На 17 октомври в Китай започна среща на върха, отбелязваща 10-ата годишнина от инициативата "Един пояс, един път“ – амбициозно, но противоречиво начинание за насърчаване на свързаността и търговията по света с китайски средства и ноу-хау в развитието на инфраструктурата, пише CNN.

Световни лидери, включително руският Владимир Путин, се събират в Пекин за важното събитие, което се провежда в сянката на войната между Израел и "Хамас".

От стартирането си от китайския лидер Си Дзинпин през 2013 г. Инициативата "Един пояс, един път“ (BRI) е налял стотици милиарди долари за захранване на изграждането на мостове, пристанища, магистрали, електроцентрали и телекомуникационни проекти в Азия, Латинска Америка, Африка и части от Европа.

Приветстван от Си като "проект на века“, той се превърна в ярък символ на възхода на Китай като глобална сила. Но на него се гледа и с нарастващ скептицизъм, особено в западните столици, където са предпазливи към глобалните амбиции на Пекин.

Мащабното начинание е съпътствано от критики. Пекин е обвиняван, че е натоварил развиващите се страни с непосилни дългове, а мащабните му проекти често са предизвиквали безпокойство и дори протести заради разходите за опазване на околната среда, нарушенията на трудовото законодателство и корупционните скандали.

Десетилетие по-късно глобалното строителство на Си се намира на кръстопът. Китайските инвестиции в проектите BRI намаляват, тъй като втората по големина икономика в света се забавя. Страните получатели се борят повече от всякога да изплащат дълговете си на фона на глобалните икономически проблеми, породени от пандемията Covid-19 и войната в Украйна, пише американската медия.

Междувременно Съединените щати, които виждат в BRI инструмент на Пекин за разширяване на глобалното му влияние за сметка на американската мощ, предложиха своя собствена инвестиционна програма за стимулиране на глобалното развитие на инфраструктурата.

В китайската столица сигурността е засилена, като са затворени пътища и има засилено полицейско присъствие, тъй като пристигат лидери и делегации от цял свят.

Ето какво трябва да знаете за подписаната от Си външнополитическа стратегия, посочва  CNN:

Какво е постигнато от инициативата "Един пояс, един път“ ?

Първоначално замислена като сухопътен "пояс" и морски "път", свързващи Китай с Европа и Африка, BRI финансира инфраструктурни и енергийни проекти в развиващия се свят.

Финансирани от китайските банки за развитие, както и от държавните търговски кредитори, китайските строителни фирми прокараха магистрали от Папуа Нова Гвинея до Кения, изградиха пристанища от Шри Ланка до Западна Африка и осигуриха енергийна и телекомуникационна инфраструктура от Латинска Америка до Югоизточна Азия.

Пекин твърди, че повече от 150 държави са подписали споразумения за сътрудничество под егидата на BRI, като са поети ангажименти за повече от 3000 проекта и са мобилизирани "до един трилион долара инвестиции" (1.85 трилиона лева).

Но проследяването на финансирането на BRI е много трудно, тъй като Пекин не споделя тези данни открито и в него играят роля широк кръг финансови институции.

Според проучване на Центъра за политика за глобално развитие към Бостънския университет двете основни китайски банки за развитие са предоставили най-малко 331 млрд. долара (613.03 млрд. лева) на правителствени кредитополучатели в развиващите се страни в периода 2013-2021 г.

А през първите пет години на инициативата Китай е изразходвал средно повече от два пъти повече средства за финансиране на проекти за развитие в чужбина годишно, отколкото всяка друга голяма икономика - включително САЩ.

Какви са рисковете и критиките?

Макар че BRI предостави изключително важно финансиране на бедните страни, сравнявайки я с американския план "Маршал" за възстановяване на Европа след Втората световна война, критиците твърдят, че проектите й имат своята цена.

Някои от тях са обвинявани в неспазване на екологичните и трудовите стандарти, а други неведнъж са били спирани поради недостиг на финансиране или политически натиск.

Изградените от Китай електроцентрали на изкопаеми горива отделят около 245 милиона тона въглероден диоксид годишно, според Центъра за глобална политика за развитие към Бостънския университет (Boston University Global Development Policy Center), който също е установил, че китайските проекти за финансиране на развитието имат значително по-високи рискове за биоразнообразието и местните земи, отколкото проекти, финансирани от Световната банка.

Най-голямото безпокойство обаче предизвиква рисковото кредитиране, като критиците обвиняват Китай, че е натоварил правителствата с ниски и средни доходи с прекалено високи нива на дълг спрямо техния БВП.

Обвиненията, че "Един пояс, един път" е широкообхватен "дългов капан", предназначен за поемане на контрола върху местната инфраструктура, макар и до голяма степен да се отхвърлят от икономистите, накърнияват репутацията на инициативата, особено след като Шри Ланка предаде на Китай контрола върху пристанището "Хамбантота", след като не успя да изплати дълга си.

"Напоследък средствата на Китай за отпускане на заеми в чужбина са се изместили към подпомагане на държави кредитополучатели в затруднено положение, твърдят изследователи, на фона на променящия се финансов климат и предизвикателствата пред държавите, които изплащат големи заеми на Пекин и други кредитори.

Какво следва?

Когато е предложена за първи път, BRI е отчасти замислена като начин за насочване на излишния капацитет на Китай в чужбина и за откриване на нови пазари за китайски стоки.

Но тъй като китайската икономика се забавя, амбициозната програма изглежда губи скорост - забавяне, което започна още преди да се появи пандемията.

Финансирането в чужбина от двете китайски банки за развитие за правителствени кредитополучатели е намаляло значително от пика през 2016 г. от 87 млрд. долара (161.13 млрд, лева)  до 3,7 млрд. долара (6.85 млрд. лева) през 2021 г., макар че това не включва средства от други кредитори като търговски банки или други субекти, според данни на Центъра към Бостънския университет.

Китай ще се ориентира към второто десетилетие на "Един пояс, един път" на фона на сериозни икономически предизвикателства у дома. Очакваният икономически подем след Covid не се е осъществил, а местните власти се борят с нарастващи дългове, свързани с кризата с недвижимите имоти.

Все още не е ясно до каква степен вътрешните икономически предизвикателства пред Пекин ще се отразят на кредитирането му в чужбина в дългосрочен план, но вече има признаци за промяна на стратегиите.

Анализаторите отбелязват, че се преминава от фокусиране върху грандиозни, но често разточителни многомилиардни инфраструктурни проекти към по-малки проекти с по-добра възвръщаемост, като например такива, свързани с възобновяема енергия и цифрови технологии.

Китай може също така да се стреми да постави по-голям акцент върху екологичните въпроси, по-добрата социална защита и надлежната проверка - особено след като Пекин и неговите банки извлекат поуки от първото десетилетие на проекта, смятат анализатори.

През 2021 г. Си призова за приоритизиране на "малки и добри" проекти, които, както предполагат китайските служители, ще се харесат на местното население. По-късно същата година Си обеща, че Китай няма да изгражда нови енергийни проекти с въглища в чужбина.

Инициативата "Един пояс, един път" подтикна и други държави да увеличат собствените си усилия в подкрепа на инфраструктурни проекти в развиващия се свят.

През юни 2022 г. лидерите на Групата на седемте развити икономики (Г-7) обещаха да отпуснат 600 млрд. долара (1111.24 млрд. лева) инвестиции до 2027 г., за да "осъществят проекти, които променят правилата на играта, за да преодолеят инфраструктурната пропаст" между страните.

Миналия месец САЩ, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Франция, Германия, Италия и Европейският съюз обявиха свой собствен план за свързване на Европа, Близкия изток и Азия с железопътен транспорт.