Китай е домакин на третия международен форум, посветен на водещата политика на президента Си Дзинпин - инициативата "Един пояс, един път", която през последните 10 години изгради инфраструктура на всички континенти, като натовари някои по-малки държави с дългове, пише Associated Press.

Форумът събира в Пекин много дипломати, включително най-малко 20 държавни и правителствени ръководители, предимно от развиващите се пазари в Югоизточна и Южна Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка.

Ето някои от ключовите лидери, които посещават Пекин, и преглед на участието на техните държави в проектите на "Един пояс, един път".

На 17 октомври руският президент Владимир Путин кацна в Пекин по време на първото си пътуване извън бившия Съветски съюз, след като през март Международният наказателен съд издаде заповед за ареста му заради предполагаемото му участие в масовото отвличане на деца от Украйна.

Посещението на Путин подчертава икономическата и дипломатическата подкрепа на Китай за Москва на фона на изолацията, предизвикана от войната в Украйна. В интервю за китайската държавна медия преди посещението си Путин описа проектите на инициативата, които САЩ нарекоха "дългов капан" за по-малките държави - като "желанието на Китай за сътрудничество" на световната арена.

Русия се стреми да пренасочи търговията си към Азия, след като беше изключена от Европейския съюз заради войната в Украйна. Търговията между Китай и Русия нарасна с 30% през първата половина на годината и се очаква да надхвърли 200 млрд. долара (370.41 млрд. лева) през тази година, според руското правителство. Един от приоритетите на Русия по отношение на съвместните инфраструктурни проекти с Китай е изграждането на газопровода "Силата на Сибир-2", който трябва да премине през Монголия и да даде възможност на Москва да продава повече природен газ на Китай.

Президентът на Шри Ланка Ранил Викремесингхе

Шри Ланка, заедно със Замбия, е една от страните, които не изпълняват задълженията си към Китай и други международни кредитори. Бившият президент на страната, Готабая Раджапакса, се оттегли през юли 2022 г. на фона на протести заради рязко покачващата се инфлация и тежката икономическа криза. Шри Ланка получи достъп до китайско финансиране за изграждане на магистрали, пристанище, летище и въглищна електроцентрала, като натрупа дълг от 7 млрд. долара (12.96 млрд. лева). Като част от усилията си да се разплати с Пекин, Коломбо му предаде контрола върху стратегическо пристанище, в ход, често споменаван от критиците на "Един пояс, един път" като пример за китайската дипломация на "дълговия капан".

Миналата седмица Шри Ланка постигна споразумение с Китайската банка за внос и износ за покриване на около 4,2 млрд. долара (8.15 млрд. лева) от този дълг като част от по-широк план за преструктуриране, включващ сделки с други международни кредитори, включително Индия и Япония.

Президентът на Шри Ланка Ранил Викремесингхе, който встъпи в длъжност миналата година, участва във форума в рамките на първото си официално пътуване до Китай.

Президентът на Кения Уилям Руто

Един от ключовите проекти  в Африка е железопътната линия Момбаса-Найроби, която се простира на 592 км и свързва най-голямото пристанище на Кения с нейната столица. Открит през 2017 г., Китай изтъква проекта като успешен, заявявайки, че той е подпомогнал икономическия растеж на Кения. Но работата по втория участък от железницата, който трябваше да достигне до съседна Уганда и да обслужва други държави без излаз на море, спря, след като Кампала се отказа и вместо това избра партньорство с турска фирма. По национални данни Кения дължи на Китай около 6 млрд. долара (11.11 млрд. лева).

Президентът на Индонезия Джоко Уидодо

В Югоизточна Азия един от най-значимите проекти в областта на "Един пояс, един път" е изграждането на високоскоростна 142-километрова железопътна линия, която свързва столицата на Индонезия Джакарта с икономическия център Бандунг. Индонезийският президент Джоко Уидодо откри финансирания от Китай проект на стойност 7,3 млрд. долара (13.52 млрд лева) по-рано този месец.

Очаква се той да се срещне със Си и да обсъди план за удължаване на железопътната линия с около 700 км до град Сурабая, както и нови потенциални инвестиции в проекти за възобновяема енергия и търговия.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан е единственият държавен или правителствен ръководител от ЕС, който ще присъства на форума. Миналия месец унгарските медии съобщиха, че подкрепеният от Китай железопътен проект, свързващ Будапеща с Белград, е попаднал в затруднение и Китай ще спре финансирането. По-рано този месец китайският външен министър Ван И заяви пред унгарския си колега, че проектът ще продължи да се изпълнява по план.

Участието на Орбан като единствен лидер на ЕС на събитието е в контраст с изданието на форума през 2019 г., когато тогавашният италиански министър-председател Паоло Джентилони присъства точно когато Италия официално се присъедини към инициативата. Тази година Италия сигнализира за намерението си да се оттегли от схемата, тъй като големи инфраструктурни проекти, подкрепени от Китай, не са се осъществили, а търговският дефицит на Италия с Китай се е увеличил повече от два пъти, до 48 млрд. евро (92.60 млрд. лева), от 2019 г. насам.

Президентът на Аржентина Алберто Фернандес също пристигна в Пекин във вторник. Аржентина е една от страните, които се присъединиха към "Един пояс, един път" сравнително скоро, през 2022 г., като търси китайски инвестиции в области като железопътния транспорт, ядрената енергия, слънчевата и водната енергия, селското стопанство и цифровата инфраструктура. Аржентина поиска от Китай да финансира изцяло нова атомна електроцентрала на стойност 8,3 млрд. долара (15.37 млрд. лева).

Според експертите фокусът на Китай в Латинска Америка е насочен към зелените технологии и добива на полезни изкопаеми. Китайски компании участват в десетки проекти за добив на литий в Аржентина и Чили.

Във форума участва и президентът на Сърбия Александър Вучич, съобщиха сръбските медии. 

По-рано Associated Press съобщи, че сирийският президент Башар Асад също ще присъства.