Флиртувайки с противниците на Преспанското споразумение, гръцкото правителство твърди, че е оправдано от отказа на новоизбрания президент на Северна Македония да нарича страната си с нейното конституционно име. Отношението й според консерваторите показва, че са били прави да гласуват против Преспанското споразумение през 2018 г., пише електронното издание на Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса.

В действителност е точно обратното. Поведението показва колко важно е било споразумението за Гърция, защото то задължава съседната страна да използва името "Северна Македония“ в ООН, НАТО, при отношения с ЕС, както и във всички официални документи у дома и в чужбина. В края на краищата именно въз основа на този ангажимент премиерът Кириакос Мицотакис по-рано тази седмица предупреди правителството в Скопие, че пътят на страната към ЕС ще остане блокиран без спазване на споразумението.

Ако правителството на СИРИЗА и вече несъществуващата партия "То Потами“ не бяха подкрепили Преспанския договор, Гордана Силяновска-Давкова и националистическата ВМРО сега можеха да се изкушат да започнат международна кампания за името на страната си, представяйки се като потомци на Александър Велики . Подобна кампания може да резонира сред страни, които не биха искали спор за името да даде възможност на Русия да укрепи позициите си на Балканите, особено в нестабилни времена като тези.

Нормализирането на двустранните връзки чрез Преспанското споразумение – което беше може би единственият положителен принос на администрацията на Ципрас, заедно с "колотоумбата“ за третата спасителна програма – беше ключово за стабилността на Балканите. Слаба държава, наброяваща само 2 милиона славяно-македонци, албанци и сърби, стана член на НАТО, спирайки геополитическите амбиции на трети страни, включително Турция.

Мицотакис успя да постигне доминация в политическата игра в Гърция, защото настоява за реформи, като същевременно поема инициативи по национални въпроси – като сближаването с Турция – обръщайки гръб на професионалните патриоти. Северна Македония не трябва да прави изключение. Всъщност, ако Гърция беше ратифицирала меморандумите за разбирателство, свързани със споразумението от 2018 г., патрулирането във въздушната опознавателна зона (FIR) на Скопие сега щеше да бъде от компетентността на гръцките военновъздушни сили. Това със сигурност ще държи краката на Силяновска по-близо до земята.