Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Преди три седмици кораби на руския военен флот са се опитали да блокират изхода на американския самолетоносач "Хари Труман“ от Адриатическо море, разкри в интервю пред римския ежедневник La Repubblica адмирал Джузепе Каво Драгоне, представител на Върховния щаб на отбраната на Италия.

Според реконструкцията на италианския всекидневник на 22 юли руски кораби са блокирали входно-изходния път от Адриатическо море, за да се опитат да попречат на движението на американския самолетоносач. Това е довело до покачване на напрежението и поредица от маневри на кораби на НАТО и Русия в района.

"Средиземноморските страни ще трябва да свикнат с руските военни кораби“

В интервюто адмиралът заявява, че веднага щом руските военни кораби са навлезли в Адриатическо море, той е мобилизирал най-близките части. Италианската фрегата "Бергамини“ е последвала руския миноносец "Адмирал Трибук“, а фрегатата "Марсилия“ е последвала руския крайцер "Варяг“. Освен това над тях постоянно прелитат хидросамолети P72, а след това е пристигнала фрегатата "Либезио“.

"Средиземноморските страни ще трябва да свикнат с руските военни кораби в Средиземно море и тяхната конкуренция с военноморските сили на Северноатлантическия пакт“, казва 65-годишният италиански адмирал.

Драгоне припомня, че "на 31 юли Путин подписа документ, в който определя Средиземно море стратегическа зона, която ще бъде център на конфликта с НАТО и руснаците постоянно ще поддържат там стабилни военноморски сили“. Той добавя, че "руснаците ще бъдат особено агресивно ангажирани в Близкия изток и Африка, където искат да създадат база в Судан и отново ще се опитат да започнат операции в Египет, Либия и Алжир“.

"Вниманието на Русия вече не е насочено само към източното Средиземноморие, но и към Централното. Ето защо, след събитията в Адриатическо море, наредих промяна в позицията ни за морска сигурност. Операция Safe Sea сега се превърна в Safe Mediterranean и нашите патрули се разшириха, за да покрият целия басейн, а не само зоните, които са най-близо до Италия. Това е единственият начин да се контролира ситуацията“, казва италианският адмирал.



"Руският крайцер беше на по-малко от 100 километра от американския“

La Repubblica пише, че командирите на НАТО са реагирали незабавно на руските ходове в Адриатическо море, с което са искали да покажат, че няма да се откажат от контрола над т. нар. Отрантска врата, прохода от Йонийско до Адриатическо море. В края на юли руският крайцер "Варяг“ се е доближил на по-малко от 100 километра от американския крайцер "Форест Шърман“.

Корабите са се доближили от двете страни на нос Санта Мария ди Леука, руският от страната на Адриатическо море, а американският от страната на Йонийско море. Малко по на юг е бил и "Хари Труман“ със своя ескорт.

На 31 юли Global Hawk, един от най-големите американски шпионски самолети, е патрулирал над Йонийско море в продължение на часове.

Адмирал Каво Драгоне твърди, че сега ситуацията е много по-напрегната, отколкото по време на Студената война.

"В Средиземно море има постоянна конкуренция. Старата идея за мир вече не съществува. Преминава се направо от конкуренция към криза, която заплашва да се превърне в конфликт, смята той. "През април две от техните подводници от клас "Кило“ се приближиха до флота на НАТО в Йонийско море, но италианските фрегати ги забелязаха на първия ден. Десет дни ги държахме на сонар, след което френска ескадра смени нашата. В подводниците те чуват нашия сонар да им казва "пинг“ и така правят карти – разбраха, че не могат да излязат извън контрол, затова напуснаха“.

Италианският адмирал казва, че "руските действия в Адриатика не са нищо друго освен рутинна дейност, предизивкана от позицията на НАТО по отношение на украинската криза“. Той казва, че те "усещат“ формирането на американския флот и измерват реакцията му.

"Следвахме ги и изучавахме движенията им. Това са ситуации, в които не е ясно кой кого преследва. Изпратихме и подводницата "Лонгобардо“, която охраняваше района. Снимките, направени от перископа, показват колко близо е била тя до руските части“, завършва Драгоне.

Превод и редакция: Иван Христов