"Когато в рамките на едно десетилетие над половин милион души избягат от Албания и Косово, политиците търсят "спасение" в реториката за обединение. Те говорят едно пред албанците и друго в Брюксел и Вашингтон. На голямата сцена на световната политика те подписват всеки договор за отказ от промяна на границите, докато на малката местна сцена говорят големи думи. Трудно ли е да се разбере тази пародия? Не точно“, пише анализаторът Енвер Робели в материал за най-авторитетното прищинско издание Koha Ditore.

Отвъд теоретичните наблюдения за обединението на албанците, което предполага обединението на Република Косово с Република Албания, трябва да се има предвид това: и Косово, и Сърбия са гарантирали неприкосновеността на границите и са го направили чрез всички международни споразумения . Там се казва, че Косово декларира своята държавност със свободната воля на мнозинството от своите граждани. Не се казва, че това е измама за международната общност да се направи Косово независимо, за да се присъедини към Албания.

Желанието за обединение идва по-скоро в резултат на разочарованието в тези страни от престъпността и корупцията, отколкото от ясна визия за това какво предполага това обединение, доколко е възможно или до какво ще доведе в албанското пространство, особено в политически смисъл. Може ли да си представим обединението на Косово с Албания с настоящите граници на Косово? Желанията са едно, а реалността - друго.

Обединението на една нация на Балканите би събудило апетитите и на другите, независимо какво мислят албанците. Германия и Австрия живеят близо една до друга без никакви проблеми. Защо това трябва да е толкова трудно в случая с Косово и Албания? Не е. Косово е бе използвано злонамерено от популисткия парад в Тирана (и управляващата партия в Косово също има някои "заслуги“ за това).

Реториката на политиците по темата за обединението е празна. Ще имаме общ президент, казваше премиерът на Албания през 2018 г. Питал ли е някой за това? Това не е шега. Или може би е така, защото от една страна казвате "обединение, обединение“, а от друга страна Тирана е подписала всички международни договори за ненарушимост на границите (ОССЕ, НАТО, процесът на европейска интеграция). Косово направи същото.

Вместо реториката за обединение е по-добре да се говори за решаващи въпроси: защо и в двете страни свободата има смисъл само за малък "елит“, който разделя, краде и присвоява ресурси, докато останалите хора страдат от неравенство? Разделението вече се случи: "елитите" живеят отделно от гражданите, живеят в "специални села" близо до градовете, далеч от "лумпенпролетариата", който вижда света на богатите само когато отиват да доставят пица, прясна риба или за ремонт на електричество или канализация. Тъй като никой не се занимава с това огромно социално разделение, политиците намериха своята тема, за да забавляват хората: те казват обединение тук, но говорят съвсем различно в Брюксел и Вашингтон. Трудно ли е да се разбере тази пародия?“

Превод и редакция: Иван Христов