За канцлера Олаф Шолц проектът за газопровода "Северен поток-2“ остава табу и той не каза нито дума за него, когато се срещна с Джо Байдън в понеделник във Вашингтон. Два дни след посещението на новия ръководител на германското правителство в Белия дом тази тема отново беше в центъра на политическия дебат отвъд Рейн. Фактът, че Шолц се поколеба да спомене "Северен поток-2", показва нерешителността на германската дипломация, която беше хваната между два огъня - американският съюзник и руския съсед - в опит да заеме позиция в разгара на значителна криза. Проблемът е, че тази криза изненада Германия, пише френския вестник Le Figaro.



"В случай на руска агресия срещу Украйна, "Северен поток-2" няма да има. Ще сложим край на това", каза с авторитетен тон американският президент, говорейки за проект, който обаче няма нищо общо с САЩ, както и за договор, сключен само между руски и немски компании. В същото време канцлерът би могъл директно да изрази мнението си за проекта, който засяга преди всичко неговата страна. Уви, той не го направи.

Той само каза, че САЩ и Германия са "абсолютно единни" по отношение на санкциите срещу Русия и че двете страни ще предприемат "едни и същи действия". За пореден път политолозите са в недоумение: като избягна възражението, какво е имал предвид Олаф Шолц? Дали това е лоялно споразумение с неговия американски покровител, или това знак за несъгласие, отказ да се жертват енергийните интереси на Германия в полза на трансатлантическия съюз?



Жизненоважни въпроси



В обозримо бъдеще Вашингтон изглежда няма да се интересува от тези лексикални нюанси. "От няколко месеца провеждаме обширни консултации с нашите германски съюзници. И ще продължим да работим в тази посока", подчерта посланикът на САЩ Майкъл Карпентър на среща на ОССЕ във вторник. Вашингтон се придържа към двустранното споразумение, сключено с Берлин през юли. Документът предвижда газът да не се използва от Москва като политически инструмент в ущърб на "европейската сигурност", припомни дипломатът.



Канцлерът се оказа в същата неудобна позиция като Франсоа Оланд през 2015 г. След анексирането на Крим от Русия и проруската офанзива в Донбас, френският президент Оланд беше подложен на натиск от съюзниците и беше принуден да прекрати договора за доставка на хеликоптероносачи "Мистрал" за Русия, сключен от Никола Саркози. За Германия въпросът за съюзническия натиск е дори по-болезнен, отколкото за Франция, тъй като Берлин зависи повече от Париж от американската държава.



От друга страна и левите и десните партии призовават коалицията да не "провокира" Русия. Берлин също е раздразнен от тревожните доклади на Вашингтон за ситуацията в Украйна. Изключително заинтересован от политическата стабилност у дома, социалдемократическият канцлер следва германския политически "мейнстрийм". Поне временно, тъй като завръщането на американски съюзник в политиката на Стария континент пречи на канцлера да решава сам важните въпроси.



Между пътуването до Вашингтон и след това до Киев и Москва на 14 и 15 февруари, Олаф Шолц се срещна в четвъртък в Берлин с колегите си от Литва, Латвия и Естония. Посещението на лидерите на бившите съветски републики само по себе си е доказателство за опит за балансиране на германската дипломация. Вилнюс, Талин и Рига по същество разчитат на Америка за своята сигурност. Тези страни приемат западни военни контингенти на своя територия като част от солидарността на НАТО. Що се отнася до САЩ, Вашингтон вече изпрати 1700 войници в Полша, първа стъпка към по-голямото разполагане, което се очаква в Източна Европа.



Блокиране на доставката на оръжия



Като добър ученик, Берлин се готви да изпрати 350 допълнителни войници в бойната група на НАТО, базирана в Литва и под германско командване (там има 600 германски войници от 1200). От друга страна, някои балтийски правителства обвиняват Берлин, че блокира доставките на оръжия за Украйна, които балтийските държави закупиха по-рано от Германия. "От германците зависи да решат, но за нас е важно да помогнем на Украйна по всякакъв начин", каза естонския премиер Кая Калас в интервю за Washington Post.



За тези, които критикуват Берлин за липсата на пряка военна подкрепа за Украйна, германското министерство на развитието напомня, че от 2014 г. и след анексирането на Крим той е най-големият доставчик на граждански стоки за Украйна, наред със САЩ. "Въпреки това бих искал Германия да насочи икономическата си мощ към военната сфера и да даде пример на Европа. Защото без германците не можем да говорим за европейска стратегическа автономия. Франция не е достатъчна", каза Томас Янелиунас, професор в Катедра по международни отношения във Вилнюския университет.



Подсилване на контингента



В балтийските страни, продължава експертът, подозренията за евентуално дистанциране на САЩ от ЕС, подхранвани някога от Доналд Тръмп, не са се разсеяли напълно при Джо Байдън. Еманюел Макрон вижда в развитието на украинската криза аргумент в полза на укрепване на стратегическия суверенитет на ЕС. Но много от членовете му се изкушават да не подкрепят тази концепция, тъй като не желаят да жертват икономически интереси в полза на общия "граждански дълг“ на ЕС да защитава своята територия. "Ние сме много далеч от такъв суверенитет. Това е възможно само в дългосрочен план и тук не трябва да се търси връзка с евентуалното отстраняване на Съединените щати", заяви лидерът на партията на Германския Християндемократически съюз (ХДС) Фридрих Мерц в интервю за Le Figaro.



"След случая с австралийските подводници и изтеглянето от Афганистан, подновеното участие на САЩ в европейските дела беше истинско облекчение, защото много европейски страни предпочитат американското лидерство пред френското“, каза Клаудия Майор, анализатор от Германския институт по международни въпроси и въпроси на сигурността. Олаф Шолц, чиято коалиция работи за възкресяване на европейската интеграция, изглежда не е в настроение да влезе в дебат по този въпрос. Въпреки че не го казва на глас, той знае, че американците, управлявайки кризата, му позволяват да си поеме дъх.

Превод и редакция: Юлиян Марков