Статия на професорът по политически науки в Македонския университет Никос Марантзидис за гръцкия вестник Kathimerini.

Мислех си точно онзи ден, че ако бях министър-председател на Нидерландия и бях критикуван от опозицията за представянето на страната ми в управлението на коронавируса, може би щях да отговоря: "Какъв ви е проблемът? Ако бяхме като Гърция, щяхме да имаме два пъти повече смъртни случаи“. Бихте могли да кажете, че нито един нидерландски премиер обаче не би благоволил да сравни публичната политика на своята страна с нашата, но не това е въпросът.

Въпросът е, че с почти двойно по-голямо население от Гърция, Нидерландия има горе-долу същия брой смъртни случаи, което я прави един от най-успешните примери за управление на пандемията в Европа. Това е и най-гъсто населената страна в Европа, със 17 милиона жители, живеещи в район, почти колкото Пелопонес, и има най-голямо съотношение на хора, живеещи в градове, които, както всички знаем, са най-силно засегнати от вируса. Ако добавим факта, че страната е основен транспортен център и че неговото мултикултурно и младежко население се определя от независима култура, която прави по-трудно налагането на ограничения като локдауна, е малко изненадващо, че тя се справи толкова добре.

Както и да е, очевидно е, че Гърция не се справя добре с пандемията, както в други области. Въпреки че преди година се хвалехме как се справяме по-добре от повечето богати европейски страни, това вече не е така. Всъщност само преди няколко месеца правителството се похвали, че Гърция има половината от смъртните случаи от коронавирус, регистрирани например в Португалия; днес сме в злощастното положение да имаме повече. И докато четете тези редове, може би дори сме надминали Франция по броя на смъртните случаи на милион жители. Да, Франция, туристическа дестинация номер едно в света, толкова безмилостно ударена от първата вълна на пандемията. Ако продължим със сегашните темпове, скоро ще изпреварим Испания по брой смъртни случаи на милион души.

Това означава ли, че сме се провалили? Не, защото все още се справяме по-добре от повечето страни от бившия Източен блок. Цифрите за Чешката република, Унгария и някои от балканските държави са просто депресиращи. Унгария, например, има два пъти по-висока смъртност от нас.

И така, чашата е наполовина празна или наполовина пълна; вие избирате. Правителството няма за какво да бъде укорявано, но също така няма причина да казваме, че се справя добре. Истината е някъде по средата. Ние не сме нито най-добрите, нито най-лошите.

Ако има нещо, което често липсва в тази страна, това е трезвото обмисляне - не само за пандемията, но като цяло. Спокоен критичен подход вместо прекомерно опростяване. Това е видът публичен дискурс, който ни липсва.

И така, какво се обърка? Дали сравнително ниската ваксинация е причината за толкова големия вече проблем? Ако случаят беше такъв, тогава защо Германия се справи толкова по-добре с подобен процент на ваксинирани? Или нашата обществена здравна система е много болна? Имам личен опит на този фронт; след като загубих майка си по време на пандемията, бях свидетел на някои трагични сцени в една от централните болници на Солун. Не съм се занимавал с това, защото разбирам колко трудна е ситуацията, но също така няма да търпя някой да ме лъже в лицето и да ми казва, че системата на общественото здравеопазване е в страхотна форма.

Има ли и други продължаващи проблеми, за които трябва да се тревожим? Например общото здраве на германците по-добро ли е от това на гърците? Освен това защо Гърция се класира толкова надолу по отношение на доверието на гражданите в нейните институции и защо толкова много хора не са убедени в твърденията на правителството и учените? Как може да се спечели доверието на гражданите?

Нуждаем се от истината и от правилно разбиране на нашата реална ситуация. Нашият основен проблем, както толкова често твърдя, е, че всеки въпрос се третира като обект на политическо съперничество. Нашите правителства и нашите опозиционни партии подхождат към всеки проблем по абсолютно същия начин: колко гласа ще получа и колко ще загубя?

Превод и редакция: Тереза Герова