Денят "Д" в македонския парламент дойде и си отиде, а ключовите въпроси останаха без отговор. 70-те гласа в началото на дебата потвърдиха това, за което предупреждаваха анализатори и политически наблюдатели - че правителството няма да получи подкрепата на парламента за конституционните промени. Казваме - ключовите въпроси останаха без отговор - защото опозицията, откъдето трябва да дойдат останалите гласове до две трети мнозинство, се въздържаше от пламенни речи, но тишината звучеше по-силно от обръщение от трибуната. По тази тактика можете да разпознаете увереността им, че нямат нужда от пламенна опозиция в парламента, след като вече напълно са овладели терена навън, пише македонската редакция на Deutsche Welle в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Пламът, с който Ковачевски се обърна към парламента и последвалата пресконференция показаха, че правителството ще продължи да търси подкрепа за конституционните промени. Но дали ще посмее да влезе в процеса на гласуване в парламента, който, ако завърши с фиаско, може да я изложи на риск от предсрочни избори, засега можем само да гадаем.

Причината за несигурността на правителството е драстично променената среда в страната, тъй като след приемането на френското предложение и преговорната рамка в парламента, гражданското недоволство тласна Македония драстично надясно. Защитата на националните интереси изведнъж стана тема номер едно в държавата. Развива се феномен, невиждан досега у нас, нито в моментите, когато се договаряше Рамковото споразумение след конфликта през 2001 г., нито в периода, когато беше сключен Преспанският договор.

Ситуацията се движи в обратна от желаната посока. Вместо да се създава консенсус за конституционни промени, бавно се създава и консолидира консенсус срещу конституционните промени. Центърът на този консенсус е опозиционната ВМРО-ДПМНЕ - бивша пробългарска партия, от чиито редици излязоха много македонски граждани, които сега се декларират като българи. Става очевидно, че лявоцентристката коалиция на премиера Димитър Ковачевски е притисната в ъгъла и не може да управлява процеса по приемане на конституционните промени и изпълнение на поетото от преговорната рамка задължение.

Български провокации

Има много причини за това състояние, но ние ще се спрем на най-важните. На първо място са българските провокации, които не спират от деня, в който Северна Македония прие под български и международен натиск преговорната рамка за евроинтеграционния процес. Първата и най-голяма провокация несъмнено беше Декларацията срещу македонския език, която София внесе в ЕС в моментите, когато в Брюксел се провеждаше първата междуправителствена конференция между Съюза и Македония - акт, с който Скопие и София трябваше да заровят томахавката и да обърнат нова страница в отношенията. В декларацията се посочва, че създаването на македонския език се основава на българския книжовен език и че "всяко позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални документи и изявления на ЕС не трябва да се тълкува като признаване на македонския език от Република България“. Обществеността в Македония го прие като обида и добре обмислен удар в деня, когато ЕС отбеляза премахването на българското вето срещу Македония.

Последва драмата около Християн Пендиков и поредицата от стъпки на българския държавен глава, който изпрати самолет да го "евакуира“, тъй като според официална София бил обект на омраза заради "българското си самосъзнание“. Драмата завърши с тържествено връчване на българско гражданство на охридчанина и "цистерна" от сълзи, проляти от ръководството на България за малтретирането му в Македония. България не спира да обижда чувствата на македонския народ, като упорито кръщава българските културни клубове в Македония на имена на противоречиви личности с негативна роля в нашата история като Ванче Михайлов и цар Борис Трети . В същото време президентът Румен Радев провокативно обяви, че страната ни трябва да впише "сънародниците на Гоце Делчев“ в Конституцията, представяйки македонския великан като българин.

Тези и някои други провокации предизвикаха радикализация от страна на Македония с риторика срещу България, но и срещу международната общност, която посредничи между Скопие и София за изглаждане на различията.

Но българските провокации са само част от причините за резкия завой надясно във вътрешнополитическия курс. Другата причина е, че международната общност не застана твърдо зад Македония след приемането на Преспанския договор. Недоволството, което кипеше след смяната на името, избухна в открит национализъм след българското искане за конституционни промени и убеждението, че великите сили, приели българските аргументи, си играят с националните чувства на македонския народ.

Средата става все по-сложна

Страстите бяха допълнително нажежени от изказването на Ковачевски, че руски ботове, анализатори и някои политици са били платени срещу промените в конституцията, което допълнително усложни атмосферата и нажежи съпротивата срещу тях, налявайки още повече гориво в разгорещената риторика. Нервността на премиера дотолкова се отразява на терена, че в момента е ясно, че консенсусът по конституционните промени е непостижим не само в парламента, но и извън политическото поле.

Това сякаш изненада международната общност, за разлика от референдума за Преспанското споразумение през 2018 г., когато дойдоха политически фигури от най-големия европейски мащаб като канцлера Ангела Меркел, тогавашния германски министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, италианския началник на отбраната, австрийския министър-председател, министрите на външните работи на Люксембург и Нидерландия, а от Съединените щати министърът на отбраната и помощник-държавният секретар по европейските въпроси, сега това не е така.

На въпрос дали е възможно френският му колега Еманюел Макрон да посети Скопие преди евентуалното гласуване на конституционните промени, македонският президент Стево Пендаровски отговори, че ще дойде само "ако има определени шансове за успех".

Но не е трудно да се предположи, че телефоните на американските и европейските столици са в интензивна връзка с техните посолства в Скопие в опит да проучат дали е възможно да се промени климатът. Проблемът е, че според социологическите проучвания дори 80 на сто от македонците са против промяната на конституцията, за да бъдат въведени българи, а на политическото поле, освен че са против 89 на сто от привържениците на ВМРО-ДПМНЕ, този процент е и висок в лагера на управляващата СДСМ - 59 на сто .

Това оставя твърде малко пространство за маневриране на Ковачевски и го прави сигурен губещ на изборите, когато и да се случат. В същото време движението на държавата вдясно подхранва амбициите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която социологическите проучвания вече сочат като победител на предстоящите избори. Тази консервативна партия в миналото имаше малък или никакъв принос за външното позициониране на държавата и реализирането на двата стратегически интереса – членството в ЕС и НАТО, така че оттук нататък тяхното управление на Преговорната рамка може да бъде поставено под въпрос в контекста на на обещанието да я променят, което според всички изявления, е невъзможно.

Македония е на път да влезе в нова криза с епилог, който засега никой не може да предвиди.