Ковачевски иска в България да бъде избрано правителство, ориентирано към принципите на ЕС
©
Отговаряйки на журналистически въпрос за изборите в България, Ковачевски заяви, че Северна Македония вярва, че едно европейско правителство в София ще отстоява всички тези принципи, така както Словения отстоява членството на всички държави от Западните Балкани в ЕС, защото е "единствената алтернатива за икономически просперитет на всички граждани на нашия регион“. Той подчерта, че отношенията на Северна Македония с България се основават на институционална комуникация.
"Това означава комуникация между правителство и правителство, институции с институции, президент с президент... Ако погледнем назад, голям брой въпроси, които бяха ключови за гражданите и за справяне с кризата, бяха обсъдени и с президента и правителството на България, като непрекъснатото снабдяване с газ, либерализацията на пазара за доставка на газ у нас, който минава през България, непрекъсната работа на трансграничните съоръжения за доставка на електроенергия през цялата зима, в момент, когато имаше недостиг на електроенергия , което също беше договорено и спазено, както и сътрудничество в много области“, отбеляза Ковачевски.
Премиерът на РСМ допълни, че има "един проблем и той е, че няма политическа воля в България, защото се работи със служебно правителство от доста време“.
Министър-председателят на Словения на свой ред заяви, че е добре, че изборите в България вече са минали, защото "чувствителните въпроси не се решават на избори“.
"В момента България все още няма правителство, но каквото и да бъде назначено, ще имаме диалог и това е смисълът на европейската интеграция. И днес България е наясно, тъй като много иска да влезе в Шенген, как е, когато някой те изключи от процедурата, когато имаш право на по-нататъшна европейска интеграция. Вярвам, че ще има разбирателство по въпроса за Северна Македония. Мисля, че това е ясно послание, че няма друг път за България и Северна Македония и че става дума за един и същи процес, а не за два процеса“, подчерта Голоб.
Той добави, че конституционните промени, които са условие за продължаване на преговорите на Северна Македония с ЕС, са насочени към подобряване на положението на малцинствата в страната.
"Бяхме информирани, че имате една от най-модерните системи за защита на малцинствата в Европа и вярвам, че с радост ще разпространим тази информация във всички европейски среди. Северна Македония е сред най-напредналите, ако не и най-напредналите, и страната иска да остане на този път. В същото време с пълноправното си членство в ЕС тези малцинства ще получат достъп до родните си държави“, изрази увереност Голоб.
Ковачевски посочи, че Европа се намира в изключително деликатен и уникален геополитически момент с оглед войната в Украйна и Северна Македония още от първия ден се присъедини към външната политика на ЕС и като член на НАТО, участва в подкрепата на демократична независима страна, която е била нападната от по-големия си съсед. Това, добави той, само показва, че Северна Македония, както винаги, е от правилната страна на историята.
"Ние сме правителство, което през последните пет години затвори всички отворени въпроси със съседните държави. Ако погледнете отношенията ни със съседна Албания, това са отношения, в които няма открити въпроси. Ако погледнете отношенията със Сърбия, последният голям проблем, който съществуваше между Северна Македония и Сърбия, беше решен с признаването и приемането на МПЦ в канонично единство със СПЦ. И вчера, заради това, заедно с министър-председателя на Албания и президента на Сърбия, заедно като страни членки на "Отворени Балкани“, който се основава на същите принципи като ЕС и е насочен към икономическо сътрудничество и интеграция на трите страни в ЕС, успяхме да присъстваме на най-големия панаир в Италия, което нямаше да е възможно, ако се бяхме опитали да присъстваме поотделно. Отношенията с Гърция също са на изключително високо ниво“, заяви Ковачевски.
Той спомена Охридското рамково споразумение, което гарантира функционираща мултиетническа демокрация, Преспанското споразумение, което отвори вратите за членство в НАТО, както и приемането на европейското предложение, основано на Договора за добросъседство с България, за започване на преговори с ЕС.