В навечерието на формирането на ново сръбско правителство Западът не само засили натиска върху Белград, настоявайки да се присъедини към санкциите срещу Руската федерация, но за първи път обвърза този въпрос с продължаването на преговорите за интеграция на Сърбия в ЕС. Това доведе до известна промяна в позицията на сръбските лидери, пише руското издание "Коммерсанть“.

Вицепремиерът Зорана Михайлович обвини Русия, че "води завоевателна война“ и се изказа в полза на това Сърбия "да вземе решение и да координира своята политика с ЕС“. Не изключи въвеждането на антируски санкции от Белград и президента Александър Вучич.

Свързване на продължаването на преговорите за интегриране на Сърбия в ЕС с присъединяването на Белград към санкциите срещу Руската федерация поиска миналата седмица от комисията по външна политика на Европейския парламент. "Напредъкът в преговорите за присъединяване на Сърбия трябва да бъде възможен само ако тази страна се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия“, се казва в документа, приет от комисията, който съдържа и изискване за преразглеждане на разпределението на всички субсидии от ЕС за Сърбия в противен случай.

Искането на Европейския парламент беше направено веднага след публикуването на доклада на Европейската комисия за 2022 г. за преговорите със Сърбия. Там се отбелязва "значителен спад“ в нивото на съгласуваност между сръбската външна политика и политиката на ЕС. През последните две години той е паднал от 64% на 45%, а Сърбия остава единственият кандидат за ЕС, който не се е присъединил към санкциите срещу Руската федерация. "След пълномащабното руско нахлуване в Украйна това придоби все по-голямо значение за цяла Европа и нейните граждани“, припомни представителят на ЕС в Сърбия Емануеле Жофре в събота.

Исканията на Запада изглежда са дали ефект.

Миналата седмица Сърбия подкрепи резолюция на ООН, която осъжда Руската федерация за провеждането на референдуми за присъединяване на четири украински региона. Промени се и риториката на сръбските лидери.

"Нямам дилема относно сръбската позиция. Мястото на Сърбия е в Европа. Официално или не, пряко или косвено, Сърбия декларира, че вървим към европейска интеграция. Затова трябва да координираме политиката си с ЕС... Никой не казва, че повече няма да имаме приятели в Руската федерация, но, от друга страна, нейната политика е практически грабителска и това не може да бъде подкрепено“, заяви вицепремиерът и министър на енергетиката на Сърбия Зорана Михайлович, обяснявайки, че решението за санкции срещу Руската федерация ще бъде взето от новото правителство на страната, което трябва да бъде сформирано преди края на октомври.

Няколко дни по-късно вицепремиерът разви темата, като всъщност потвърди, че гръмкото й изказване за Русия не е случайно. "Русия не води освободителна, а завоевателна война. В такава ситуация трябва да имаме ясна позиция и да определим мястото си за следващите сто години“, отбеляза Зорана Михайлович в интервю за сръбската "Първа ТВ“.

Сръбският президент Александър Вучич също не изключва налагане на антируски санкции от Белград.

В обръщение към нацията миналата седмица той каза, че "Белград ще запази сегашната си позиция да не налага санкции срещу Русия, докато щетите за Сърбия не станат значително по-големи и докато не трябва да приемем различна реалност“.

Преди това Александър Вучич не е правил подобни изявления. А източници на "Коммерсанть“, запознати с позицията на сръбското ръководство, обърнаха внимание на факта, че след срещата на президента с руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко на следващия ден, съобщението от президентската пресслужба е "необичайно хладно“ и не съдържа "традиционни уверения, че няма да бъдат наложени санкции“ срещу "братска“ Русия.

Сръбските експерти нямаше как да не забележат новата риторика на сръбските лидери по отношение на Русия, пише изданието. Страхиня Суботич от белградския Център за европейска политика вижда това като "подготвяне на гражданите на Сърбия за неизбежното, а именно, че Европа ще се превърне в континент, от който Русия и Беларус ще бъдат изключени“. "Ако не искаме да останем черна овца на европейския континент, всеки мъдър политик ще разбере, че въпреки че има определена цена за налагане на санкции срещу Русия, има и цена за некоординиране на политиката със санкциите на ЕС“, казва сръбският експерт.

В събота руското външно министерство съобщи, че по време на престоя си в Белград на 13-14 октомври заместник-министърът на външните работи Александър Грушко е бил приет от сръбския президент Александър Вучич, разговарял е с външния министър Никола Селакович и се е срещнал с вътрешния министър Александър Вулин.

Подробности за срещите и преговорите не се съобщават, в съобщението се казва само, че "са обсъдени въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху укрепването на руско-сръбското стратегическо партньорство в контекста на разрастващата се световна криза“.

Необявената визита на Александър Грушко в Белград всъщност се състоя вместо планираната за 6-7 юни визита в сръбската столица на руския външен министър Сергей Лавров, която беше отменена буквално в последния момент. Официално - заради отказа на съседните на Сърбия страни да предоставят коридор на самолета на руския министър, включен в санкционния списък на ЕС. Неофициално - защото Сърбия, страхувайки се от натиск от Запада, "не се интересуваше особено“ тогава от пристигането на ръководителя на руското външно министерство, отбелязва изданието.

Любопитно е, че този път руското външно министерство първо съобщи за посещението на Александър Грушко в Белград. Сръбските власти не казаха нито дума за това през целия престой на високия руски гост, пише още "Коммерсанть“.