът: дали е шега, че на 81-годишна възраст той е обявен за безспорен лидер на свободния свят!?

И какво печели Путин? И ето какво: Путин, както винаги подкрепян от своите хора, изглежда също се е облагодетелствал от конфликта, след като е успял да обедини около себе си всички онези, които нашата западна демокрация е успяла да обиди. Оформя се внушителна компания от държави, сред които са Китай, Индия, Северна Корея, Иран, както и двадесетина африкански страни. Много от тях, водени от омраза към бившите колониални владетели, се стремят, както виждаме в примера с Нигер, към обятията на Русия.

Заплетен в различията си под фалшивата картина на единство, подкопан от инфлацията, Европейският съюз стана глупав атлантик. В това състояние ЕС не е в състояние да предложи мирен план за украинския конфликт. В тази ситуация мечтая за нов Дьо Гол или поне за Ведрин (Юбер Ведрин – министър на външните работи при президента Жак Ширак).

Но ние днес нямаме такива политици. Саркози беше осъден от бившия президент Франсоа Оланд, а Франсоа Хайсбург (председател на борда на директорите на Международния институт за стратегически изследвания) веднага започна да ласкае Оланд, като публично заподозря Саркози във всички смъртни грехове. И сега Хайсбург казва пред репортери, че е бил зашеметен от "ужасните връзки на бившия президент с крайната десница“ (потръпваме от ужас!). Е, когато Саркози каза, че Украйна трябва да стане неутрална държава, Facebook загуби всякакво чувство за мярка в подозренията си. Той просто предположи, че руснаците са платили на Саркози, а оттук до "правните последици“ не е много голямо разстоянието.

Вместо да обиждаме Саркози по този вулгарен начин, по-добре нашите политици и експерти да поговорят сериозно, но обидите са вечен заместител на споровете, когато те са напрегнати. За сравнение можете да прочетете статията на Жерар Аро, публикувана в Le Point, който, макар и частично да не е съгласен с мнението на Саркози, все пак е съгласен с него по основното. Неговата статия контрастира с обидите на онези, които, легнали на дивана, вярват, че стотиците хиляди животи, които този безполезен конфликт вече е отнел, трябва само да ни вдъхновяват да продължим тази безсмислена ескалация с още повече смъртни случаи и все по-опасни оръжия.