Германският народ ще реши бъдещето на най-голямата държава в ЕС и най-голямата, макар и затруднена икономика в блока за следващите четири години на предсрочни парламентарни избори на 23 февруари. Оставава седмица до изборите и Euronews представя обширна публикация за това как Германия стигна до тези предсрочни избори, кои са основните политически съперници в предстоящата изборна битка.

Защо Германия отива на предсрочни избори?

Първоначално изборите бяха насрочени за 28 септември, но бяха преместени много по-рано, след като коалицията на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), Свободната демократическа партия (СДП) и Зелените, която ръководеше Германия от 2021 г., се разпадна през ноември.

Коалицията се разпадна поради икономическите предизвикателства и предизвикателствата пред сигурността в страната, но също така и заради собствените си идеологически различия – кулминацията бе когато канцлерът Олаф Шолц уволни финансовя министър Кристиан Линднер (СДП) заради разгорещен бюджетен дебат.

След това Шолц свика вот на доверие в парламента. Той бе гласуван, това постави началото на процес, който доведе до насрочване на предсрочни избори за 23 февруари.

Необичайно кратката предизборна кампания бе белязана от интензивен дебат за миграцията и сигурността след две атаки в градовете Магдебург и Ашафенбург, в които заподозрените бяха от Саудитска Арабия и Афганистан.

Междувременно дясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) за първи път се включи в приемането на предложение в парламента, което предизвика остра реакция и протести в цялата страна. Партията призова за драстично преразглеждане на миграционните правила.

Шолц и Мерц обещават да не си сътрудничат с крайнодесните

На фона на предизборната треска икономическите перспективи на Германия остават мрачни. Новото правителство ще наследи икономика, която се свива две поредни години, обременена от бюрокрация, нарастващи разходи за енергия и някога решаваща автомобилна индустрия, която се бори да отговори на търсенето на електрически превозни средства.

Кои са основните кандидати и какви са техните политически приоритети?

Фридрих Мерц (ХДС)

Кандидатът, който в момента е фаворит на тези избори, е Фридрих Мерц от Християндемократическия съюз (ХДС).

Последните социологически проучвания показват, че ХДС води с 30 процента, значителна преднина от 10 процентни пункта пред АзГ, която е на второ място. Самият Мерц също е фаворит в надпреварата за канцлер според социологическите проучвания с комфортните 32 процента.

Неговата партия се застъпва за намаляване на данъците, реформа в армията и радикално преразглеждане на правилата за миграция и убежище в страната - предложение, което предизвика хаос в Бундестага седмици преди изборите.

Мерц – бивш инвестиционен банкер и някогашен съперник на предишния лидер на своята партия Ангела Меркел – представи "Дневен ред 2030“, който има за цел да съживи германската икономика. Той планира да намали корпоративния данък върху доходите до 25 процента и да повиши прага, когато най-високият данък върху доходите започне да се прилага от около 67 000 евро на 80 000 евро.

Неговата партия предлага инвестиране във вътрешната сигурност на Германия, оборудване на така наречените "опасни зони" със системи за наблюдение. Те искат да продължат да харчат най-малко 2 процента от БВП за отбрана, да подобрят армията, включително въвеждане на някаква форма на задължителна военна служба, и да продължат да предоставят помощ на Украйна.

Олаф Шолц (ГСДП)

Сегашният канцлер Олаф Шолц от (ГСДП) държи трето място в социологическите проучвания от няколко месеца, като последното проучване нарежда партията с 15 процента подкрепа. Самият Шолц също е трети в списъка на фаворитите сред германските гласоподаватели за канцлерския пост с цели 18 процента, според социологическите проучвания.

Популярността на партията е намаляла в сравнение с последните избори в Германия през 2021 година, когато тя спечели първо място с 25 процента от гласовете. Спадът в подкрепата до голяма степен е следствие от ръководенето на непопулярна и конфликтна управляваща коалиция.

За разлика от останалите партии, социалдемократите се застъпват за реформа на "дълговата спирачка“, която вижда това като средство за насърчаване на публичните инвестиции и инвестициите в инфраструктура.

Партията подкрепя сегашната германска система за социално осигуряване, но подчертава, че тя ще увеличи натиска върху дългосрочно безработните да си намерят работа. За да помогне на работниците с ниски доходи, тя предложи увеличаване на националната минимална почасова заплата от 12,41 евро на 15 евро.

Партията затвърди позицията си по отношение на имиграцията и заявява, че иска да ускори депортирането на отхвърлени търсещи убежище лица и да запази граничния контрол на сухопътните пунктове. Въпреки това иска да запази своя закон за гражданството, който позволява двойно гражданство и улеснява идването на ИТ експерти и други квалифицирани специалисти в Германия от чужбина.

Шолц бе критикуван по време на предизборната кампания за блокиране на помощта за Украйна, позовавайки се на липсата на налични средства. Въпреки това Украйна е важна част от предизборната платформа на партията и партията предлага да подкрепи страната с оръжия и оборудване, както и визията на украинския президент Володимир Зеленски за мирно споразумение. ГСДП иска да продължи да харчи най-малко 2 процента от БВП за отбрана, което постигна миналата година, и да задълбочи интеграцията в ЕС.

Алис Вайдел (АзГ)

Кандидатът на "Алтернатива" за Германи Алис Вайдел се озова в светлината на прожекторите поради неочакваната си връзка с технологичния милиардер Илон Мъск. Бившата икономистка, която говори свободно китайски и живее с партньорката си в Швейцария, в момента е на четвърто място като потенциален канцлер с 13 процента подкрепа, докато нейната партия е на второ място с 20 процента от гласовете, според проучванията.

Партията е приятелски настроена към Русия, като призовава за прекратяване на санкциите срещу Русия и премахване на военната помощ за Украйна. Тя също така се застъпва за въвеждане на задължителна военна служба и увеличаване на разходите за отбрана.

АзГ и Вайдел отдавна критикуват Европейския съюз и смятат, че Германия трябва да напусне блока, който според тях трябва да бъде сведен до зона за свободна търговия.

Партията също иска да оттегли Германия от международните споразумения за климата, да въведе отново ядрената енергия и да поднови газопровода "Северен поток“ за внос на руски газ.

Робърт Хабек (Зелените)  

Партията на Зелените се нарежда между трето и четвърто място - с равен брой гласове с ГСДП. Роберт Хабек, бившият вицеканцлер, е на второ място като предпочитан лидер на страната - с 24 процента - според последните проучвания.

Зелените, подобно на СДПГ, искат да въведат специален публичен фонд за дългово финансиране, който да модернизира инфраструктурата на Германия и да доведе страната до нулево нетно потребление. Тя предлага също така да се реформира дълговата спирачка, за да се насърчат повече инвестиции.

Партията отстъпи от някои от твърдите си политики в областта на климата и иска да изгражда въздушни електропроводи вместо по-скъпите подземни кабели. Тя също така иска да намали данъците върху електроенергията в ЕС и да покрие разходите за мрежови такси.

По отношение на миграцията Зелените искат да създадат експертна група, която да дава съвети при вземането на политически решения, и се противопоставят на възлагането на процедури за предоставяне на убежище на трети държави.

Партията на Хабек изглежда е изоставила пацифизма си от миналото и сега подкрепя изразходването на 2 процента от БВП за отбрана на страната. Зелените също така искат да насърчат повече съвместни поръчки на оръжие в ЕС и подкрепят присъединяването на Украйна към НАТО.

Партията настоява за реформи в ЕС, които да заменят единодушието с решения, вземани с мнозинство, и да намалят финансирането на членове, които подкопават върховенството на закона. Тя също така смята, че ЕС трябва да се снабдява със собствени финансови ресурси.

Сара Вагенкнехт (БСВ)

Алиансът "Сара Вагенкнехт“ (БСВ), основан миналата година от Сахра Вагенкнехт и други лица, отцепили се от Лявата партия, първоначално се радваше на силни резултати както на европейските, така и на държавните избори в Германия, но напоследък събира между 4 и 6 процента гласове.

Партията се нарича "единствената партия на мира“ в германския парламент и заявява, че отхвърля настоящото "натрупване на оръжия“, както и доставките на оръжия в конфликтни зони, включително в Украйна.

Сара Вагенкнехт иска евтина енергия, включително от Русия. Партията заявява, че се противопоставя на санкциите срещу Русия, които нейният лидер Вагенкнехт определи като "нямащи нищо общо с войната в Украйна“.

В предизборния ѝ манифест се предлага да се подходи сериозно към изменението на климата, но "да не се изгубим в случаен активизъм и да изгорим милиарди евро от парите на данъкоплатците в този процес“. Подобно на ХДС, БСВ иска да отмени закона за отоплението на отиващото си правителство.

От друга страна БСВ предлага повишаване на минималната работна заплата, насърчаване на гражданското осигуряване пред частното и задължителното здравно осигуряване и намаляване на миграцията.

Тя се застъпва за "кабинет на експертите“, който да съветва при вземането на политически решения.

Кристиан Линднер (СДП/СвДП)

Безцеремонното уволнение на бившия финансов министър на Шолц Кристиан Линднер след остър спор за бюджета на практика доведе до разпадане на управляващата коалиция. Оттогава насам неговата про-бизнес партия СДП постоянно се нарежда на ниво от 4 процента.

Фискално консервативната СДП се противопоставя на реформата на дълговата спирачка - несъгласие, което доведе до уволнението му. Партията иска да намали корпоративния данък до под 25 процента и да намали ДДС за храната в ресторантите до 7 процента.

Тя се стреми да затегне правилата за отпускане на обезщетения за безработица и да намали помощите за тези, които не могат да докажат, че активно търсят работа.

Тя иска да отложи с пет години постигането на целите на Германия за неутралност по отношение на климата, както и да съживи атомните електроцентрали и да разшири местния добив на природен газ.

Линднер и неговата партия искат да намалят Европейската комисия и да подкрепят гласуването с мнозинство по външните въпроси и въпросите на сигурността на блока. СДП предложи пренасочване на средства от помощта за развитие на Германия към вътрешни интереси.

По отношение на миграцията партията предлага правомощията за депортиране да се отнемат от германските провинции и да се прехвърлят на федерално ниво.

Партията подкрепя изпращането на ракети Taurus с далечен обсег на действие в Украйна - позиция, която Шолц многократно е отхвърлял - и иска създаването на германска доброволческа армия.

Борислава Благоева