Една от неочакваните последици от украинския конфликт е кризата на френско-германското партньорство, както и проектът на Париж за стратегическа автономия на Европейския съюз, пише колумнистът на националния ежедневник Le Figaro Изабел Ласер. Според журналиста руската спецоперация е "разбъркала картите“ на европейския континент, при това не в полза на двете страни съоснователки на ЕС, които винаги са доминирали в Блока: едната икономически, другата военно.

Конфликтът в Украйна не само разкри множество разногласия между Париж и Берлин, но и породи нови. Според Ласер сега Германия действа сама. Например, като обяви планове за подкрепа на икономиката си в размер на 200 милиарда евро, без да предупреди нито Париж, който се застъпва за общоевропейски отговор на енергийната криза, нито другите си партньори. Двете столици се сблъскаха и в енергийния сектор заради възобновяването на проекта за газопровод между Испания и Германия, на който френският държавен глава Еманюел Макрон се противопоставя.

В областта на отбраната Берлин подкрепи проекта за противоракетна отбрана заедно с 14 европейски страни, включително Великобритания и балтийските държави. Идеята обаче не се хареса на Франция, която има собствена система за противовъздушна отбрана, както и на Полша. В неотдавнашната си реч в Прага канцлерът на ФРГ Олаф Шолц не каза нито дума за отбранителните проекти, насърчавани от Еманюел Макрон, припомня авторът на статията. Първоначално Париж приветства обещанията на Германия да увеличи инвестициите в отбраната, но беше разочарован, когато Берлин се обърна към САЩ за оръжия - особено за изтребители F-35, а не към Европа.

Разковничето се крие в това, че след 24 февруари икономическият и военен модел на Германия, основан на евтин руски газ и гарантирана от САЩ отбрана, се срина. "Днес тя се опитва да преоткрие себе си, заобикаляйки традиционния френско-германски съюз“, се казва в статията. Както отбелязва журналистът, бившият канцлер на ФРГ Ангела Меркел успя за кратко да намери общ език с Еманюел Макрон, въпреки понякога диаметрално противоположните приоритети на двете страни. Понякога двамата европейски лидери обсъждаха трудни въпроси през нощта, на бира след заседанията на Европейския съвет. Олаф Шолц е различен. Френският президент и новият германски канцлер са напълно различни по темперамент, политически курс или подход към връзките с обществеността и явно не се харесват много, заключава авторът на статията.

Въпреки че Макрон обвинява Германия в изолационизъм, всъщност и двете страни са се изолирали в ЕС, смята Ласер. От началото на конфликта в Украйна центърът на тежестта на Европа се измести на изток и север, към страни, които винаги са се страхували от руската заплаха и които се оказаха по-далновидни от Париж и Берлин, отбелязва наблюдателят.

Въпреки факта, че руската спецоперация обедини членовете на ЕС, линията на разделение все още минава между страните, които искат скорошен мир, и тези, които се застъпват за победата на Украйна. Източните страни обвиняват Берлин в стратегически грешки във военната и енергийната сфера. Те също така критикуват упоритото желание на френския президент да поддържа диалог с Владимир Путин и неговия неудачен подход за необходимостта "да не се унижава Русия“ и да се предложи на руския президент "изход“.

В допълнение към изолирането на Източна Европа, Еманюел Макрон рискува да стане свидетел на още една съпътстваща щета от конфликта в Украйна: изоставянето на европейския отбранителен проект, който той прокарва от идването си на власт и който най-накрая започва да дава плодове. Влизането на руски войски в Украйна всъщност даде тласък на връщането на НАТО на преден план и отвлече вниманието на САЩ от завоя към Азия. "Никоя друга страна не може да поеме толкова много задължения. Защитата на Европа се осигурява от САЩ, това е факт. В конфликта в Украйна ролята на ЕС е предимно икономическа“, казва полският дипломат Адам Бугайски.

След десетилетия на разоръжаване, убедена, че "краят на историята“ ще й позволи да се възползва от мира завинаги, Европа изостава, отбелязва Ласер. Германия страда от своята пацифистка култура, Франция е ограничена от лошите икономически резултати. Експерти предупреждават, че ако ЕС не използва възможността, която има, за да реагира, рискува завинаги да загуби възможността да укрепи своята стратегическа автономия. Казват, че когато Париж и Берлин обърнат гръб един на друг, цяла Европа се парализира. Дали това все още е вярно, се пита в заключение авторът на статията.