Положителният климат, който се установи през последната година между Гърция и Турция, е в конфликт с появилата се отново се реторика от Анкара относно експанзионистичната доктрина за т. нар. "Синя родина“, която предвижда турско влияние върху обширни територии, които се простират от Черно море, до Егейско и Средиземно море, пише Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

В Гърция дори умерени политици, дипломати и създатели на общественото мнение, които искрено вярват в подобрението на двустранните отношения с нашия източен съсед, им е трудно да аргументират своята визия, когато гласовете от другата страна на Егейско море продължават да насърчават грандиозни схеми и ревизионистки твърдения.

Неотдавнашният инцидент близо до гръцкия остров Касос в южната част на Егейско море и идеологическата агресивност, проявена от турското правителство при популяризирането на доктрината "Синя родина“, бяха напомняне за максималистичния подход на Турция, който счита, че нищо не трябва да се случва в нейните – според Турция – по-широки "територия“, без да се отчитат собствените й права (съществуващи или несъществуващи), и следователно без нейното знание, съгласие или участие.

Бившият министър на отбраната на Турция и понастоящем заместник на ПСР и председател на комисията по национална сигурност на турския парламент, Хулуси Акар, наскоро заяви, че "Синята родина е континенталният шелф, териториалните води, ИИЗ, зоните на морска юрисдикция; това са всички видове права и интереси над и под нашите морета. Синята родина е нашият национален въпрос. С 12 000 километра брегова линия, с 462 000 квадратни километра морски полета, Синята родина е чиста истина, а не приказка“.

Гласовете в подкрепа на Синята родина – която ще се преподава в училищата – се чуват все по-често не само от Ердоган и неговите последователи, но и от мнозина в опозицията. Всъщност последните изявления по въпроса, произтичащи от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), се разглеждат до известна степен и като отговор на критиките от страна на Кемалистката Народно-демократическа партия (НДП) – че правителството отстъпва от външната политика на страната.

Дори ако изявленията са насочени към местната аудитория и са опит да се отговори на преобладаващите настроения – които между другото са създадени от самите политици – това поведение все още действа като пречка за всякакви сериозни усилия за дългосрочно подобряване на двустранните отношения за дълго време. Това, което трябва да бъде разбрано, анализирано и взето сериозно под внимание от вземащите решения в Анкара е, че Атина не "моли“ за подобно подобрение. Това е по-скоро развитие, което би било от полза и за двете страни.

Гърция е не само сила сама по себе си, но и член на Европейския съюз и в стратегически съюз със Съединените щати. Именно през тази призма Анкара трябва да оценява при провеждането на двустранните си отношения с Гърция.