На 24 януари руски стратегически самолет Ил-76 се разбива на 70 км от руския град Белгород, близо до украинската граница. Обстоятелствата около катастрофата, както и самоличността на загиналите, са свързани с много въпроси. Русия твърди, че на борда е имало 65 украински военнопленници. Нито Украйна, нито който и да е национален или международен орган са в състояние да потвърдят или отхвърлят това, пише в коментар за The Guardian Саманта де Бендерн.

Оттогава Владимир Путин твърди, че разполага с доказателства, че американска противовъздушна ракета Patriot е свалила самолета. Междувременно украинската СБУ (Служба за сигурност) започна разследване за "нарушение на законите и обичаите на войната". Докато и двете страни се обвиняват взаимно в незаконни действия, мистерията кой е бил на борда и какво всъщност се е случило все още не е разгадана седмица след катастрофата.

Воюващите страни, както и повечето журналисти, експерти по балистика и авиация и политически анализатори, които се опитват да разберат какво се е случило, са единодушни по два въпроса: самолетът е бил свален с ракета, а планираната за същия ден размяна на военнослужещи е била отменена.

Първоначално украинската медия Украинская правда твърди, че украинските военни са свалили руски военен самолет, превозващ ракети С-300, но по-късно публикацията е оттеглена. Скоро след това руснаците заявиха, че сваленият самолет е превозвал украински военни. Твърди се, че всички на борда на самолета, включително екипажът, са загинали. Профилите на руския екипаж в социалните мрежи вече са препълнени със съболезнования.

На пръв поглед това изглежда като украинска отбранителна операция, която се е объркала катастрофално. Оттогава обаче водата се размъти от объркващи изявления на двете страни.

Малко след катастрофата Маргарита Симонян, ръководител на телевизионната мрежа "Русия днес", публикува списък на предполагаемите военнослужещи, загинали в самолета. Украйна опроверга този списък, като заяви, че в него фигурира името на поне един пленник, който вече се е върнал в Украйна и е съвсем жив. На 27 януари обаче украинският Координационен щаб за третиране на военнопленници заяви на страницата си във Facebook, че имената в списъка, предоставен от Симонян, са верни.

Към момента на изготвяне на статията нито един независим анализатор не успя да потвърди автентичността на списъка, но е забележително, че когато 207 украински военнопленници се завръщат у дома на 31 януари, според украинците нито един от тях не е сред тези, които е трябвало да се завърнат у дома на 24 януари.

Недоверието към първоначалния руски списък е разбираемо. В средата на януари Русия публикува списък на предполагаеми френски "наемници", убити при ракетна атака срещу източния украински град Харков. Ксавие Тителман, френски консултант в областта на авиацията, който от началото на войната прекарва много време в набиране на средства за Украйна и познава повечето от френските доброволци там, се свързва с всеки човек от списъка, чието име разпознава, или с техни другари по оръжие.

Към днешна дата всички са живи и здрави (или никога не са съществували). Френски журналисти, работещи в Украйна, също са разговаряли с мъжете от списъка след предполагаемата им смърт, а френският министър на отбраната Себастиан Лекорну заяви: "Франция отново е обект на груба руска дезинформационна кампания".

В обръщението си от 31 януари Путин призова за международно разследване, но се оплака, че никой не е пожелал да го направи. Той знае много добре, че Русия или Украйна трябва да поискат разследване от ООН, а не международните органи да се включат доброволно.

Ако руснаците са сигурни, че на борда на самолета е имало украински военнослужещи и че той е свален от украинци, които са изстреляли американска ракета, те имат всички основания да приветстват подобно разследване. За съжаление вероятността да се проведе такова разследване е малка.

При подобна трагедия около 50 украински военнослужещи загинаха при взрив в руския затворнически лагер "Оленовка" през юли 2022 г. Украйна и Русия се обвиняват взаимно за експлозията, но Русия така и не успява да представи убедителни доказателства, че не е замесена, а нито ООН, нито Международният комитет на Червения кръст успяват да разследват мястото.

На фона на обвиненията и контраобвиненията, както и на противоречивите изявления на двете страни, единственото сигурно нещо е, че съдбата на военнослужещите остава неизвестна.

На този етап изглежда малко вероятно те да се появят живи и ако телата им не бъдат намерени и подложени на аутопсия от международни независими патолози, съдбата им ще подхранва безбройните конспиративни теории, които се вграждат в наратива за тази война.

Русия е отличник в дезинформацията. Възможността да представи украинците в ужасна светлина след тази трагедия е твърде добра, за да я пропусне. Дори ако украинците наистина са свалили самолета и по погрешка са убили собствените си пленени войници, Русия ще е виновна за нарушаване на правилата на войната, като е изпратила военнослужещи в такава близост до зоната на военните действия с военен самолет и не е предупредила украинците за маршрута, по който са поели военнослужещите.

Щедрият анализ би бил, че това е било ужасно объркване и лоша комуникация. Изкушаващо е обаче да се види, дали това не е умишлен капан, в който Русия се подиграва с украинската противовъздушна отбрана, като прелита със стратегически самолет, пълен с военни, близо до границата, за да може да обвини враговете си за последвалата катастрофа.