Китай изстреля в петък космически кораб без екипаж на почти двумесечна мисия за извличане на камъни и почва от далечната страна на Луната, първата страна, която прави такъв амбициозен опит, пише Reuters.

"Дългия поход-5", най-голямата китайска ракета, бе изпратена в космоса в 17:27 ч. Пекинско време (11:27 българско) от космодрума Уенчан на южния остров Хайнан със сондата Чанге-6 с тегло над 8 метрични тона.

Чанге-6 има за задача да кацне в басейна Айткен на Южния полюс- на обратната страна на Луната, която винаги е обърната настрани от Земята, след което ще извлече и върне проби.

Изстрелването бележи още един крайъгълен камък в китайската програма за изследване на Луната и космоса.

"За нас е малко загадка как Китай успя да разработи толкова амбициозна и успешна програма за толкова кратко време“, казва Пиер-Ив Меслин, френски изследовател, работещ по една от научните цели на мисията Чанге-6.

През 2018 г. Чанге-4 даде на Китай първото безпилотно кацане на Луната, също от далечната страна. През 2020 г. Чанге-5 взе лунни проби за пръв път от 44 години, а Чанге-6 може да направи Китай първата страна, която извлича проби от "скритата“ страна на Луната.

На изстрелването присъстваха учени, дипломати и служители на космическите агенции от Франция, Италия, Пакистан и Европейската космическа агенция, всички от които разполагат с полезни товари за изучаване на Луната на борда на Чанге-6.

Но нито една организация от САЩ не е кандидатствала за място за полезен товар, според Ге Пин, заместник-директор на Програмата за изследване на Луната и космоса на Китайската национална космическа администрация (CNSA).

Законът на САЩ забранява на Китай каквото и да е сътрудничество с американската космическа агенция НАСА.

След като сондата се отдели от ракетата, ще отнеме четири до пет дни, за да достигне орбитата на Луната. В началото на юни, няколко седмици по-късно, ще кацне.

След като бъде на Луната, сондата ще прекара два дни в изкопаване на 2 килограма проби, преди да се върне на Земята, където се очаква да кацне във Вътрешна Монголия.

Прозорецът за сондата за събиране на проби от далечната страна е 14 часа, в сравнение с 21 часа за близката страна.

Пробите, върнати от Чанге-5, позволиха на китайските учени да разкрият нови подробности за Луната, включително по-точно датиране на времевия период на вулканичната активност на Луната, както и нов минерал.

Ге заяви, че научната стойност на Чанге-6 се крие в геоложката възраст на басейна Айткен, която според неговия екип е около 4 милиарда години, много по-стара от пробите, върнати преди това от Съветския съюз и Съединените щати , които бяха на около 3 милиарда години, както и пробите на 2 милиарда години от Чанге-5.

Освен че разкрива нова информация за небесното тяло, което е най-близо до Земята, Чанге-6 е част от дългосрочен проект за изграждане на постоянна изследователска станция на Луната: ръководената от Китай и Русия Международна лунна изследователска станция (ILRS).

Изграждането на такава станция би предоставило преден пост за Китай и неговите партньори да се стремят към изследване на дълбокия космос.

Ву Вейрен, главен дизайнер на китайския проект за изследване на Луната, говорейки на Китайската космическа конференция през 2024 г. миналия месец, каза, че "основен модел“ на ILRS ще бъде построен до 2035 г.