Както бе съобщено от China Defense Blog на 19 януари 2025 г., китайската 500-килограмова плаваща бомба Tiangang с удължен обсег на действие, управлявана от GPS, предоставя практическо решение за повишаване на възможностите за прецизни удари чрез използване на богатия инвентар от бомби, като намалява необходимостта от изцяло нови боеприпаси, пише Army Recognition.

Предложена от държавната компания Norinco, тази бомба, която много прилича на произведената в САЩ AGM-154 Joint Standoff Weapon (JSOW), предлага по-голям обсег от JDAM и постига вероятност за грешка в кръга (CEP) от по-малко от 15 метра, демонстрирайки усъвършенствани възможности за боеприпаси с удължен обсег. Той се основава на усилията на Китай за разработване на плаващи бомби, които започнаха със серията LS-6 през 2006 г.

Това следва и непосредствено неотдавнашните изпитателни полети на два прототипа на изтребители от шесто поколение - Cheng-6 и Shen-6, разработени независимо от Chengdu Aircraft Corporation и Shenyang Aircraft Corporation. И двата прототипа включват усъвършенствани стелт характеристики, модулни възможности и конструкции, предназначени да намалят радарните следи и да подобрят оперативната гъвкавост. Тези разработки свидетелстват за значителен напредък в амбицията на Китай да оспори американското господство във въздуха, докато Съединените щати продължават да се борят със собствените си програми за изтребители от шесто поколение - инициативите NGAD и F/A-XX.

Бомбата Tiangang е с диаметър 377 мм и тежи приблизително 590 кг (±15 кг). Снабдена е със система за насочване, базирана на GPS, и може да се насочва към различни стационарни обекти, включително комуникационни възли, военни бази, ракетни площадки, мостове, електроцентрали и складови съоръжения. Тестовете показват, че създава свръхналягане, надвишаващо 25 kPa, в радиус от 45 метра и постига статична площ на унищожение от 47 квадратни метра. Удълженият му обхват позволява на платформите за разполагане да останат извън обсега на много системи за противовъздушна отбрана, което подобрява оцеляването по време на мисии.

Разработката на китайската плаваща бомба води началото си от серията LS-6, представена през 2006 г. от Центъра за развитие на оптоелектронни технологии в Луоян. Семейството LS-6 включва комплекти за прецизно насочване на плаващи бомби, съвместими с различни тегла: 50 кг, 100 кг, 250 кг и 500 кг. 500-килограмовата LS-6 постига обсег до 60 километра, когато е пусната от височина 10 000 метра. Бомбата Tiangang надгражда тази основа, предлагайки подобрени възможности за обхват, като същевременно поддържа съвместимост със съществуващите системи.

Ефективността на Tiangang дава основание за сравнение с AGM-154 JSOW, тъй като дизайнът и предназначението му са близки до тези на американския аналог. Tiangang, разработен от Norinco Group, предлага обсег на действие над 80 километра и СЕР под 15 метра, като се насочва към стационарни обекти като комуникационни възли и военни бази. За разлика от него AGM-154 JSOW, произведен от Raytheon, достига обсег от около 22 километра при изстрелване на ниска височина и до 130 километра при изстрелване на голяма височина, като използва система GPS/INS с опционално инфрачервено насочване. В сравнение с JDAM, Tiangang демонстрира по-добър обсег, стандартният JDAM достига до 28 километра с CEP от 5 метра при оптимални условия. Въпреки това JDAM-Extended Range (JDAM-ER) намалява разликата, като включва комплект крила, за да увеличи обхвата си до приблизително 80 километра.

В световен мащаб плаващите бомби и модулните комплекти за насочване се ценят все повече заради способността им да повишават ефективността на неуправляемите боеприпаси. Системи като американската AGM-154 JSOW, руската УМПК и пакистанската бомба Takbir подобряват точността и оперативния обсег, позволявайки на пусковите платформи да останат извън защитеното въздушно пространство.

Тези подобрения са икономически ефективни, тъй като пренасочват съществуващи бомби с усъвършенствани модули за насочване и аеродинамични повърхности, което ги прави високо ефективни в съвременните бойни сценарии.

Концепцията за плаващи бомби датира от Втората световна война, когато германските Fritz X и Henschel Hs 293 въвеждат дистанционно управляеми боеприпаси за прецизни удари, предимно срещу морски цели. Ранните системи се сблъскват с предизвикателства по отношение на точността и изискват добра видимост от самолета-носител, но бележат появата на прецизно управляемите боеприпаси.

Оттогава насам напредъкът в системите за насочване, като GPS и инерциална навигация, значително подобри точността и обхвата на отстояние, разширявайки оперативните им приложения.

Основното предимство на плаващите бомби се състои в способността им да нанасят прецизни удари от големи разстояния, като държат самолетите извън обсега на системите за противовъздушна отбрана.

Модулният им характер позволява неуправляемите бомби да се превръщат в прецизно управляеми боеприпаси, предлагайки икономически ефективно решение за много военни сили. Освен това малките им радарни следи и краткото време за полет намаляват уязвимостта им от прихващане, което ги прави универсални за различни мисии.

За Китай бомбата Tiangang е практично решение за подобряване на възможностите за нанасяне на прецизни удари чрез използване на обширния инвентар от бомби от серията ФАБ, което намалява необходимостта от изцяло нови боеприпаси. Този подход увеличава оперативната гъвкавост и икономическата ефективност.

Като включва усъвършенствани системи за насочване, бомбата Tiangang значително повишава ефективността на въздушните боеприпаси на Китай, като укрепва способността му да провежда стратегически операции с прецизност на големи разстояния.