Докато президентът на САЩ Джо Байдън пристига в Обединеното кралство преди срещата на върха на НАТО в Литва тази седмица, възникват въпроси относно решението му да достави на Украйна касетъчни боеприпаси за нейната контранастъпление, както и настояването на Киев за членство в Алианса, пише в анализ Sky News.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Във вашингтонските кръгове и извън тях официалните лица се разединяват от предположенията, че решението да се доставят касетъчни боеприпаси на Украйна представлява ерозия на моралните позиции на Америка или че предполага, че войната не върви добре за Украйна.

По първата точка конгресменът Адам Смит, високопоставен член на комисията по въоръжените сили на Сената, е заявил пред репортер на британската агенция: "Е, извинете ме, че съм толкова откровен за това, но не, това не подрива високото морално положение. Единственият начин, по който подрива високото морално положение, ако или си идиот, или подкрепяш Русия в този конфликт."

Конгресменът, демократ, който до януари е председател на Комитета по отбрана, е заявил: "Когато погледнете какво прави Русия в Украйна, когато погледнете начина, по който те все още безразборно бомбардират цивилното население, болници и училища и търговски центрове и жилищни сгради в цялата страна, без нито една военна цел в ума, разпръскване с боеприпаси в цялата страна, убиване на хора, измъчване на хора Това, което прави Украйна, е да се опитва да си върне страната и никое оръжие за война не е мирно ."

По втората точка, че решението за изпращане на касетъчни боеприпаси е сигнал, че войната не върви добре, аргументът е по-нюансиран.

 

Грубата реалност е, че украинската контраофанзива няма успеха, на който се надявахме. То преминава през тревожно големи количества боеприпаси. Запасите са критично ниски, президентът Байдън е забележително откровен за това.

Това не означава, че руснаците имат надмощие или по някакъв начин се справят по-добре от украинците. Но те са вкопани и трудно се помръдват. Путин разполага и с лукса на времето и персонала. Вярно ще е да се заяви, че нито една от страните не може да претендира за успех на бойното поле в момента.

Ето защо САЩ твърдят, че сега трябва да бъдат дадени касетъчни боеприпаси от определен тип - изстрелвани от артилерийски оръдия, а не от самолети. Те преодоляват проблема със снабдяването и могат значително да променят украинското преимущество на бойните полета.

Администрацията на Байдън задължава Украйна да не използва тези оръжия срещу цивилни цели или райони. Украйна потвърди, че ще ги използва на източните бойни полета, за да отстрани вкопаните руски сили.

Те ще имат материално въздействие. Когато американците са използвали касетъчни боеприпаси срещу иракските сили през 1991 г., иракските командири са описали оръжията като "стоманен дъжд".

Американците също твърдят, че "процентът на неработоспособност" на техните DPICM (импровизирани конвенционални боеприпаси с двойно предназначение) е +/-2%. Това означава, че само около 2% от "боеприпасите", разпределени върху вече осеяно с боеприпаси бойно поле, няма да успеят да експлодират.

Ако изстрелвате стотици снаряди, всеки от които съдържа много повече бомбички, 2% не са незначителни.

Но той се сравнява благоприятно с +/-30% неработоспособност на касетъчните боеприпаси на НАТО, използвани във войната в Югославия през 90-те години или по този въпрос с неработещата скорост на касетъчните боеприпаси, които Русия използва в момента срещу цивилни цели в Украйна.

Изявленията на безпокойство от решението на САЩ от други страни от НАТО са предвидими.

Те са обвързани от конвенцията от 2008 г., забраняваща използването на всички касетъчни боеприпаси. Подтекстът на изявленията на Обединеното кралство, Германия, Канада, Нова Зеландия и други всъщност е, че "бихме предпочели да не са на бойното поле, но признаваме необходимостта от тях, отбелязваме ниския им процент на отказ и трябва да видим как Путин се проваля“.

Така че следете за дискусия относно касетъчните боеприпаси на срещата на върха на НАТО, но не очаквайте тя да засенчи срещата. Единството на НАТО е ключово.

По-голяма заплаха за това единство може да дойде от съществените дискусии за присъединяването на Швеция към Алианса. Турция има възражения, както и Унгария. Източници са заявили, че тези възражения могат да бъдат преодолени скоро.

Другата ключова тема ще бъде перспективата Украйна да се присъедини към НАТО. Това няма да стане, докато войната не свърши.

Отвъд факта, че Украйна все още не е завършила необходимите реформи в областта на сигурността и демократичните реформи, необходими за членство в НАТО, има по-практичен въпрос.

Ако Украйна получи членство сега, тогава член 5 на НАТО (атака срещу един член е атака срещу всички) ще бъде автоматично задействан, защото Русия активно атакува Украйна. Това би принудило силите на НАТО да атакуват Русия.

Но вероятно е скоро внимателно формулиран условен ангажимент за членство на Украйна в НАТО, когато войната приключи. В по-краткосрочен план вниманието ще е насочено към други ангажименти за сигурност в този момент.